Ръст на доходите и задържане на квалифицираните кадри в България

  • 01

На 25 февруари 2016 год. (четвъртък) в централата на КНСБ се проведе пресконференция на тема: „Ръст на доходите и задържане на квалифицираните кадри в България“. На нея бе представен актуален доклад на Иститута за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ.

 Пресконференцията бе открита от президента на КНСБ Пламен Димитров, а докладът на ИССИ представи директорът на Института Любен Томев:

ОБОБЩЕН ДОКЛАД 

за резултатите от договарянето на работните заплати през 2015 г.

Бъдещи действия на КНСБ през 2016 г. и приоритети до края на мандата.

 

Настоящият обобщен доклад е в контекста на няколко годишна упорита работа за изпълнение на основния приоритет на КНСБ – повишаване заплащането на труда и постигане на максимална ефективност в нашата работа, чрез реализиране на редица дейности, изследвания, анализи и предложения към институциите.

  1. Равнище и динамика на средната работна заплата

Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през 2015 г. и сравнението им с 2013 и 2014 г. позволяват да се направят следните по-важни констатации:

  • Средната работна заплата за страната през 2015 г. е 894 лв., което означава номинален ръст от 8.8 % и реално покачване с 8.9 на сто. В обществения сектор се отчита увеличение с 4.8% и реално с 4.9 на сто, като е достигнато равнище от 930 лв. За частния сектор средната заплата е 882 лв., или номинално с 10.2% повече от 2014 г., а реално с 10.3%.
  • Трябва да се отбележи, че динамиката на реалната работна заплата от 2012 г. има положителна тенденция на ускоряване и от 3.5% тогава, през миналата година достигна 8.9%. Също в условията на дефлация, през 2014 г. номиналният ръст от 6% се трансформира в 7.5% реално покачване.
  • Изменението на средните заплати по икономически дейности през 2015 г. е твърде различно. С високи постижения се отличават „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи” (+32.1%), „Юридически и счетоводни дейности” (+26.0%), „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” (24.6%), „Други професионални дейности” (+19.8%), „Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитания и анализ” (+18.7%) и „Производство, неквалифицирано другаде” (+19.7%).
  • Отрицателни стойности се отчитат в „Добив на нефт и природен газ ” (-5.7%), „Производство на тютюневи изделия” (-7.2%), „Строителство на съоръжения” (-4%), „Възстановяване и други услуги при управление на отпадъци” (-2%), „Научно изследователска и развойна дейност” (-7.9%), „Спомагателни дейности във финансови услуги и застраховане” (-7.6%), „Дейност на централни офиси: консултантски дейности в областта на управлението” (-4.6%).
  • Доста под средното е положителното нарастване на заплатите в „Добив на въглища” (+4.1%), „Добив на метални руди” (+1.1%), „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло” (+4.6%), Производство на основни метали (+3.4%), „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване”(+3.5%), „Събиране, пречистване и доставяне на води” (+2%), „Издателска дейност” (+0.2%), „Далекосъобщения” (+1.1%), Радио-телевизионни дейности (+3.5%).
  • В отраслите на преработващата промишленост доминира положителен ръст на средната заплата, но тази промяна почти не се усеща за определи браншове, тъй като базовият размер на СРЗ е на изключително ниски нива. Така например, отчетливо нарастване се отбелязва при „Производството на облекло” (+14%), но при абсолютен размер на СРЗ от 538 лв. Аналогична е ситуацията при „Производство на мебели” (ръст от +15.5%, но размер на СРЗ от 545 лв.). Независимо от двуцифрения ръст, размерът на СРЗ също остава под средния за страната при „Производство на изделия от каучук и пластмаса” (+15.3%), с ниво на СРЗ от 713 лв., при „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета” (+15.4%), с размер от 777 лв.
  • Като „нископлатени” (със средна работна заплата под 75% от СРЗ за страната) могат да бъдат определени 17 икономически дейности от А96, измежду които най-важните са: рибно стопанство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, производство на дървен материал и изделия от дърво, мебели, търговия на дребно, ресторантьорство, дейности по обслужване на сгради и озеленяване и т.н. Общо в тях работят над 689 хил. лица, което представлява около 30.5% от всички наети в страната. В сравнение с 2014 г. те са 31.8% (или около 712 хил. лица).
  • Като положителен може да се отчете фактът, че нарастването на номиналната и реалната работна заплата става в условията на макар и плавно, но все пак покачваща се, заетост. През 2013 г. броят на наетите лица се увеличи с 0.3%, докато през следващите две години, ръстът се установи на 0.6% ежегодно.
  1. Постигнатото на национално равнище

