Който маха клас, пада от власт

  • Chavdar-Hristov-3


За пореден път цялата страна се ангажира с извадени от нафталина несъстоятелни идеи, доказали безсмислието си през годините. В този случай във фокуса на общественото внимание попадна старата рабододателска идея за отпадане на клас „прослужено време“.


Не бихме обръщали внимание на това искане, ако зад него обаче не бе застанал вицепремиерът Валери Симеонов - и забележете – председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Полугласно и с оправданието, че това е лично мнение, предложението подкрепи и председателят на бюджетната комисия и депутат от партия ГЕРБ Менда Стоянова. Тя дори обяви, че "класът е остаряло понятие", а Валери Симеонов го обяви за архаично.  Според Стоянова, в частния сектор той трябва да влезе към основната заплата, както се е случило при държавните служители. По думите й това не е довело до намаляване на заплатите на чиновниците. "Същото трябва да се направи и в Кодекса на труда, за да има равнопоставеност между начина, по който се образува заплатата на държавните служители в цялата администрация и в частния сектор. Това дали имаш повече години прослужено време не означава, че ти си по-високо квалифициран и имаш по-добра производителност от някой млад човек, който е започнал работа преди 5 години. Има много случаи, в които това е обратно пропорционално", коментира Стоянова.
Иска ни да се вярваме, че това наистина е солова акция на двама политици, но докато не получим ясен знак от управляващата коалиция, ще продължим да мислим, че това е целенасочена акция към намаляване на доходите на работещите българи, целяща да взриви социалния мир преди приемането на държавния бюджет.
И все пак – ето и някои разумни аргументи защо класът не трябва да отпада

1.За архаизъм,(според Валери Симеонов) и „остарялост” не може да се говори. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е приета и влезе в сила в средата на 2007г.  Тя е плод на няколко годишни, предхождащи приемането й, преговори между работодателските и синдикалните организации, в които бе намерена пресечна точка и съществувалото дотогава допълнително възнаграждение, наречено „клас” бе отменено.
В съдържателен, смислов план, допълнителното възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ е различно, и отразява интересите, както на работодателите, така и на работниците и служителите.  Ако за нормативен акт от 2007 г. се говори, като за остарял, то тогава и от гледна точка на отминалото от приемането й време  Конституцията би следвало да се схваща, като престаряла.

2. За каква равнопоставеност става дума в публикацията, след като за държавните служители има различна от Кодекса на труда правна уредба, водеща началото си от отделен, самостоятелен член в Конституцията – чл.116 КРБ и отделен различен от КТ закон – Закон за държавния служител(ЗДСл)? Това са различни по своя характер, съдържание и същност правоотношения. Едните са обявени за административни, другите са гражданско-правни в своята основа и се наричат трудови правоотношения. Те се уреждат в Конституцията отделно и по различен начин.

3.Нищо общо няма между източниците на финансиране на трудовите възнаграждения на работниците по трудови правоотношения и заплащането на служителите в държавната администрация по ЗДСл. „Аргументите” в тази посока са просто „пушиляк“.

4. Приказките за равнопостовеност насочват към извода за дискриминация. Обратното на равнопоставеност е неравнопоставеност, тоест дискриминация. Това не се казва открито, или поне не сме го прочели и чули все още, като „аргумент” от политик, но се внушава, чрез тезите за равнопоставеност.

Впрочем за такава говори един от войнстващите лидери на работодателска (разбирай бизнес) организация, „защитник” на справедливоста и законността.
Но и това са очевидни бъртвежи, зад които стои идеята, че хората не разбират какво точно означава „дискриминация”, според закона. Важното е да се нагнетява напрежение и възмущение! От това, че зебрата е кон с ленти, а коня е без ленти, т.е. те са неравнопоставени, природата дискриминира единия спрямо другия, неясно кой спрямо кого.
Ние пък твърдим, че държавните служители са дискриминирани, неравнопоставени от гледна точка на възнаграждението за прослужено време и придобит опит, в сравнение с работещите по трудови правоотношения.  Това е така от момента, от който вероломно и без да се отчетат аргументите против, бившият финансов министър Симеон Дянков премахна това възнаграждение от ЗДСл за държавните служители и работещите по трудови правоотношения в администрациите.
 Основание за това твърдение са ежедневните ни контакти с държавни служители и отзивите им за т.нар. „реформа” на Дянков. Вече добре се вижда какви поражения нанесе тя.

5.Напъните на политиците са плод на натиска от бизнеса. Не на работодателите, а на бизнеса. Редицата стъпки от страна на държавата към увеличение на минимална работна заплата, на осигуровки и въобще движението напред и нагоре в тия посоки са изнервящи за бизнеса. Затова са безмислените съдебни дела срещу Постановленията на МС за увеличаването на минималната заплата, както и приказките за Содом и Гомор като последствия от това увеличение.....
Разбираемо е, засягат се изконни интереси. Печалби, конкуретноспособност..... Всъщност това е реакция! Срещу минималните осигурителни прагове, срещу колективното трудово договаряне, срещу допълнителното възнаграждение, което кой знае защо наричат „Клас”!  Те ерозират споменатите интереси.
На всичкото отгоре в Народното събрание се завихри и проблема с неизплатените заплати, образувано е конституционно дело № 3/2017 по искане на Омбудсмана срещу изгоден за бизнеса текст в КТ, премиерът говори за социалния европейски стълб..... Затова е писъкът и на това се дължи и припяването от страна на отделни политици....
Но известна е приказката от време оно, от времето преди да се приеме наредбата за структурата и организацията на работната заплата – „Който пипа клас, пада от власт”! Ще припомним и сентецията – „ Който сее вятър, ще жъне бури.”
Това не са заплахи. Това са очаквания за реакцията на хората, на които им е дошло до гуша. Те търпят до време...

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