Борисов да реши за пенсиите - Дянков пречи

С Пламен Димитров, президент на КНСБ, разговаря Лиляна Филипова

- Г-н Димитров, преговорите за пенсии и осигуровки за пореден път се върнаха в стартова позиция. Смятате ли, че е възможно споразумение, след като Дянков поиска вдигане и на осигуровките, и на стажа, и възрастта за категорийните работници още от януари?
- Опасявам се, че министър Дянков се опитва да ни вкара в една по-тясна дреха, в която не можем да влезем, с фиксидеята да не допусне особено увеличение на осигуровките. Тъкмо бяхме стигнали до компромис, и той взриви всичко. Сметките на НОИ и на социалното министерство показаха много ясно, че няма да има финансови проблеми при 2% скок на вноските от 2011-а. За категорийните работници се бяхме разбрали, че можем да преглътнем 3 г. - с по 4 месеца от 2015 г. Идеята за възрастта пък бе да се вдига от 2017 г. пак с по 4 месеца годишно до достигане на възраст за ранно пенсиониране, която е с 8 г. под общата за страната за първа категория труд, и с 3 г. - за втора.
Успоредно с това идеята е активите на професионалните фондове да се прехвърлят към НОИ и от 2013-а пенсиите на миньори, металурзи, химици и т.н. да се плащат от специален фонд в НОИ. Ние сме съгласни с тази схема, защото решава устойчиво и справедливо проблема с категорийните работници.
Това са компромисите, които можем да направим - все пак отстъпваме заувеличение на възрастта и на стажа. Но поне е разсрочено във времето и гарантира стабилност в следващите 10 г. Така съвестта ни е чиста пред нашите хора.

- Колко са работещите в първа и втора категория?
- 100 000 в момента работят, но тези, които имат категорийни периоди в кариерата си, са много повече. Затова проблемът е изключително важен не само от гледна точка на правата на наетите в тежки условия, но и финансово. Става дума за огромни пари. За 2018 г. по разчети на НОИ ще са нужни над 400 млн. лв. Затова си даваме сметка, че не може да мине без вдигане на осигуровките с 2%. Отделно ще бъде поправена и грешката професионалните фондове да бъдат изградени на капиталов принцип. Този експеримент се провали и доведе до абсурда миньори и химици да внасят в частен фонд, а да получават пенсии от НОИ. И тъкмо когато сме на път да балансираме нещата, изведнъж идва Дянков и казва - скок на осигуровките с 1,5%, скок на стажа и възрастта от догодина, защото иначе не ми се връзва бюджетът.

- Вероятно се съобразява и с бизнеса, защото е криза.
- Два процента увеличение на вноската са съвсем поносими. Не е сериозно работодателите да заплашват, че ще режат заплати и ще съкращават персонал. Нито един читав шеф няма да се изправи пред хората си и да каже: "Намалявам ти заплатата, но не защото си мързелив, не работиш и нямаме поръчки, а защото трябва да ти плащам няколко лева за осигуровка повече." Убеден съм, че много малко хора ще го направят. Това са емоции. И е безотговорно, защото, ако не се вдигане вноската с 2%, не можем да направим пенсионната реформа. Пътят е един - стабилизиране на първия стълб и след това повишаване на пенсиите. Това го прави цяла Европа.
Стратегията, която обсъждаме с НОИ и социалното министерство, е приемлива. Знае се, че от 2015 г. ще започне повишението на задължителния за пенсия стаж за всички с по 4 месеца до достигане на 40 г. за мъжете и 37 за жените. Съгласили сме се от 2024 г. да започне да расте пенсионната възраст за всички с по 6 месеца годишно. Крайната цел е 65 г. за мъжете и 63 за жените. За едните това ще стане през 2027 г. , а за другите - през 2029-а. Разбрали сме се през 2016 г. вноската за универсалните фондове да се увеличи на 7%, а от 2017-а всяка година стаж да вдига пенсията с коефициент 1,2 вместо с 1,1. Така има гаранция, че през 2025 г. пенсията у нас може да стигне 65% от последния доход на работещия. Вдигането на вноската с 2% от януари е елемент от цялостния пъзел. Ако някой го издърпа, пада цялата кула. Дянков се мъчи точно да развали конструкцията.
Половин процент вноска са 100 млн. лв. На фона на 28 млрд. не е кой знае какво. Защо трябва да се взривява и без това мъчително постигнатото?! Повече няма да ходим на тристранки, за да обсъждаме идеите на Дянков. Те са неприложими. Той поставя под съмнение имиджа на премиера и откровено му вреди. Искаме Бойко Борисов да осмисли всичко това и да вземе отношение на тристранката в петък. Не става дума да угоди на синдикатите, а да подкрепи добре премерена средносрочна и дългосрочна и стратегия за успешна пенсионна реформа.