По повод дискусиите и приемането на Бюджет 2016, в резултат на редица проведени преговори, Конфедерацията, с активното участие на бюджетните федерации, успя да постигне някои значими успехи в сложната социално-икономическа ситуация в страната и общите рестриктивни нагласи на правителството.

  • Повишаване на единния разходен стандарт в средното образование с 5.7%, в т.ч. за компенсиране на предвиденото увеличение на минималната работна заплата. Това, заедно с увеличените средства от 1 октомври 2015 г., ще позволи повишаване на работните заплати на 100 000 души педагогически персонал с 9%.
  • С 5% увеличение на заплатите на 2300 служители в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и увеличение с 12 млн. лв. на средствата за работна заплата в Центровете за спешна медицинска помощ, от което повишение на заплатите ще получат около 5600 служители.
  • Увеличение с близо 10% на работните заплати за служителите в НОИ, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане и Главна инспекция по труда, както и увеличение с 5% на работните заплати на служителите в Национална агенция по приходите и Агенция „Митници“. Това увеличение на Фонд Работна заплата в структурите от сферата на държавното управление се отнася за 24 000 души, работещи в системата.
  • Увеличение с 5% на работните заплати в системата на Министерство на земеделието и храните. Благодарение на усилията в тази посока, около 9000 души ще получат увеличение на възнагражденията си.
  • Допълнителни 10 млн. лева за повишаване с поне 25% на работните заплати на около 4100 служители, работещи в галерии, музеи и библиотеки в страната.
  • Увеличение на годишната квота за ваучери за работническо хранене – от 240 млн. на 260 млн. лева. През 2015 г. ползватели на ваучери за работническо хранене са били 370 000 души. Увеличението на квотата с 20 млн. лв. ще позволи разширяването на обхвата на тези ваучери, с което от тях ще се възползват около 30 000 души повече спрямо предходната година.

Припознатите предложения на КНСБ по Бюджет 2016 ще имат пряк положителен ефект върху около 175 000 души, в т.ч от увеличение на работни заплати и от повишение на годишната квота за ваучери за работническо хранене. Макар и не в пълен обем, голяма част от предложенията на КНСБ бяха приети, затова Координационният съвет даде като цяло положителна оценка за постигнатото от Ръководството на КНСБ и бюджетните федерации по Бюджет 2016.

По отношение на ръста на МРЗ за страната след 2012 г., КНСБ успя да убеди правителството в необходимостта от провеждането на по-агресивна политика за ежегоден ръст на МРЗ. Въпреки крайния негативизъм от страна на някои работодателски структури, в рамките на 1-годишен период (от януари 2015 до януари 2016 г.) минималният месечен доход от труд на три стъпки бе повишен достигайки нива от 360, 380 и 420 лв., с перспектива да достигне 460 лв. през 2017 г. За съжаление остава нерешен проблемът с приемането от социалните партньори на общи принципи и механизъм за определяне размера на МРЗ.

Въпреки извършената значителна експертна работа в КНСБ и ИССИ и подготовка от 2006 г. досега, диалогът със социалните партньори през последните 5 години зацикли и не даде конкретни резултати по отношение изработването на механизъм за определяне на МРЗ, главно поради демонстрирана незаинтересованост, а понякога и открит бойкот от страна на работодателски среди, независимо от подписаните споразумителни текстове през различни периоди и в различни документи.

През юни 2015 г. МТСП за втори път представи леко модифициран проект на ПМС за определяне и актуализиране размера на МРЗ за страната, който да се обсъди в Междуведомствена работна група, а след това и в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС. В Позицията си от 14 септември 2015 г.  ИК на КНСБ изтъкна, че в тази връзка следва да бъдат предприети и още две важни стъпки – осъвременяване на нормативната уредба по заплащането на труда и форсиране на процеса на ратификация на Конвенция 131 на МОТ.

