КНСБ: Да помогнем на тези, които не са получили заплатите си

 

По повод предложението за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) относно снабдяването с изпълнителен лист за събиране на дължими вземания по трудово правоотношение се проповядват неверни тези.

 

Основното искане за промяна в тази посока е на КНСБ. Неговата същност е да се даде нова възможност на онези, които имат да получават неизплатени заплати. Чрез предлаганото допълнение в ГПК целим да се даде възможност, без да се образува исково производство, т.е. без да се води съдебно дело, работникът да може да събере, да получи дължимата му (неизплатена, забавена) заплата или обезщетение по Кодекса на труда (КТ).

Проблемът тръгва от отменения ГПК, в който до 2008 г. имаше разпоредба (чл.237, б.„г”), според която работникът можеше извънсъдебно, т.е без да образува съдебно дело, да се снабди с изпълнителен лист по извлечения от сметки на работодателя за дължимото възнаграждение. След като получи от съда изпълнителен лист, той можеше, чрез съдебен изпълнител, принудително да събере дължимото му от работодателя.

Текстът бе отменен с приемането на новия ГПК. Режимът на изпълнението (изпълнителното производство) в новоприетият ГПК претърпя значителни изменения. За съжаление в новият ред по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ (чл.417 ГПК) извлечението по ведомост (по чл.128, т.3 КТ), което също е документ не фигурира като основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В същото време в чл.417 ГПК[1] наред с някои други документи, основание за издаване на изпълнителна заповед и изпълнителен лист, фигурира „…документ или извлечението от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;”

Защо общините, държавните учреждения и банките са предпочетени, привилегировани, а гражданите – работници и служители са пренебрегнати, след като по същество става дума за един и същ документ въз основа на който съдът ще издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист? От позицията на Закона за счетоводството (ЗСч) е видно, че ведомостите за заплати представляват «счетоводна книга» по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, т.е. те са носител на счетоводна информация по смисъла на ЗСч и са счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч. Издаденото от работодателя-длъжник извлечение от ведомостта за заплатите е документ от същия ранг, към който са документите и по чл.417, т.2 ГПК. Документ, който по безспорен начин показва и доказва, че длъжникът дължи и сочи колко дължи!!

Ето защо КНСБ настоява в чл.417 ГПК да бъде записана нова точка 10, чрез която да се уреди възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечения от ведомости за заплати.

Сега отново чуваме реплики:

Защо настоявате за допълнения в чл.417 ГПК, като имате възможност да търсите изплащане на възнаграждението или изпълнителна заповед по чл.410 ГПК, тоест по друг правен ред.“

Настояваме за допълнение в чл.417 ГПК, защото:

1. В чл.410 ГПК[2] съществува възможност за искане и издаване на изпълнителна заповед и изпълнителен лист, но тя крие възможност за възражение от страна на работодателя-длъжник, след което неминуемо следва исково производство за установяване на вземането, което обезсмисля идеята не за бързото събиране на дължимите суми, без исково производство(вж. чл.414 и чл.415 ГПК).

Процедурата по издаване на изпълнителен лист по чл.417 ГПК дава далеч повече гаранции, че принудителното и бързо изпълнение, чрез съдебен изпълнител, ще се състои и няма да се наложи исково производство.

2. Този ред (чл.410 ГПК) не отговаря на въпроса защо документът, който работодателя издава (извлечение от ведомост за заплати), с който признава не само вземането, но и размера му, е пренебрегнат предвид подобния документ по чл.417, т.2 ГПК?

3. Какъв е смисълът от издаването на извлечението по чл.128 т.3 КТ, ако след това можем да го ползваме САМО като основно доказателство в рамките на едно съдебно дело вместо съдебно-счетоводна експертиза?!

4. Този ред не отговаря на духа на нашето предложение и идеята извлечението от сметки, което работодателят ни предоставя по реда на чл.128а КТ, да бъде приравнено по статут на документите по чл.417, т.2 ГПК и да доведе в много по-голяма степен до възможността да бъде събрано вземането, без да се образува съдебно дело (исково производство).

Затова ще поддържаме искането си, отразено и в проекта на МТСП, за допълнение в ГПК.

 

03.2012

Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ

 


[1] Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

[2]Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;