- Бизнесът се успокои и обеща да се върне в тристранката. Да не би пак НОИ да поема болничните?
- Не. За догодина остава ангажиментът на бизнеса към първите 3 дни по 70%. Разбрахме се обаче от 2012-а да се върне старото положение - работодателят да плаща само първия ден, а другите два да се поемат от НОИ в размер на 80%. Това е в полза и на хората, няма причина да се противопоставим. Не ни притеснява и замразяването на вноските за фонд "Гарантиране на вземанията" за 3 г. Там са натрупани 200 млн., а така бизнесът ще спечели 36 млн., което е шанс за глътка въздух, защото и той е на пангара в тази криза. Разбира се, няма да отстъпим пред искането за изравняване на осигуровките между работник и работодател.

- Ако все пак не успеете да промените нещата, започвате ли стачки?
- Не искам да плаша никого, но напрежението във федерациите е голямо. Борисов трябва да си озапти министрите, това е негова отговорност. Редно е до края на седмицата да каже какво правим. Защото в един момент всичко ще се обърне срещу него. А няма да е справедливо, защото той показва някаква диалогичност. И ние не искаме подуличен натиск да правим реформите, а под натиска на аргументите.

- Вие оглавявате КНСБ до конгреса, а вероятно и след това. Планирате ли промяна на приоритетите и визията на синдиката?
- КНСБ ще демонстрира приемственост в политиката си. Както и досега ще залагаме на експертната си мощ, ще предпочитаме да решаваме проблемите на масата на преговорите, катото, разбира се, не изключвам стачки и натиск при нужда. Много важно е да успеем да гарантираме основните права на хората - на синдикално сдружаване, на колективно договаряне и на стачка. На теория у нас те съществуват, но не са гарантирани от законите ни. Затова все още е възможно някой да ми каже - ти не можеш да правиш тук синдикат, защото утре ще те уволня. Това е абсурд във Франция, Белгия, Холандия. И в България трябва да е така. Както преди години защитихме правото на политическо сдружаване и сега никой не санкционира заради партийна принадлежност, така трябва да стане и със синдикалното членство.
Ще развиваме партньорството си както с "Подкрепа", така и с бизнеса. Ще се ориентираме към по-едри споразумения. Консенсусният модел на поведение е за предпочитане. С "Подкрепа" ще запазим различията си, ние сме синдикати с различен генезис, но ще подпишем и ново подробно споразумение за съвместни действия по въпросите, по които сме единни.
Във вътрешен план КНСБ ще търси по-голяма ефективност, по-активна работа в предприятието, там, където е проблемът на човека, когато трябва да бъде защитена заплатата, работното му място. Синдикалистите трябва да са по-близо до хората.

- Сега в кризата синдикализмът не е ли отживелица?
- Ако смятах така, отдавна да съм реализирал други възможности в личното си развитие, а не да приемам лидерството на най-големия синдикат. Синдикализмът не само че не е отживял, но тепърва ще има нужда от него. Кризата показа, че изместването на акцента в глобален план върху капитала не носи нищо добро за света и за бъдещето. При връщането обратно към реалното производство и бизнес все по-нужно ще бъде да се работи с хората, а партньорството става чрез тяхно представителство, чрез синдикатите