Пламен Димитров посети две предприятия в Шумен

   

  • han
 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров посети днес две предприятия в Шумен -  „Хан Омуртаг” АД и "Автомагистрали - Черно море” АД. 

В „Хан Омуртаг” АД  Пламен Димитров се срещна с работещите и ръководството на синдиката на КНСБ. Обсъдени бяха проблемите на работещите по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, както и системите за оценка на заплащане на труда в двете фирми -  „Хан Омуртаг”,  „Хан Аспарух” АД в гр. Исперих, които са с общо ръководство.

Беше обсъдена и предстоящата процедура за подготовка, преговори и подписване на Колективен трудов договор, който е общ за двете фирми. Пламен Димитров, председателят на ФНСОЛП Цветелина Милчалиева, зам.-председателят на ФНСС Цветелина Бикарска и областният координатор на КНСБ в Шумен Анета Денева проведоха среща и с ръководството на фирмата в лицето на Фабрицио Венторели, оперативен директор на двете фирми, Пламен Ташев – директор „Операции” и Дияна Василева, директор „Човешки ресурси”.

Пламен Димитров във Варна: Апелираме частният сектор да повиши заплатите с поне 6% през 2021 г.

  

  • IMG_5930
 

Апелираме и към частния сектор да увеличи възнагражденията с поне 6% през следващата година, каза при посещението си в края на миналата седмица във Варна президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посети няколко предприятия и се срещна с кмета на града Иван Портних.

Димитров се срещна с представители на синдикалната организация в „Пристанище Варна- запад“. Служителите споделиха, че имат двугодишен Колективен трудов договор, който се изпълнява стриктно, но по тяхно мнение, заплатите са изключително ниски. През 2019 г. са имали увеличения на възнаграждението средно с 3 до 9%, а за 2020 г. увеличението е било с 50 лв., което е средно около 5%. Беше повдигнат въпросът за замърсяването на въздуха, което е от години и е от околните предприятия, като в доказателство служителите представиха снимки направени на различни дати. Пламен Димитров отговори, че за решаването на този проблем е необходимо да има замервания от независими лаборатории. Бяха повдигнати още два проблема - спадът на товарите към пристанището в следствие на ковид кризата и настанените във ведомствени жилища служители, които по всяка вероятност ще трябва да напуснат.

Секторен анализ в Земеделието: 87% от работещите са самонаети, необходими са специфични схеми за осигуровка при безработица

 

В българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите и семейните работници. Динамиката обаче показва, че те намаляват. През 2007 г. са били 897 хиляди, 2013 г.– 557 хиляди, а през 2018 г. - 375 хиляди. Намаляването на семейната работна сила е по-висока в сравнение със спада на общата работна сила и това показва ниска степен на приемственост на земеделския труд между поколенията. При прилагане на адекватни финансови мерки в аграрната политика за насърчаване на приемствеността в отрасъла, което е един от приоритети на ЕК за следващия програмен период, може да се постигне социален ефект и е възможност за съхранение поне на 1/5 от сегашните земеделски стопанства. Освен мерките, свързани с финансовото подпомагане, от важно значение за привличането на млада работна ръка в отрасъла са технологичните, ергономични, социално-битови и други условия на труд.

Това се посочва в анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор Земеделие, който бе представен на форум в КНСБ в края на септември. Анализът е изготвен от Федерацията на независимите синдикати от земеделието и очертава състоянието, тенденциите в развитието както на сектора като цяло, така и на колективното договаряне. Форумът бе открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, на него присъства зам.-министърът на земеделието Лозана Василева, която подчерта важността на социалния диалог за развитието на сектора. По време на форума ФНСЗ подписа рамково споразумение за сътрудничество и партньорство с Националния съюз на земеделските кооперации в България, който бе представен от неговия председател Явор Гечев. 

ФНСДУО настоява за 20% увеличение на заплатите в администрацията през 2021 г.

В Бюджета на Република България за 2021 г. да залегне 20% ръст на заплатите във всички структури на централната и местната администрация, които не са получили 30% увеличение на средствата за персонал във връзка с работа в условия на Covid–19 (на основание Постановление на Министерски съвет № 240 от 31.08.2020 г.) . За това настоява Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) към КНСБ.

