Нуждае ли се Конституцията от допълнения за изборите и референдумите? Защо не!

  • chavdarhristov




КНСБ има официално приета от Координациния й съвет позиция по необходимите, според нас, изменения и допълнения в Конституцията на Република България от м. януари 2003 г.
По онова време появата й бе предизвикана от продължаващите през първите десетина години от приемането й спорове, които се водят и до днес, относно това - какво, защо и как трябва да бъде променено и доуредено в Конституцията.
От тогава и през годините позицията ни е актуализирана в зависимост от обществено-политическия дебат по необходимите изменения в Конституцията.
Последните  изменения на позицията ни са от 30.04.2015г., когато КС на КНСБ утвърди редица изменения и допълнения в нея. В актулизираният й вариант са включени и виждания относно необходимостта от създаване на самостоятелен раздел, посветен на избирателното право.
Проведените на 06.11.2016г. президентски избори и паралелно с тях референдум отново поставят въпроса за необходимите допълнения в Конституцията относно избирателното право.

Текстовете на  Конституцията на България,  които  уреждат въпроси свързани с изборите и референдумите и в тях стои  общото, равно и пряко избирателно право на гражданите са два – чл.10 и чл.42 КРБ.  За референдумите има още няколко текста, които не допринасят с почти нищо за очертаване на този конституционен институт –  чл.84, чл.98, чл.102, чл.136 КРБ относно отношението на народното събрание (НС) към приемане на решение за национални референдуми, на Президента по насрочването им и на общинските съвети, в случаите на местен референдум.

Квадратчето, Конституцията, Конюнктурата

  • chavdarhristov

 

Безспорно е, че в разразилите се спорове по промените в Изборния кодекс има конюктура, партийни интереси и сметкаджийство. Около квадратчето „Не подкрепям никого” – също.
В основата на проблема „квадратче“ е задължителното  гласуване. Защо?

Избирателното право и изборите са уредени от два текста на Конституцията  – чл.10 и чл.42КРБ,  които сочат гражданите като субекти на избирателното право и участници в допитвания т.е. референдуми.
Големият спор е дали при описването на избирателното право като правомощие, гражданите са задължени да упражняват това право чрез гласуване?
По принцип срещу всяко право стои и задължение.

Негативните последици от подписването на СЕТА - Позиция на КС на КНСБ

След като се запозна с редица анализи и експертни мнения по СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада), Координационният съвет на КНСБ изразява следната позиция:
Влизането в сила на търговското споразумение с Канада ще постави под сериозна заплаха обществените услуги в Европейския съюз, вкл. и тези в България. Считаме, че ограничението на националните правителства да осигуряват правото на достъп до основни обществени блага като вода, здраве, енергия и др. за сметка на корпоративни печалби на частни компании, ще доведе до отслабване на институционална среда в България и ЕС, както и до многобройни негативни социални последици за работниците в дългосрочен период.

Позиция на КС на КНСБ

Относно: Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:

1. Проектът на закон, обект на настоящата позиция е предоставен на КНСБ във връзка с искането на становище на НСТС от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание. Той бе разгледан, приет и внесен в Парламента от Правителството без сътрудничество и консултации , т.е. в нарушение на Кодекса на труда. Ето защо КС на КНСБ изразява своето дълбоко разочарование и недоволство от подобно пренебрежение, особено с оглед активното, задълбочено и доказано отговорно отношение на Конфедерацията към проблемите на допълнителното пенсионно осигуряване

Не е ли време МС да спре да определя и размества официални празници и почивни дни

 (статията е препечатана от сайта "Де факто")

Чавдар Христов, юрист, вицепрезидент на КНСБ

Ежегодно темата за празничните и почивните дни, разместването им, сливането и определянето става  актулна за  работодатели, синдикати, работници, служители, граждани. Най- различни и противоположни тези потичат през медиите, а народните представители обикновенно мълчат, макар, че именно те  трябва да кажат „тежката” си дума  – дали мястото на празничните  дни е в Кодекса на труда (КТ).