КНСБ: Твърденията на АИКБ за минималната заплата са несъстоятелни


  • protest 2 edit


В Националния съвет за тристранно сътрудничество бе внесено становище на АИКБ по проекта на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2018 г. Въпреки, че становището на АИКБ е ново издание на същото от преди две години, то съдържа почти същите недостатъци и неверни тези, на които сме длъжни да отговорим

 


„С ръста на МРЗ се постига единствено загуба на работни места сред най-ниско квалифицираните работници”

Това е теза, която увисва, защото не е подкрепена със статистически данни. Нещо повече данните на Евростат за коефициента на заетост Кз (20-64 г.) сред населението с най-ниска степен на образование (нива 0 до 2 по ISCED) показват, че трендът им за периода 2000-2016 г. е единствено циклично обусловен:
-За периода 2000-2008 Кз на тази група наети с малки изключения се увеличава от 37.5 до 46.5%;
-За периода 2009-2012 Кз спада последователно до най-ниското си равнище от 36.2% (като почти през целия период МРЗ е замразена);
-За периода 2013-2016 Кз нараства отново до 39.2% (успоредно с ежегодния ръст на МРЗ).

По същия начин се спекулира с Кривата на Ханке, в опит да се докаже, че безработицата е по-ниска в страните без законово установена МРЗ

Използват се данни до 2013 г., когато Германия все още е без МРЗ за страната, но ако тогава Германия е с безработица 5.2%, то през 2016 г. заедно с Чехия са страните с най-ниска безработица в ЕС съответно 4.1 и 4.0% (а и двете имат законовоустановена МРЗ). В същото време три от шестте страни без законовоустановена МРЗ имат равнище на безработица над средното за ЕС – Кипър 13.0%, Италия 11.7% и Финландия 8.8% (при средно за ЕС – 8.6%).

България, заедно с Румъния са рекордьори по ръст на МРЗ за периода 2000-2017 г.

И какво от това – България пак е на опашката по равнище на МРЗ. Но, ако се върнем още по-назад, ще установим и нещо друго - че реалният размер на БВП е нараснал спрямо 1990 г. с 48%, докато реалният ръст на МРЗ за същия период е само 6%. Кой ще компенсира загубите на наемния труд от първата половина на прехода?

Изчисляването на т.нар. „своеобразна средна брутна МРЗ с коефициент 1.111”  

Това е спекулация, която упорито се натрапва в общественото пространство. За всички е ясно, че има наети в частния сектор, които получават само МРЗ за страната, без споменатите начисления за т.нар. „клас”. И това е същността на МРЗ, която във всички международни сравнения на Евростат – и като равнище и като съотношение към СРЗ се разглежда в този й вид. Още по-нелепи са сравненията по области на България, в някои от които регионалните диспропорции са ужасяващи, но отново се прави опит да се вмени вредната роля на МРЗ, а причините са от съвсем друго естество – инвестиционни, демографски и т.н. Едно по-ниско равнище на МРЗ в изостаналите области с нищо няма да подобри стандарта на живот на хората в тях. Миграцията към големите градове и навън не е заради МРЗ, а заради търсенето на нормални доходи. Поставянето на въпроса за сближаването на равнището на МРЗ със СРЗ, както и с тази на някои квалифицирани работници на психологическа основа, е отново опит да се търсят причините, не там, където те са.

„Съществувала статистически значима корелация между съотношението СМРЗ/СРЗ и нивото на безработица в България”

Търсенето на подобна корелация е правомерно само в международен план. Крайно неиздържано от методическа гл.т. е да се търси корелация между величини, едната от които е производна на постоянна величина (МРЗ) и на променлива величина (СРЗ). На практика, съпоставяйки различна СРЗ по области с една и съща МРЗ за страната, се изследва корелацията на СРЗ с нивото на безработица. И изводът е следният – в областите с високи нива на СРЗ безработицата е по-ниска, и обратно – в областите с ниски нива на СРЗ безработицата е висока. И ние това твърдим, г-да работодатели, само че вие отново намесвате тук МРЗ.

И още две неадекватни предложения:

За горна граница на договарянето на МРЗ да служи средната стойност на съотношението МРЗ/СРЗ в страните от ЕС
Предложението за горна граница да служи 42% от СРЗ е крайно неприемливо. Самият факт, че има страни с по-високо от 50% съотношение на МРЗ към СРЗ (напр. Люксембург, Словения), а други са в диапазона между 42 и 50% (Малта, Литва, Латвия, Полша, Франция, Белгия, Португалия, Ирландия, Холандия, Унгария), означава, че горната граница е нелогично да се слага по средата, защото подобен подход автоматически отрязва практиките в преобладаващата част от страните в ЕС със законоустановена минимална работна заплата. Още веднъж припомняме, че особено в страните с висока поляризация и диференциация на доходите, се препоръчва от експертите МРЗ да бъде максимално в горната част на формирания диапазон, като инструмент за намаляване на социалните и подоходни неравенства. И по двата показателя България е на първо място сред страните членки на ЕС, нещо повече негативната тенденция се задълбочава, съответно данните:
-За диференциация – Коефициентът на Джини от 35.4 за 2014 г. нараства на 37.0 през 2015 г. и достига 38.3 през 2016 г.
-За поляризация – S80/S20 съотношението на дохода на 20-те % най-богати към дохода на 20-те % най-бедни от 6,8 през 2014 г. достига 7,1 пъти през 2015 г. и достига 7,9 пъти през 2016 г.
За МРЗ за страната да се приеме най-ниската МРЗ от всички бипартитно договорени МРЗ по икономически дейности.


Като имаме предвид печалната практика по договарянето на МОД и степента на покритие на икономическите дейности, както и факта, че в редица дейности няма не само колективно трудово договаряне, но и съответно представителни организации да водят преговори, определянето на МРЗ за страната по този начин си е чисто „гледане на боб”. Нямаме нищо против да договаряме МРЗ по икономически дейности, след като преди това сме се договорили за МРЗ за страната. Затова и настояваме за ясна процедурна рамка, разположена във времето, която да обхваща целия процес на колективно договаряне, като се започне от МРЗ, през отрасловите и браншови КТД и се стигне до предприятията и общините.

Без коментар оставяме произволното боравене с принципно несъпоставими данни от различни години в Становището на АИКБ, както и „уникалните” сравнения за производителността на труда в Приложението, които не ползват ППС и доказват единствено ниското ниво на заплащане на труда и неблагоприятното съотношение в разпределението на произведената БДС.