Това биха били добри изходни позиции за един широк експертен и обществен дебат за цената на труда като цяло, вкл. за прилагането на обективни минимални стандарти и използването на съвременни системи на заплащане в реалния сектор.

  1. Договарянето на отраслово и браншово равнище

Като цяло, динамиката на сключените отраслови и браншови колективни трудови договори и споразумения за държавните служители и КТД на компании с национално значение в периода 2010 – 2015 г. се запазва. Работодатели и синдикати по браншове, макар и в утежнени икономически условия и често след продължителни преговори, успяват да се споразумеят и да подпишат КТД, чиито срок изтича. Това е показано по-долу в таблица № 1.

Таблица № 1

Подписани отраслови и браншови колективни трудови договори и споразумения в периода 2010 г. - 2015 г.

 

Година

Подписани колективни трудови договори и споразумения*

 

Отраслови

КТД

(бр.)

Браншови

КТД

(бр.)

Споразумение за държавния служител

(бр.)

Общо КТД и Споразумения

(бр.)

2010 г.

5

21

Няма

информация

26

2011 г.

3

21

1

25

2012 г.

6

17

2

25

2013 г.

2

25

4

31

2014 г.

4

25

2

31

2015 г.

 

4

21

6

31

* Подписан е и 1 анекс за удължаване срока на действие на ОКТД Металоиндустрия.

В най-едър план, разделите по договаряне на трудовите възнаграждения в действащите 9 отраслови и 54 браншови КТД кореспондират с браншовите стратегии и планове в сферата на заплащането на труда. Амбицията на синдикалните дейци на КНСБ е съхранение на постигнатите клаузи и търсенето на възможности за надграждане размерите на получаваните възнаграждения.

Утвърдена практика е определянето на минимална отраслова или браншова работна заплата. От изследвани 9 отраслови и 34 браншови КТД най-често (43% от случаите) минималната работна заплата (МРЗ) се договаря в размер, равен на МРЗ за страната за съответния период. Това са секторите на металоиндустрия, търговия, горско стопанство–контрол, средно образование, здравеопазване, отбрана, пътно дело, ИА „АПИ“, музеи и художествени галерии, ССА, НЗОК, държавно управление и др.

 Браншовите партньори са определили размер на МРЗ, който е по-висок от МРЗ за страната, в 32 % от случаите. За всеки четвърти О/БКТД определянето на МРЗ не е било предмет на масата на преговори.

За определяне на по-висок размер на отрасловата/браншова МРЗ успешно се използват следните подходи:

а) в 7 О/БКТД действащата към момента МРЗ за страната се увеличава с коефициент. Най-висок коефициент за увеличение на отрасловата/браншова  заплата е договорен в ОКТД Проучване и добив на минерални суровини К=1.4, в ОКТД Транспорт К=1.3, в ОКТД Строителство К=1.25, в БКТД Тютюни К=1.1, в БКТД ВиК К=1.03, КТД-НЕК 1.1/1.5 и в бюджетния сектор в МЛС К=1.6 за висше образование и К=1.1 за средно образование.

б) в съотношение към СРЗ. В пивоварния бранш 80 % от ФРЗ се насочва в първа и втора категория  труд и затова синдикатът е договорил с работодателите МРЗ да е = 2/3 от средната РЗ за страната.

в) договаряне на конкретен размер на МРЗ в сектора, по-висок от МРЗ за страната – също в 7 О/БКТД. Напр. в железопътния транспорт МРЗ от 400 лв. е договорена в БДЖ „ПП“ ЕООД  и БДЖ „ТП“ ЕООД от 21.03.2014 г. и в НК „ЖИ“ от 01.06.2014. г.

На места определената МРЗ е различна в зависимост от категориите персонал. Напр. в БКТД Металургия–2015 г. е договорен 460 лв. МРЗ за основния персонал, за временните, краткотрайни и сезонни работници – 400 лв. и за нискоквалифицираните работници и служители извън основната дейност - МРЗ за страната плюс 10 лв., но това е главно заради увеличението на МРЗ за страната, което е оказало влияние на  работодателите.