Федерацията предлага още увеличение с 20% на единните разходни стандарти за делегираните от държавата дейности във функция ”Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.

Възнагражденията в тази система изостават сериозно от тези в останалите бюджетни сектори. Тези средства ще съдействат за по-лесното прилагане  на  подготвяната  Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, която се очаква да  влезе в сила през 2022 г.

Пламен Димитров: Без учителите нямаме шанс да направим дигитална трансформация

През следващите 4 години дигиталните умения на всички българи трябва да бъдат драстично подобрени. 3,2 млн. работещи българи и още 250 хил. безработни имат нужда от подобряване на дигиталните им компетентности, за да бъдат пригодни към променящия се пазар на труда, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на форум за социалния диалог в образованието, организиран от конфедерацията съвместно със Синдиката на българските учители. Той се проведе на 2 октомври и на него присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, зам.-кметът на Столичната община Тодор Чобанов, социални партньори, синдикални лидери в предучилищното и училищното образование.

Без учителите нямаме шанс да направим качествената промяна и България да направи тази дигитална трансформация. Това е огромно предизвикателство и единственият мултипликатор сте вие, обърна се към учителите Димитров. Той напомни, че предвидените евросредства за страната ни по фондовете за възстановяване и за справедлив преход са 25 млрд. лв. и част от тях ще са насочени именно за дигитални умения.

Президентът на КНСБ открои СБУ като еталон за социалния диалог и за сключване на колективни трудови договори. Той посочи, че през последните години българският учител е приоритет.

Председателят на СБУ Янка Такева подчерта добрия диалог с образователното министерство и че страната ни е единствената в ЕС и на Балканите, подписала два колективни трудови договора и анекса в образованието по време на пандемията, а специалните клаузи заради корона кризата, служат за пример и в Европа.  В осем областни града е договарен допълнителен отпуск за учителите за тази година, като София е първият, в който е постигнато. Отделно има клаузи и за работа с учениците, отсъствали заради заболяване, както и ако учителите използват собствен ресурс за онлайн обучение.

Такева подчерта необходимостта от нов стандарт за подготовка на бъдещите педагози, предвиждането на повече практика. 24% от българските учители имат и второ висше образование, 87 на сто са с пета степен на квалификация, като само тази година такава са придобили 8 хил.

Два колективни трудови договора бяха подписани с община Варна

Два колективни трудови договори в сферата на социалните дейности и в сферата на културата бяха подписани вчера в сградата на Община Варна от кмета Иван Портних, Анна Ковачева – областен координатор на КНСБ – Варна, Васил Василев – председател на СРС на КТ „Подкрепа“ и Веселин Рашев -председател на ИК на Съюза на българските учители.

В КТД в сферата на социалните дейности е предвидено увеличаване на индивидуалните работни заплати, което да се извършва на базата на постановление на МС и на условия, регламентирани в КТД 2020-2022, като това става автоматично от датата на влизане в сила на актуализирания размер на минималната работна заплата, като за 2021 г. минималният праг е 650 лв. Договорените и действащи към датата на сключване на този КТД размери на индивидуалните основни работни заплати се увеличават с не по-малко от 5 %, считано от 1 януари 2021 г.

Кампанията „Не си сам“ продължава пети месец, подкрепи 230 заболели с общо 57 хил. лв.

Благотворителната кампания на КНСБ „Не си сам“ подпомогна до момента 230 синдикални членове, заразени с COVID–19. Общата изплатена сума е 57 хил. лв.

Акцията продължава пети месец, след като започна на 1 май. Тя цели да окаже финансова или материална помощ под формата на продукти, лекарства, медицински пособия и др., които синдикалният член заяви. Реализира се съвместно с „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов“, федерации на КНСБ и регионалните съвети в страната.

Към настоящия момент заболели от COVID – 19 са 240 синдикални членове от 21 области, 35 населени места и 59 предприятия и учреждения от 13 основни членове на КНСБ.

