КНСБ иска половината от БВП да отива за хората на труда

  • Liuben-Tomev

КНСБ настоява половината от БВП да отива за заплати, като съотношението между минималната и средната работни заплати достигне 47-50%. Това стана ясно по време на днешната пресконференцията, на която Конфедерацията представи своите предложения към управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти". 

"България е сред страните в ЕС с най-висока поляризация и диференциация на доходите и тази тенденция може да се прекъсне само с една по-активна политика по отношение на минималните доходи, по-справедливо разпределение на създадения доход между труда и капитала и не на последно място, осигуряване на адекватен стандарт на живот на най-уязвимите групи работници - т.н.„работещите бедни”. 

Затова от синдикалната структура предлагат в областта на доходите и пазара на труда минималната работна заплата да бъде договаряна на национално равнище всяка година, а в Кодекса на труда да се запише препоръчителна норма на процентно съотношение (80:20) твърда към подвижна част на брутната работна заплата на принципа „стимулативният характер на бонусите да надгражда стандарта на основната работна заплата плюс задължителните доплащания по КТ”.

С цел повишаване на доходите е и предложението за промени в регламента за ваучерното хранене. А именно - те да се издават в размер на до 60 лв. месечно, но без таван на ограничения от действащите оператори, така че да се гарантира достъп за всички работници и служители по трудово и служебно правоотношение, вкл. за работещите в организации и дейности на бюджетна издръжка. Друга мярка за която настоява синдиката е еднократно повишаване на минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и тяхна последваща ежегодна актуализация съобразно ръста на средната работна заплата за страната. Що се касае до заетите в образованието от КНСБ предлагат в Бюджет 2018 да бъдат предвидени средства за повишаване на заплатите на педагогическите специалисти с 25%.

В областта на пазара на труда от Конфедерацията настояват за насърчаване на заетостта чрез разнообразни финансови схеми за "учене през целия живот", като сред тях влизат секторни фондове за обучение и квалификация, индивидуални сметки за обучение, индивидуални кредитни карти за продължаващо професионално обучение, както и различни данъчни облекчения за работни места за обучение чрез работа в дуалната система. Сред предложенията са изработването на мерки за повишаване квалификацията на учителите в съответствие с обновеното учебно съдържание, повсеместно въвеждане на информационни и комуникационни технологии, работа в мрежи, платформи и много други. От КНСБ смятат, че е необходимо и разработване на политики от финансови и нефинансови механизми, чрез които ще се насърчи съвместяването на трудовия и семейния живот чрез разнообразни социални услуги за деца, възрастни и зависими членове на отделните семейства. 

Специален акцент е поставен и върху финансирането на пенсионните права с цел подобряване обвръзката между принос и права. От изключително значение са мерките за укрепване на дългосрочната стабилност на системата на ДОО и постепенно подобряване на баланса между приходи и разходи в системата, в това число и чрез засилване на контрола върху поведението на стопанските субекти при изпълнение на задълженията им към публичните приходи, в т.ч. осигурителните такива.

По отношение на социалното осигуряване, КНСБ настоява и за ускоряване увеличението на пенсиите за трудова дейност, заложено в договореностите между социалните партньори през 2016 г., като тежестта на всяка година осигурителен стаж се увеличава ежегодно, така че 1.5 да се достигне през 2024 г. Това означава през 2018 г. да се приложи 1.2 и всяка следваща година до 2024 г. коефициентът да нараства.

Във финансовата сфера от Конфедерацията предлагат въвеждане на данък върху финансовите транзакции (1 на сто), както и за разработване на методология и въвеждане на данък "богатство". Синдикатите искат и повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10%, а също и допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията. Необходимо е да има и ежегодно договаряне на минималната работна заплата на национално равнище по ясно разписани механизъм и процедура, съответстващи на Конвенцията на МОТ.

В областта на енергетиката и транспорта КНСБ акцентира върху необходимостта от оздравяване на НЕК и БДЖ, както и за преодоляване на огромната вътрешна задлъжнялост по веригата въглищно добивни дружества, ТЕЦ, АЕЦ, НЕК, ЕРП. Освен това се припомня, че е крайно необходима Стратегия за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 г., което е в унисон с изискванията на Парижкото споразумение към Република България за намаляване с 40% на вредните емисии до 2030 г.

Вижте целия документ тук