Становище на КНСБ по част от предлаганите изменения в Кодекса на труда

Днес 1 юли 2015 год. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изпрати до госпожа Цецка Цачева – Председател на 43-То НС и Ръководствата на парламентарните групи 43-То НС, своето становище по гласуването за част от предлаганите изменения в Кодеска на труда.

Въпреки изразената позиция Народните представители гласуваха и приеха на второ четене точно обратното на искането на КНСБ за премахване на давността спрямо платените годишни отпуски!

 

*          *          *

 

 

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 43-то НС

 

ДО

РЪКОВОДСТВАТА

НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ

43-то НС

 

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Предстои окончателното гласуване (в зала на ІІ-ро четене) на законопрокта за изменение и допълнение на Кодекса на труда /общ проект/.

КНСБ нееднократно заявяваше позицията си по възлови въпроси от двата законопроекта за ЗИД на КТ, както и по обобщения. Предоставихме и  писмени становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По общия законопроект предоставихме на членовете на комисията по труда, социалната и демографска политика към НС конкретни предложения, част от които бяха припознати и са включени в окончателния доклад за второто четене на закона.

Независимо от това и предвид съществуващите нагласи и очаквания свързани с предлаганите изменения, в средите на нашите синдикални членове, както и на работниците и служителите, които не са наши членове, но споделят нашите виждания, отново заявяваме следното:

  1. Държим да бъдат приети предложенията отразени в доклада на комисията и фигуриращи в §1а и §1б, направени от група народни представители, въз основа на предложения на КНСБ. Не е без значение факта, че по тях има пълно съгласие между представителните организации на синдикатите и на работодателите отразени в съвместно писмо до г-н Бойко Борисов по време на първия му мандат като министър-председател на РБългария.
  2. Изразяваме удовлетворението си от факта, че комисията подкрепи предложението на н.п. д-р Хасан Адемов за нов §9б от законопроекта, чрез който се дава възможност неизползваният размер на платен годишен отпуск да бъде ползван, докато съществува трудовото правоотношение със съответния работодател. Това предложение се съдържа и в предлагания от комисията нов §13(чл.176, ал.4 КТ).

Все в тази връзка сме удовлетворени, че комисията последователно е възприела предлаганата от нас отмяна на давността спрямо правото на отпуск – предлаганият от комисията нов §14, за отмяната на чл.176а КТ, и предлаганият от комисията нов §16, за отмяната на давността спрямо обезщетението, което следва да се получи при прекратено трудово правоотношение, когато има неползван платен годишен отпуск (чл.224, ал.1 КТ).

Настояваме и се надяваме, че народните представители ще гласуват тези предложения, тъй като те :

  • Не носят опасност от повторение на ситуацията от 2010г. (натрупани, неползвани отпуски в администрацията). Това е така, защото за работещите в държавните администрации действа Закона за държавния служител. В него текстовете за графика за отпуски и давността остават такива, каквито бяха приети през въпросната 2010г. Работещите по трудови договори в държавната администрация са относително малко и ако има опасения от натрупвания на неползвани отпуски за тях е възможно в чл.107а КТ да се уреди относимост на нормите за отпуските от Закона за държавния служител и за работещите по трудови договори в администрациите.
  • Предлаганите и подкрепени от комисията изменения в нормите уреждащи условията и реда за ползването на платения отпуск дават достатъчни гаранции за ползване на конституционното право на отпуск, поради което няма основание давността да се запази като гарантиращ ползването на отпуска аргумент.
  • На последно място следва да се има предвид, че правото на отпуск е Конституционно право[1] и Конституцията е делегирала на закона (Кодекса на труда) да уреди „условия и ред“ за ползването му, а не за отнемането му! Чрез давността правото на отпуск се погасява, т.е. фактически се отнема, което е в противоречие с чл.48, ал.5 от Конституцията, с чл.5 КРБ и чл.57, ал.1 от КРБ.[2].
  • Не е без значение и обстоятелството, че ако давността се запази и в практиката се случи нейното прилагане, това ще доведе до финансово увреждане на засегнатите работници, тъй като те имат принос в изработването на средствата, които биха получили като възнаграждение за времето на ползван отпуск или като обезщетение, ако отпускът не е ползван и правоотношението се прекратява. С тези средства неоснователно ще се обогати работодателят.
  1. Не подкрепяме предложението по параграф 15 от законопроекта, независимо от факта, че редица наши членове го приемат.

Нашите съображения са принципни.

Предлаганото възстановяване на отменения текст на чл.328, ал.1, т.10 КТ, представлява правна възможност изцяло зависеща от преценката на работодателя. Дали ще прекрати или не зависи от субективната му воля, а не от факта на придобиване правото на пенсия. Друг би бил въпросът, ако това прекратително основание задължително води до прекратяване на трудовото правоотношение. В КТ има достатъчно възможности за работодателя да прекрати трудовото правоотношение с даден работник или служител. Стига да се спазват съответните изисквания на закона.

По наше мнение предложението противоречи на Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейския Съюз, от 27 ноември 2000 г., за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[3]. С него  чрез  текст в самия закон отново би се възстановило неравно третиране на една категория работници и служители спрямо друга.  Това са онези работници и служители, които са достигнали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст  за пенсиониране в сравнение с всички останали работници.

  1. По наше мнение, предложението отразено в §18 влиза в противоречие с чл.19, ал.2, предложение първо от Конституцията на РБългария.

То дава път на възприемането на различни режими на организация на работа и на правила за осъществяване на трудовите правоотношения в малки, средни и микропредприятия и всички останали. Фактически то поставя началото на една тенденция за създаване на различни норми за регулиране на трудовите правоотношения между работник и работодател в зависимост от това дали предприятието – работодател е с определен числен състав от наети работници и определени финансови показатели и по този начин влиза в противоречие и със Закона за нормативните актове.

  1. Неоснователно, според нас, комисията да не подкрепя предложението на Министерския съвет отразено в §24 от законопроекта за действие на правната регулация на новите еднодневни трудови договори, §2, (чл.114 а КТ) от законопроекта до края на настоящата година. Предложението на МС е плод на пилотния характер на новите договори и на факта, че фактически отново чрез това предложение се нарушават изискванията на Закона за нормативните актове по отношение регулацията на съответните обществени отношения.

Надяваме се, че ще вземете предвид нашите бележки при окончателното гласуване на законопроекта.

           

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

 

[1] КРБ Чл.48 (5) Работниците и служителите имат право на ...... отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

[2] КРБ Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

[3] Мотивите на виносителите, не са състоятелни, за да се приложи чл. 6 на Директивата, съгласно който „независимо от член 2, параграф 2, държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”.