Наташа Михова: Какво ще дадем от себе си, за да я има и утре НСФТКТУ?

 

  • 01

На 6 април в гр. Пловдив се проведе кръгла маса под надслов „Синдикализация – проблеми, перспективи, нови измерения”, посветена на 25-годишнината на Независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите (НСФТКТУ). Във форумa участва президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на РС на КНСБ в Пловдив Боян Бойкински, работодатели, активисти на Федерацията и др.

“За нас промяната се случи на 14 април 1990 год., тук в гр. Пловдив, когато се проведе Учредителният конгрес на Независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и общественото обслужване” – изтъкна в своето изказване председателят НСФТКТУ Наташа Михова. „От една страна, обаче, тази дата е много болезнена за нас” – посочи тя,  защото с Конгреса се даде старт на разцеплението – от състава на Профсъюза излязоха пет формирования, за да се обособят в отделни федерации – на туризма, на услугите, на безалкохолните напитки, на кооперациите и на вторичните суровини. Така започна началото на пораженията в членския състав.

Едновременно с това стартира и се отприщи и некоректната конкуренция в борбата за влияние над синдикалните членове, което често доведе до изкривяване и до уродливи прояви на синдикално противоборство. Тази ситуация умело се използва и манипулира от някои работодатели в ущърб на синдикалното единство и на защитата на правата на работещите. Някои от новосъздадените синдикати много скоро изчезнаха от хоризонта, което доказва, че идеята не е била премерена добре, особено по отношение на  надценяването на някои лидерски амбиции и възможности. Този период съвпада и с времето на приватизацията, когато само за няколко дни са изгубени организации с над 2000 членове. Освен това не малка част от приватизираните предприятия скорострелно са закрити и голяма част от хората остават без работа.

В резултат на приватизацията Федерацията понесе сериозни поражения в числения си състав, които бяха придружени от агресивен антисиндикален натиск, който в някои случаи продължава и до днес от страна на някои работодатели.

Така синдикализмът, включително и всички ние, получихме справедлив, но заслужено болезнен урок – каза Михова и допълни – видя се, че само по пътя на единството могат да се отстояват успешно интересите и правата на синдикалните членове, дори и при определени компромиси. Такава беше цената на нашето помъдряване и израстване като демократи.

Не случайно днес, когато честваме своята 25-годишнина, се спираме на детайлите на синдикалното ни съзиждане, за да изчистим и осветлим пътя на демократизацията и на новите идеи. Виждаме, че нашият синдикат е оцелял и преминал през бурите на времето, многократно надживял своите учредители и редови синдикални членове, след десетки организационно-структурни промени, раздели и обединения. Негов наследник днес е НСФТКТУ. На нас, като нейни представители, се падна честта да поемем щафетата на поколения синдикалисти, да преминем през изпитанията на времето,  да предадем и развием идеите  на синдикалното ни движение чрез следващите последователи – младите хора и то в името на по-доброто бъдеще.

През последните години изпитахме и тежестите на икономическата, финансовата и дългова криза, чиито негативи влияят и днес. Трудно се развива в такава среда синдикализъм. В нашите отрасли и браншове възнагражденията бяха реално замразени. Не са малко фирмите, които редовно изпитват затруднения да удържат на високите темпове на конкуренцията и те са ежедневно на ръба на фалита. И при нас, както и в други отрасли и браншове, можем само да мечтаем за договаряне с работодателите на годишни браншови споразумения и на препоръчителни индекси за нарастването на работните заплати. Работим в изключително напрегната среда, в условия на обедняване, социално неравенство, ниско равнище на заетост, несъответсваща на потребностите на пазара на труда квалификация, продължителна безработица. В тези условия благоприятно виреят антисиндикалните настроения на някои от работодателите в мултинационалните компании, с които водим понякога тиха и прикрита война.

В зоната на постигнатите успехи отнасяме дейността на НСФТКТУ по колективното трудово договаряне – на национално браншово равнище и на равнище предприятие. Няколко години подред успешно  договаряхме добър  ръст на МОД по отделни длъжности, главно в хлебопроизводството и търговията.  Процесът  на договарянето с работодателските структури бележи стабилност през годините. Подготвяхме и обучавахме екипите за преговори на ниво предприятие. Научихме се да залагаме на аналитичното начало на процеса на договаряне, особено след направените анализи по проекта на КНСБ „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез КТД”. Този процес продължава да се развива, като търсим нови и интересни подходи, изследвайки международната практика. Показател за това са договорите на ОП „Чистота” – Пловдив, „Кинтекс” ЕАД – София, „Градска мобилност” – София, „Кока кола Хеленик Ботълинг България” и др.  Работим за подготовката на  експерти от млади хора за бъдещите екипи по КТД на ниво предприятие.

Имаме традиции и в областта на здравословните и безопасни условия на труд, което се доказва и от съдържанието на тези раздели в новите КТД, където има все повече гаранции за контрол и превенция. Считаме, че Анализът на факторите, предизвикващи стрес на работното място в търговията и услугите, който разработихме по проекта на КНСБ „Сигурност чрез закона гъвкавост чрез КТД”  по  ОП „Развитие на човешките ресурси”, е вярна насока на работата ни в това направление.