В бюджетния сектор спецификата на отрасъл здравеопазване определя договарянето на ОРЗ по категории персонал, разделен в 4 групи здравни и лечебни  заведения, а в системата на средното образование е прието договаряне на МОРЗ за педагогически и непедагогически персонал по категории специалисти.

Друг акцент на браншовите партньори в преговорите по заплащането на труда е постигането на договорености на база ежегодно подписваните в страната споразумения за МОД. Близо 40 % от действащите О/БКТД извеждат подобни решения в съответните раздели. Сравнителният анализ на последния цикъл на колективни преговори в реалния сектор от 2014 - 2015 г. спрямо периода от 2011 – 2012 г. показва, че броят на секторните договори, в които МОД са предмет на договаряне, се запазва - 17 отраслови и браншови КТД и на места, въпреки кризисните условия, е постигнато реалното им надграждане.

В най-пълна степен и най-подробно за всичките 5 машиностроителни и металообработващи дейности по КИД-2008, в обсега на които действа договора, се договарят размерите на МОД по 9-те категории персонал от работодатели и синдикати в ОКТД металоиндустрия. В КТД на „Български пощи” ЕАД е постигнато споразумение за ежегодно договаряне през месеците август-септември на МОД по квалификационни групи професии за следващата календарна година. Аналогичен запис за ежегодно договаряне на МОД и на минималните трудови възнаграждения има в БКТД Пивопроизводство и др.

В О/БКТД най-често страните договарят МОД като:

  • минимални работни заплати по квалификационни групи персонал – в секторите добив и преработка на минерални, пивопроизводство (във втори БКТД  за пивоварния бранш е  договорено МОД да е МРЗ, а увеличението на  РЗ да е с около 5 %.);
  • минимални прагове на заплащане на труда и на осигуряване за категориите персонал в подписано отделно споразумение, неразделна част от ОКТД-търговия;
  • начални/стартови работни заплати по длъжности и професии - в металоиндустрия, търговия, електротехника и електроника, туризъм, музеи и художествени галерии, библиотеки, музикално-сценични изкуства, горско стопанство-стопанисване;
  • минимална месечни основни работни заплати по категории персонал – в системата на В и К, напоителни системи, пътно дело, театри;
  • минималното месечно възнаграждение за бранша/отрасъла по квалификационни групи професии се определя с коефициент за корекцияв строителството като МОРЗ спрямо договорената отраслова МОРЗ, във „В и К“спрямо договорената браншова МОРЗ, в пътно дело - спрямо МРЗ за страната, театър и др.

Прави впечатление, че страните в О/БКТД стимулират договарянето на МОД към КТД на равнище предприятие. За целта те подписват клаузи, които насочват и препоръчват на работодателите и синдикатите, при водене на преговорите по КТД в дружествата от бранша да договорят нива на минимални/основни работни заплати по категории персонал, не по-ниски от договорените на браншово равнище МОД за същите категории персонал.

В повечето О/БКТД се прилага широка гама от допълнителни възнаграждения с постоянен и променлив характер, които формират по-голямо брутно трудово възнаграждение на работниците и служителите. При договарянето на допълнителните плащания актуално става изплащането на бонуси, конкретно свързани с трудовото представяне, резултатите от труда и др.п., което прави по-видима тенденцията за постигане на по-голяма гъвкавост при определяне на индивидуалната работна заплата на работниците и служителите. На договарянето на по-голям размер и различни по вид обезщетения също се акцентира упорито през последните цикли на преговаряне. В посока повишаване на доходите на работещите са договорените в разделите за социално развитие разнообразни по своя характер социални придобивки.

В някои сектори няма сключени О/БКТД и няма договаряне на работни заплати. Усилията са насочени към договаряне на ръст на МОД  и подкрепа на колективното договаряне на равнище предприятие  (химия, лека промишленост).

Неуспешни остават опитите ни и през миналата година за активизиране на преговорите по препоръчителен индекс за нарастване на заплатите на секторно/браншово равнище, с цел осигуряване на ежегоден реален ръст. Работодателските отраслови/браншови структури категорично отказват да договарят препоръчителен индекс за увеличение на работните заплати в съответните сектори и икономически дейности. Основните аргументи на работодателите против договарянето на препоръчителен индекс на това равнище са: 1) различното икономическо и финансово състояние на отделните предприятия – динамиката в рентабилността;  2) конюнктурата на пазара и ценови равнища на борсите на основните суровини и материали; 3) нежелание да се преговаря. 4) проблем е и събирането на статистическата информация по секторите – трудно и с едногодишен лаг се установява каква е производителността на труда и др.

