КНСБ към работодателите: Спекулация е, че в страните без МРЗ доходите са по-високи

  • tristranka


През последните месеци минималната работна заплата отново е обект на засилен дебат и критики от страна на някои работодателски организации. Държим да отбележим още в началото, че няма държава в ЕС, която да няма определени по някакъв начин (законов или договорен) минимални нива на заплащане на труда.


Като настоява за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата, АИКБ, привежда обаче някои, меко казано, „странни доводи”:

КНСБ споделя тревогата за „критичното състояние на човешките ресурси”. Икономическата активност на населението намалява, броят на обезкуражените лица се задържа трайно на високи равнища и България е сред страните, засегнати в най-голяма степен от емиграцията, чийто поток се формира предимно от млади и високообразовани хора. Само че не разбираме, каква връзка имат тези факти с минималната работна заплата и искането за отмяна на нейното административно определяне – висока ли е, ниска ли е, или просто ей така - да я няма. КНСБ от години предупреждава, че цената на труда в България е силно подценена и това не може да продължава, особено след премахването на ограниченията за достъп до западноевропейските пазари на труда.

Очевидно е обаче, че тревогата на АИКБ идва от „бързо растящите заплати”, вкл. и минималната работна заплата. За пореден път се алармира, че ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. Само че се забравя, кой плати цената на прехода и когато се правят международни сравнения относно доходи и благосъстояние, най-точни са данните, базирани на паритет на покупателна способност. Позицията ни  по производителност на труда е 45% от средното за ЕС-28 ниво, а по заплати - 35 %. Пак по данни на Евростат за 2015 г., като се държи сметка за различията в ценовите равнища между страните – производителността на труда в „БВП на 1 зает в СПС” на България е 2.9 пъти по-ниска от тази в Белгия, а МРЗ пак в СПС е 3.1 пъти по-ниска. В сравнение с Холандия данните са съответно – 2.5 пъти и 3 пъти.

И като „черешката на тортата” – най-накрая идва зашеметяващото твърдение, че в страните без регламентирана МРЗ (общо 6 в ЕС) доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска, в сравнение със страните със законовоустановена МРЗ. Чиста спекулация, показват го данните за 2016 г. на Евростат от таблицата по-долу:

 

Държава

Коефициент на безработица

Средна годишна работна заплата[1] (евро)

БВП на глава от населението (евро)

БВП на глава от населението в СПС (ЕС-28 = 100)

ЕС - 28

8.5

34 490

29 000

100

 

Стари страни членки без законовоустановена МРЗ

Дания

Швеция

Финландия

Италия

Кипър

Австрия

6.2

6.9

8.8

11.7

13.1

6.0

60 495

44 845

44 543

36 242

25 670

44 454

48 300

46 600

39 000

27 600

21 000

40 000

127

124

109

96

82

128

 

Стари страни членки със законовоустановена МРЗ

Белгия

Холандия

Германия

Люксембург

Франция

Ирландия

7.8

6.0

4.1

6.3

10.1

7.9

47 527

49 756

45 429

58 797

37 253

48 598

37 400

40 900

38 000

92 900

33 400

56 800

119

128

124

264

106

177

 

Нови страни членки със законовоустановена МРЗ

Чехия

Словения

Естония

Унгария

Румъния

България

4.0

8.0

6.8

5.1

5.9

7.6

12 542

22 508

13 609

10 209

6 746

5 814

16 500

19 300

15 900

11 500

8 600

6 600

87

83

75

68

57

47

В страни, като Финландия, Италия и Кипър безработицата е по-висока от средната за ЕС, а заплатите в Италия и Кипър могат да впечатлят единствено източноевропейците. И по показателя „БВП на глава от населението” тези страни далеч не са сред водещите. На обратния полюс Германия, Холандия, Белгия имат много ниска безработица, а Люксембург и Ирландия изпреварват значително Дания и Швеция по доход на глава от населението. Още по-показателни са данните в „стандарт на покупателна способност (СПС), където лидери са Люксембург, Ирландия и Холандия.

В повечето новоприсъединени страни коефициентът на безработица е под средния за ЕС и под този във Финландия, Италия и Кипър. Естествено по съвсем други причини (а не поради наличието на минимална работна заплата) доходите в Източна Европа изостават от тези в старите страни членки на съюза. Но тук може да се даде и един друг пример. Словения е страната с най-висока МРЗ сред новите страни членки (790 евро), най-високо съотношение минимална към средна работна заплата (52.4%), но и сред първенците по доходи в региона и безработица под средната за съюза.

Всички тези сравнения водят до единствено възможния извод - никаква връзка не може да се прави между наличието на законово установена  МРЗ и благосъстоянието на съответната държава. Има решаваща връзка обаче между наличието и размера на МРЗ и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и ниско платените работници които в България са около 650 хил. или 27% от наемния труд

Премахването на МРЗ в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори – по експертни оценки около 30%. Не случайно дори страна като Германия беше принудена да въведе МРЗ, въпреки много добре развитата си система на колективно договаряне. В някои оголени от профсъюзно присъствие браншове години наред преди това беше отчитан катастрофален спад на почасовите възнаграждания. Затова и не кой друг, а МВФ призна в свой специален анализ, че въвеждането на МРЗ в Германия, противно на очакванията, е имало благоприятен ефект както върху доходите, така и върху заетостта.

Уважаеми дами и господа от АИКБ, народът го е казал „не търсете под вола теле”, погледнете реално на нещата, които се случват. Иначе ние сме готови за конструктивен диалог и рационални решения.