Теми и разработки

НОВОТО ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НАЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНО ДОГОВАРЯНЕ

Финансовата криза, породена в САЩ от високорисковия пазари срива на Лемън Брадърс, се разпространи в повечето страни на Европейския съюз (ЕС) в периода между 2008 и 2009 г. Тя скоро прерасна в икономическа криза, а по-късно в криза на държавния дълг, която разтърси цялата еврозона, довеждайки много от държавите членки на ЕС до ситуация, позната като „двойна рецесия” (double-dip recession), т.е. до един втори спад на икономическата активност след първата рецесия, официално завършила в средата на 2010 г.

Водещ проблем за обществото са обедняването и безработицата

Sindikalen barometar 2014

Проблем номер едно за обществото според работещите българи са обедняването и безработицата. Това показва националното представително изследване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ „Синдикален барометър – 2014”, което бе представено на 25 февруари 2014 г. на пресконференция, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и директора на ИССИ – КНСБ Любен Томев.

Равносметката в социалната и икономическа сфера днес след влизането на България в ЕС

За 7-годишен период издръжката на живот нарасна от 384 на 562 лв. на 1 член от 4-членно домакинство или това е ръст от над 46%. Като основни проинфлационни фактори се утвърдиха:

- държавно регулираните цени на енергоносители (с кумулативен скок за периода от 35% за електроенергия до 45% при топлоенергията);

- политиката на поетапно приближаване към минималните европейски ставки цените на акцизните стоки (среден ръст за 7 години на алкохол и тютюневи изделия от 88.9%;

- но също така в определени периоди водещо значение придобиваха и други фактори: горивата за МПС (кумулативен скок само за две години 2010-2011 г. от над 32%) и основни хранителни стоки (аналогичен скок в периода 2007-2008 г. от 32.3%).

Близо ¼ от работещите жени живеят в бедност и социално изключване

 

  • 001

Ниският социално-икономически статус на жените е следствие на по-ниските им трудови доходи и по-неблагоприятните позиции на работното място. По-голямата част от женското население е под границата на бедност. Това дава основание да се говори за феминизация на бедността, която в последните години се задълбочава по обхват. От общата съвкупност на жените, 23,6% живеят в бедност и социално изключване, докато през 2006 г. този процент е бил 19,3. Това се казва в доклад, посветен на пазара на труда и жените, който бе оповестен на 14-та международна синдикална женска конференция на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП)/ Паневропейския регионален съвет (ПЕРС), която се провежда на 23 и 24 октомври 2013 г. в хотел „Родина”, гр. София.

Цената на труда и системите на заплащане в реалния сектор на България

На провелата се днес пресконференция на тема: „Цената на труда и системите на заплащане в реалния сектор“, президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че „за пръв път се прави подобно изследване в България и основните изводи от него са, че  относителния дял на нископлатените работници е 27.5% от всички наети на пълно работно време на българския пазар на труда. Това означава, че близо 600 000 наемни работници в страната са нископлатени. Нископлатени са онези работници, които получават 67% от средния доход в нетен вид, т.е. лицата, които получават под 352 лв.