  1. Договарянето на равнище предприятие

По данни на ИА ГИТ  за 2015 г. са регистрирани  987 КТД в предприятия и 241 анекси, или общо 1228. Това е с 253 КТД и анекси по-малко, в сравнение с регистрираните за 2014 г.

По данни от последната Карта на КТД, изготвена от КНСБ по региони и за страната като цяло, общият брой на действащите в началото на 2015 г. КТД (без  О/БКТД)  е   2398, в т. число КТД по предприятие – 2226.

Прави впечатление, че в изследваните предприятия е налице положителна тенденция в динамиката на средната работна заплата през периода 2013-2015 г. по отчетни данни.

Незначителен брой от предприятията имат намаление на СРЗ:

  • През 2014 г. - това са отделни предприятия/организации към НФТ „Химия и индустрия”, ФНСМ, ФСОГДП, ФНСДУО и СБУ;
  • През 2015 г. – това са предприятия от федерациите ФНСДУО, ФНСОГДП и НСФЕБ.

Ако през 2014 спрямо предходната година СРЗ не е била променена в 42.6% от предприятията, през 2015 г. техният относителен дял е само 21.5%, като в преобладаващия случай това е за сметка на увеличение на СРЗ:

  • Увеличение с до 5% посочват 21.7% от респондентите през 2015 г. (за сравнение през 2014 г. делът им е 25.7%);
  • Много силно се покачва обаче делът на предприятията с ръст на СРЗ в по-горните диапазони (увеличение от 5 до 10% - с 13.6 п.п.; увеличение с над 10 % - 11.1 п.п.).

Положителните резултати са повлияни, според председателите на ОСО в СБУ, НУС и ФСЗ, преди всичко от отрасловия КТД (съответно 52.1%, 42.9% и 34%), и на второ място от ръста на МРЗ за страната (26.7%, 30.9% и 30%), докато председателите на ОСО в реалния сектор, заедно с тези от НСФ „Култура” и СБМТД, в по-голяма степен отчитат положителното въздействие на покачването на МРЗ за страната и/или за бранша. Влошените финансови резултати са пък основната причина за липсата на повишение на СРЗ или за нейното намаление (СЖБ, НСФЕБ, ФНСМ и др.).

Като цяло обаче картината е твърде пъстра, дори в рамките на един и същ отрасъл/бранш, което показва, че има неизползвани възможности на колективното трудово договаряне на работните заплати на равнище предприятие/организация. Въпреки отчитания процес на децентрализация на КТД, това не означава, че функциите се прехвърлят ефективно върху по-ниското ниво. Нещо повече, броят на КТД на фирмено равнище в реалния сектор е изключително нисък и се забелязва  тенденция към намаляване.  

  1. Обобщение и изводи
  • В синдикалната ни система все още не е налице единен координиран механизъм за договаряне на работните заплати на всички равнища. Ситуацията, образно казано, може да сравним с „окопна война“, при която ние успяваме да удържим първата линия (предприятието), и въобще да се водят преговори за сключване на КТД.
  • Имаме сериозни проблеми при договаряне на отраслово/браншово равнище в някои сектори, често и отказ за договаряне. Налице са умерени равнища и фрагментирани в съдържателен план договорености по възмездяване на труда в част от договорите на секторно равнище. На отраслово-браншово равнище се договарят преди всичко увеличен размер на секторната МРЗ, спрямо тази за страната. От друга страна, налице е реално положително влияние на договорените МОД по отношение договаряне в О/БКТД, а и по предприятия, на по-високи МРЗ, НСРЗ, МОРЗ.
  • Очертава се тенденция за децентрализация на колективното договаряне към равнище предприятие. Тази тенденция е извън един цялостен координиран и осигурен от по-горни равнища процес:

- на национално равнище КНСБ е осъществила всички необходими действия, но е налице нежеланието на Правителството за приемане на адекватна правна рамка за договаряне на работните заплати и реални действия за логистична подкрепа на бипартитния социален диалог;

