Платеният отпуск е регламентиран извън празничните дни

КНСБ счита за неуместно и нецелесъобразно празничните дни по Кодекса на труда /КТ/ да бъдат приспадани от размера на полагаемия платен годишен отпуск. Съгласно Конституцията на Република България /КРБ/ правото на отпуск, по чл. 48, ал. 5 от Конституцията, е главно и неотменимо субективно право на трудещите се. Платеният отпуск е регламентиран извън празничните дни.

Официалните празнични дни съгласно чл. 84 т. 15 от Конституцията се обявяват от Народното събрание. Правомощието на Министерски съвет еднократно да обявява официалните празници или да размества почивните дни /чрез отработване в съботния ден/ също не може да повлияе върху размера на различните видове полагаем годишен отпуск за отделните категории труд.

Уместно е да поставим въпроса дали въобще Кодекса на труда да е „инструментът” чрез който Народното събрание ще реализира конституционното си задължение по чл.84, т.15 КРБ? Стои въпросът дали това задължение на Народното събрание не следва да се реализира с решение или със специален закон. Едва ли ще звучи еретично идеята да се премахне текстът на чл.154 от Кодекса на труда и въпросът да бъде уреден с решение на НС. То също има задължителна сила .

Всъщност текстът на чл.154 КТ не регулира, не урежда, той „определя” официалните празници, т.е. той няма място в нормативен акт, какъвто е Кодекса на труда. Що за норма е чл.154 КТ, след като не съдържа основните елементи на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. По начало нормативните актове съдържат общи правила за поведение, норми (чл.1а от Закона за нормативните актове). Законът, в частност и КТ, са нормативни актове и съдържат правила за поведение и уреждат (разбирай регулират) обществени отношения, като кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял (чл.3 и чл.4 от Закона за нормативните актове). Текстът на чл.154 КТ няма подобна задача. Вярно е, че с оглед официалните празници в КТ има редица текстове, норми, които уреждат полагането на извънреден труд, заплащането, отпуски и т.н., но това са правните последици от празниците. Всъщност определянето на официалните празници води до последици в различни обществени отношения, които се регулират от различни закони - в служебните правоотношения например, в отношенията свързани с охраната и отбраната, административни отношения и т. н. Ето защо няма пречка възложената от конституцията задача на Народното събрание да се реализира по пътя на решение, а не чрез закон.

И на последно място внимателното вглеждане в текста на чл. 84, т. 15 от КРБ поставя въпросът дали е конституционно съобразна алинея 2-ра на чл.154 КТ. Конституцията не предвижда възможност правомощието на Народното събрание по чл.84, т.15 от Конституцията да бъде делегирано на МС, както това на практика е направено с чл.154, ал.2 КТ.

С оглед на горното, считаме, че с делегираното право да обявява празници МС надвишава своята компетентност. В този случай, приемайки текста на чл.154, ал.2, Народното събрание също си е надвишило правата, тъй като Конституцията е възложила на него, и не му е дала право да прехвърля правомощията си по чл.84, т.15 на МС. Ето защо може да се направи и извода, че всички решения на МС по чл.154, ал.2 са противоконституционни.