Искам специално да подчертая, че сред успешните ни дейности през последните години, е работата ни по проекта, по който Федерацията е бенефициент - „Стратегия за развитие на квалификацията на заетите в търговията и услугите като фактор за устойчивост на работните места”. По проекта наш партньор е Юнеско клуб – Гърция, гр. Солун. Насочихме се към темата за квалификацията, защото считаме, че тя е възлов проблем. Тя е със значим заряд и за днешния ден, и за в бъдеще. Привлякохме и представители от научните среди в УНСС  и от бизнеса. За да откликнем на големия интерес, през м. февруари и м. март организирахме поредица от пет кръгли маси в различни райони на страната – гр. Хисаря, гр. Кърджали, гр. Созопол, община Минерални бани – област Хасково, гр. Кюстендил. Дискусиите бяха изключително съдържателни и  насочиха фокуса на темата за квалификацията към редица отворени въпроси, на които ще търсим отговор съвместно с работодателите.

Актуален е въпросът как ние синдикатите, ще откликнем на потребностите от квалификация, каква ще бъде нашата роля – формална или движеща и как ще модернизираме формите на КТД, за да играем активна роля при създаването на програми за квалификация и как можем да контролираме този процес.

В словото на президента на КНСБ на 18 февруари бе отбелязано, че през 2016 г. МОТ ще предприеме дебат за глобалните вериги от доставчици. КНСБ започва подготовка за този дебат с конкретна изследователска работа в поделенията на мултинационалните компании в България, с изготвяне на политики и стратегии. Ще се провеждат серии от акции през 2015 – 2016 год., които ще покрепят усилията на работниците за синдикално представителство, достоен труд, справедливо заплащане, здравословни и безопасни условия на труд.

Въпреки усилията, които досега полагаме, нямаме съществен напредък по отношение на синдикализацията в мултинационалните компании – главно в големите търговски вериги. Основно страхът, незнанието, апатията, в някои случаи индиферентността на младите хора, които преобладават в тези компании, и не на последно място,  непознаването на правата са причина за нашия неуспех. Но в откровен план безапелационно прозира и друг извод – необходимо е преосмисляне и промяна в подходите и формите за синдикализация. Светът е променен и се променя – младото поколение има други интереси и за да се стигне до тях, трябва да се търсят иновативни подходи, да се печели доверие, като се градят младежки и доброволчески общности, да се работи с тях и да се осъществяват съвместни инициативи, насочени към опознаване на гражданските  и  синдикалните  права и мотивиращи към изява на граждански позиции. Това е възможно да става по пътя на кампаните, по които КНСБ има вече натрупан опит чрез Младежкия форум. Не трябва да забравяме, че независимо от обширните информационни възможности, повечето млади хора днес живеят изолирано и трябва да  търсим форми за път към тях. Електронният синдикат на КНСБ е една такава иновативна форма, която има големи възможности  и която ще отвори много врати. 

Голям е проблемът с кадровия състав на Федерацията, който е стигнал до критичния си минимум. За всички е ясно, че с малкото експерти, в които влиза и ръководството на Федерацията, не би могло да се провеждат успешни кампании и да се осъществява значима синдикализация. Тук отново опираме до финансови възможности и по-точно до приток на средства, които да осигурят мащабните цели.

За всички нас – изтъкна в заключение Наташа Михова – е важно да откроим хоризонтите на нашето развитие, да си отговорим на въпроса дали сме способни да устоим на предизвикателствата на времето, кой ще ни замести,  какво ще дадем от себе си, за да я има утре НСФТКТУ  и тя да стои уверено като защитник на правата и интересите на работещите в търговията, кооперациите, туризма и услугите.” 

И досега се питам – трябваше ли да се раздробим, за да се съхраним и променим... И защо не се стига и днес до оптимизация и консолидация на структурите – изтъкна лидерът на КНСБ Пламен Димитроов в словото си. Той акцентира и върху това, че при процесите на трансформиране на собствеността у нас, след 25 години виждаме в резултат една оргомна несправедливост. В Полша, Чехия, Унгария, цивилизовано бе намерена формулата, чрез която предприятията, производствените единици, търговските структури да попаднат в  тези ръце, които да ги съхранят и развиват, които да създават повече възможностти за трудовите хора, както по отношение на работни места, така и по отношение на доходите. А у нас колапс в цели сектори и региони и задълбочаване на безработица, на неравенствата, на ниските доходи и мизерията.

В социален план, обаче, КНСБ през тези години беше една от малкото организации, която с експертност и натиск пазеше социалните амортисьори, социалните буфери и къде с успех, къде не дотам се запазиха в голяма степен трудовите права на българските работници. Поглеждайки около нас – в съседни балкански страни, какво е трудовото право по отношение на социалните права, то далеч то не е съизмеримо с това, което ние имаме като възможности. Друг е въпросът дали успяваме да ги използваме на практика. Отговорът е в нашите умения, в нашата сила - долкото успяваме да се противопоставим на нарушаването на тези права, които иначе са дадени от закона. И то не в лош обем и в не лоша кондиция.

В икономически план  ние ще продължаваме да настояваме държавата да предложи пакет от работещи антидефлационни мерки. България е една от най-тежко засегнатите от дефлация страни от ЕС.