- налице е и липса на инициатива от по-голямата час от основните членове на КНСБ, от секторите на индустрията и услугите, с формализирани предложения за процедури, към съответните отраслови/браншови работодателски организации, за започване  на преговори за препоръчителни индекси по икономически дейности, за ръст на работните заплати;

- налице е двойствено поведение на работодателските организации, на техните национални и секторни равнища, по отношение на договаряне на препоръчителен/ни  индекс/и за ръст на работните заплати в индустрията и услугите (oтхвърлят се предложения за преговори по този въпрос, по същество, с едни и същи аргументи на двете равнища);

- ясно е изразена нагласата от страна на ръководствата на основните членове на КНСБ от индустрията и услугите, усилията да се насочат, преди всичко, за договаряне на национално равнище на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати.

  • Тенденцията към децентрализация на колективното трудово договаряне е подхранвана от външни и вътрешни фактори (вкл. и все по-разширявашо се нежелание на работодателски организации да преговарят на браншово ниво), но, както се вижда от данните в анализа, това не означава, че се засилват позициите на договарянето на фирмено равнище. Напротив броят на КТД на това ниво последователно намалява, а пасивността намира все по-различни измерения.
  • Очакванията, че обединеният европейски трудов пазар ще оказва последователно въздействие върху цената на труда в България, намират основания и във факта, че независимо от трудните условия за колективно договаряне през последните години, средните работни заплати нарастват сравнително устойчиво, както общо за икономиката, така и в повечето браншове. Това означава обаче, че все по-голяма координация ще трябва да търсим не само вътре в националната синдикална система, но такава ще бъде търсена и от нас в международен план.
  • Засега практиката на обвързване с равнището и динамиката на МРЗ показва, положително въздействие, но да се разчита винаги на една активна политика в тази посока на национално ниво, не е перспективно решение. То помага на малките и с ограничени икономически възможности предприятия. Динамично развиващи се браншове и компании следва да имат собствено разработени и договорени критерии, показатели и механизми за нарастване на трудовите доходи.
  1. Необходими и възможни действия през 2016 г.
  • Действия, ориентирани съм синдикалната система

- Договарянето на работните заплати е необходимо да се изведе като доминиращ ангажимент на синдикалните структури в месеците, оставащи до  VIII Конгрес на КНСБ. Всяка структура: Централа, основни членове на КНСБ, ОСО, да анализират основните  обективни и субективни бариери и да планират координирани организационни и експертни въздействия.

- Необходимо е съсредоточаване на усилията на горните равнища на синдикалната система за подпомагане договарянето на РЗ в предприятията. Процесът на естествена децентрализация на колективното трудово договаряне да бъде овладян и управляван от основните членове на КНСБ, чрез укрепване на капацитета за  договаряне в ОСО – организационен  и експертен.

- Информационната система за договаряне на работните заплати в електронния синдикат на КНСБ да се обогати и развие не само със статистически данни, но и със секторни анализи и прогнози и  препоръки за ръст при договаряне на РЗ по сектори.

- КТД с двугодишен срок на валидност да бъдат съпътствани с ежегодни анекси по заплащането на труда, ако в тях няма конкретни договорености за стъпките и размерите на повишаване на работните заплати.

- Модулът„КТД” в електронния синдикат да се адаптира за осъществяване на онлайн  консултации и обучение  на експерти по договаряне на работните заплати.

  • Действия, ориентирани към институциите

- Осъществяване на организиран натиск върху МТСП, чрез НСТС и др. механизми,  за нормативна промяна по работните заплати в КТ. КНСБ категорично ще иска ясни правила, процедури и срокове в Кодекса на труда за договаряне на работните заплати на всички равнища.

- От тук произтича и необходимостта цикълът на договаряне на работните заплати оптимално да се съчетава с договарянето на МОД по икономически дейности, като насърчаваме превръщането на договорения МОД на най-ниското стъпало (длъжност, квалификационна степен) в ефективно действаща минимална за бранша работна заплата.

- Постигнатият  реален ръст на МРЗ на национално равнище през последните две години на национално равнище, е необходимо да се затвърди с действия, свързани с приемане на механизъм за договаряне на МРЗ.

