КНСБ иска необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата

  • goranov-2


Промените в закона за местните данъци и такси може да доведат до по-големи разходи за домакинствата, което ще увеличи данъчната тежест като цяло, алармира КНСБ в становище, изпратено до НСТС и парламента.

Според синдиката, справедливостта на облагане с екоданъци в ЕС е нарушена. Причината е, че в заможните страни са готови да плащат повече в името на околната среда, докато в по-бедните, като България например, трябва да се отчита по-ниската покупателна способност. В същото време обаче трябва да плащаме все по-скъпо заради хармонизацията на екозаконодателството.

Целта на всяка данъчната политика трябва да бъде справедливо разпределение на тежестта между богати и бедни, между бизнеса и труда, смята конфедерацията.

В тази връзка КНСБ припомня и своите аргументи и предложения по повод цялостната данъчно-осигурителната тежест за следващата година, отправяни неколкократно към българското правителство:

По Данък общ доход на физическите лица (ДОДФЛ)

Двустепенна система на прогресивно облагане:

1 стъпка: Необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. За доходи превишаващи МРЗ, данък в размер на 10%.

2 стъпка: Увеличение на максималния осигурителен доход на сума, равна на 10 пъти установената минимална работна заплата за страната. За доходи превишаващи максималния осигурителен доход данъкът да бъде в размер на 20%

  • КНСБ настоява, успоредно с промяната на пропорционалния данък да се интегрира и семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане. Този подход на облагане финансово би стимулирал семействата и би насърчил раждаемостта. Това би довело до повишено потребление и повече приходи от косвени данъци.
  • Анализ на ефектите, разработване на методология и въвеждане на данък „богатство“ по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др. ;

Осигурителна тежест

  • Максималният осигурителен доход (МОД) постепенно и на стъпки да нарасне до 10 пъти минималната работна заплата, установена за страната.


Данъчно бреме за бизнеса

  • Въвеждане на данък върху финансовите транзакции (0,1 на сто). Припомняме, че такъв налог съществува в редица държави от ЕС като Гърция, Полша, Италия и Белгия. Целта на този данък е въведе справедливо облагане на финансовите институции, които получиха сериозна подкрепа от страните си по време на кризата и сега е време да отделят по-сериозна част от печалбата си в името на справедливото й разпределение; Освен това, подобен данък би повишил допълнително доверието във финансовите институции, знаейки че те са обект на наблюдение и облагане от страна на НАП.
  • Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10% с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане. По този начин би се постигнало едно по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия сектор, предвид огромните печалби и липсата на реинвестиции от страна на инвеститорите.
  • Допълнителни данъчни стимули за повишаване квалификацията.
  • Прилагане на т.нар. „зелени данъци“, способстващи за намаляване енергоемкостта на производствата.


Отсъствието на елементарна справедливост и солидарност на равнище общество вече не е само в съзнанието на гражданите, но и в гнева, предизвикал техните протести. Затова искаме промени, възстановяване на справедливостта и атакуване на бедността. Постепенното обръщане на съотношението преки/косвени данъци, чрез повишаване дела на преките налози и намаляване този на косвените, доближавайки се до средните нива в страните от ЕС, е важна стъпка в тази посока. Сегашното данъчно облагане е неприемливо, имайки предвид, че говорим за най-бедната страна в ЕС-28, при тенденция за постоянен растеж на линията на бедност, отрицателен демографски прираст и все по-голяма група хора, попадащи в категорията „работещи бедни“.