- Иницииране на обществена дискусия за ролята на МРЗ за гарантиране възмездния характер на труда в Б-я и за механизмите на формирането й. В тази връзка ускоряване ратификацията на Конвенция 131 на МОТ.

  • Действия, ориентирани към работодателите и техните организации

- Да се предложи провеждане на среща на политическо ниво между ръководствата на национално представителните организации на работодателите и на синдикатите, за изясняване на позициите по договаряне на национален препоръчителен индекс за ръст на работните заплати в реалния сектор или договаряне по браншове и икономически дейности. Поемане на взаимни ангажименти за мобилизиране на своите отраслови и браншови структури.

- Стартиране на процедура от основните членове на КНСБ и организиране на дискусия/преговори в отрасловите и браншовите съвети за договаряне на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати по сектори и икономически дейности  или  възможен % нарастване на РЗ.

- В отговор на евентуално продължаващи откази за договаряне на препоръчителен индекс и с оглед предизвикването на публичен дебат по заплащането на труда и неизбежното включване в него на социалните партньори и правителството, КНСБ трябва да предприеме изготвянето ежегодно (в началото на второ тримесечие) на експертен анализ с оценка на социално-икономическата ситуация и синдикалната визия за ръст на заплатите, вкл. по основни сектори и дейности.

  1. Предизвикателствата пред политиката по заплащане на труда

В специална Декларация на Седмия конгрес КНСБ си постави постигането на следните цели:

  • Не по-малко от 25% реален ръст на средната работна заплата за 5-годишния период (2012-2017 г.), при възстановяване на заетостта от 2008 г.
  • Нарастване на относителния дял на компенсацията на наемния труд в БВП до 45% в края на периода.

Близо 4 години по-късно би било полезно за нас да видим - до къде сме стигнали и какво ни остава, за да реализираме заложените цели на мандата.

Динамиката на реалната работна заплата показва ускорителна тенденция на нарастване – през 2012 г. с 3.5%, през 2013 г. с 5.0%, през 2014 г. със 7.5%. Ако предварителните данни за 2015 г. (ръст от 8.9 %) се потвърдят, то вече ще сме постигнали за тези 4 години кумулативен ръст на реалната средна работна заплата от 27.2%. Разбира се, трябва да си даваме сметка за влиянието на структурните промени в заетостта през първите години на кризата и последвалата дефлация през 2014 и 2015 г. върху общия резултат. Но въпреки това надхвърлянето на 30% реален ръст за целия 5-годишен период би било несъмнен успех и от днешна гл.т. той изглежда напълно постижим.

Възстановяването на заетостта от 2008 г. е бавен и противоречив процес. При целевата група от населението 15-64 годишна възраст коефициентът на заетост се приближава сравнително бързо до базисните данни от 2008 г., след като бе преодолян абсолютният минимум от 2011 г.

                                                                                                                                 Таблица 2:

Брой заети лица (хил.) и коефициент на заетост (%) във възрастовия диапазон 15-64 г. по тримесечия на 2008 и 2015 г.

2008-2015 г.

I тримесечие

II тримесечие

III тримесечие

IV тримесечие

Заети 2008 г.

3238,6

3315,7

3360,3

3310,3

Заети 2015 г.

2894,8

2955,5

3044,1

2999,6

Разлика заети

-343,8

-360,2

-316,2

-310,7

Кз 2008 г.

62.6

63.9

65.0

64.3

Кз 2015 г.

61.0

62.4

64.5

63.7

Разлика в Кз

-1.6

-1.5

-0.5

-0.6

 

Трябва да се има предвид обаче, че тези относителни данни са силно повлияни от намаляващия брой на населението, който участва в знаменателя на коефициента. Общо за периода 2008-2014 г. намалението на населението е с 404 хил. души, а във възрастовия диапазон 15-64 г. разликата е още по-фрапираща – минус 497 хил. В абсолютни величини броят на заетите (15-64 г.) през четвърто тримесечие на 2015 г. е 2999.6 хил. в сравнение с 3310.3 хил. през същото тримесечие на 2008 г. В крайна сметка обаче, колкото и парадоксално да изглежда, при протичащите негативни демографски процеси, дори да не се промени броят на заетите (15-64 г.), то индикативната цел от 64% средногодишно може да бъде постигната още през настоящата 2016 година, а през следващата коефициентът на заетост в тази възрастова група вероятно ще се доближи до 66%.

Компенсацията на наемния труд като относителен дял в БВП през последните години бележи положителна тенденция – 35.7% (2011 г.), 37.1% (2012 г.), 39.7% (2013 г.), 41.0% (2014 г.) и 41.6% средно за деветте месеца на 2015 г. Ако тази тенденция се запази, може да се очаква, че през 2017 г. заложената цел ще бъде постигната, а това несъмнено би било добър резултат от гл.т. на възмездяването на наемния труд и участието му в разпределението на новосъздадения доход. Изсветляването на „сивата заетост”, повишената събираемост на социално-осигурителните вноски и данъците ще бъдат допълнителни фактори, действащи в тази посока.

Бързият преглед на постигнатото показва, че в условията на дълбока демографска криза и очертаващи се сериозни структурни и количествени проблеми в заетостта, могат да бъдат реализирани успешни политики по доходите. Несъмнено КНСБ има своя принос за тях. Въпреки това трябва да се мобилизираме в оставащото до Конгреса време и да се ангажираме с:

- една по-агресивна политика на минималните трудови доходи, която не само да бъде катализатор за повишаване на заплатите в реалния сектор, но и да гарантира по-високи нива на защита за отделни категории наети;

- навременен експертен дебат в бюджетната процедура за следващата година, с оглед увеличаване възможностите за влияние и по-добри резултати за всички сектори на бюджетна издръжка; 

- активно участие в тристранните органи за управление в сферата на пазара на труда, вкл. с подготовката и реализирането на конкретни наши проекти в областта на обучението и адаптацията към заетост;

- и най-вече с много воля, усилия и координирани действия да постигнем прелом в договарянето на работните заплати на всички нива, въпреки негативното влияние на множество външни и вътрешни фактори.

  1. Приоритетни направления за действие до 8 конгрес на КНСБ

Заплащането на труда и колективното договаряне като основен синдикален инструмент на различните нива на преговори остава водещ приоритет на Конфедерацията, с оглед постигането на осезаеми резултати в областта на доходите от труд, преодоляване негативното влияние на външните и вътрешни рестриктивни фактори и ускоряване процеса на доходна кохезия в рамките на ЕС. Приоритетните направления за работа и действия на синдиката през следващите 15 месеца до края на настоящия мандат са:

  • КНСБ категорично ще иска ясни правила, процедури и срокове в Кодекса на труда за договаряне на работните заплати на всички равнища.Това е решение на КС на КНСБ и то насочва към организирането и провеждането на координиран процес за договаряне по работните заплати.
  • От тук произтича и необходимостта цикълът на договаряне на работните заплати оптимално да се съчетава с договарянето на МОД по икономически дейности. Ще насърчаваме превръщането на договорения МОД на най-ниското стъпало (длъжност, квалификационна степен) в ефективно действаща минимална за бранша работна заплата.
  • Това не означава премахването на МРЗ за страната, напротив нейното утвърждаване като минимален трудов доход трябва да продължи през приемането на ясни принципи и механизъм на договарянето й на национално равнище – нещо, за което отдавна работим и настояваме.
  • В международен план КНСБ ще положи максимални усилия с експертен потенциал и активно участие в органите на ЕКП, работни и тематични групи, тристранни институции, за разработването и приемането на общоевропейски критерии и методически подход за определяне на националните минимални заплати в страните-членки на ЕС.
  • С оглед задържането и по-добрата реализация в страната на квалифицираните кадри с висше образование искаме в ускорен срок да бъде въведена диференцирана МРЗ за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1.5 от МРЗ за страната.
  • Ще продължим с нашата проучвателна и експертно-методическа работа за подготовката на пилотен проект Living Wage (заплата за издръжка на живота), която да бъде договорена и приложена експериментално на секторно-регионално равнище, като надграждащ инструмент за достойно заплащане на труда.
  • Европейският семестър и нашето активно включване в него със синдикални анализи, оценки и позиции е от особена важност. Екип от ИССИ и Конфедерацията постоянно ще следи излизащите документи в рамките на Европейския семестър, като се акцентира върху проблемите в сферата на заетостта, доходите и социалните системи.

Презентация на ИССИ