85 от заболелите синдикални членове са заети в сферата на здравеопазването. Федерация на синдикатите от здравеопазването на КНСБ пое изплащането на еднократни помощи за тях чрез свой фонд за подпомагане. До момента от федерацията са изплатени 29 750 лв., като са подпомогнати с по 350 лв. заболели медици от Бургас, Добрич, Кюстендил, Монтана, Нова Загора, Пазарджик, Плевен, Смолян, Ямбол, УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. София, Център за спешна медицинска помощ – гр. София, Детско и училищно здравеопазване – гр. София, РЗИ – гр. Благоевград. 

ВиК секторът: Ниски заплати, необходимост от инвестиции и от нов закон

 

  • VIK

Ниски възнаграждения, липса на специалисти и на достатъчно финансиране, необходимост от промяна на законодателната и регулаторната рамка. Това са част от проблемите, които характеризират ВиК сектора у нас и които бяха обсъдени на форум „Социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в системата на ВиК“. В дискусията се включиха президентът на КНСБ Пламен Димитров, зам.-председателят на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ Евгени Янев, изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ Илиян Илиев, председателят на Управителния съвет на компанията Иван Иванов, директорът на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в министерството на регионалното развитие Иванка Виденова, Ангел Престойски от Съюза на ВиК операторите, представители на КЕВРq управители на ВиК дружества.

По време на форума бяха представени изводи и препоръки от секторен анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне и на предизвикателствата пред договарянето на работните заплати в системата на ВиК.

От години 16 хил. заети в сектора получават недостойни възнаграждения. Заплатите трябва да се увеличат с над 40%, за да се компенсират ниските им нива, посочи Пламен Димитров. Това означава, че занапред ръстът на възнагражденията трябва да изпреварва средния за страната и годишно да е с най-малко 15%, за да се компенсира изоставането. Необходимо е да се вземат мерки и за квалификацията и преквалификацията на заетите. Във все повече дружества няма нито един ВиК инженер, проблемът се задълбочава, дружествата не могат да привлекат необходимите млади кадри, а средната възраст на заетите става по-висока, очерта още проблеми Димитров. Той даде пример с образованието, където също дълги години бе регистриран отлив на кадри, но сега ситуацията е променена след целенасочени усилия и сериозен ръст на възнагражденията. ВиК секторът също е достатъчно важен и значим, за да му се обърне внимание, каза Димитров.

Секторен анализ: Производителността на труда в енергетиката е 4,5 пъти по-висока от средната за икономиката

  

  • IMG_5020

Производителността на труда в енергийния сектор е с 4,5 пъти по-висока от средната общо за икономиката и с почти същото равнище по-висока от тази в сектор „Индустрия“. Това показва „Анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор „Енергетика – Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, изготвен от Национална федерация на енергетиците – КНСБ. Той бе представен днес на форум, в който взеха участие президентът на КНСБ Пламен Димитров, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на федерацията Георги Петров, главният оперативен директор на ЧЕЗ и член на управителния съвет на Българската браншова камара на енергетиците Душан Рибан и др.

Димитров представи някои от данните в анализа, който обхваща 2010-2018/2019 г. Средната брутна заплата в страната за този период има 87% ръст, докато в енергийния сектор той е 36,6%. Това развенчава мита, че енергетиката е най-скъпо платеният, каза Димитров и подчерта, че въпреки това на браншово ниво има много добри договорености и практики – минималното стартово заплащане за работещите без професионална квалификация е 1,2% от минималната работна заплата, а за специалистите коефициентът е 1,5 на сто.  

Високо е и покритието с колективни трудови договори - над 60 процента от всички наети в сектора са обхванати от КТД на ниво предприятие или браншови договор. За България средното ниво, за което и Европейската комисия ни предупреждава, е 30%, а в някои сектори и под 20 на сто, подчерта Димитров.

Анализ: 2 млрд. лв. от икономиката изяжда сивият сектор в хранително-вкусовата промишленост

Сивият сектор е сред основните проблеми в хранително-вкусовата промишленост. Само от намаляването му наполовина годишно ще се получат 1,5-2 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Това се посочва в Секторeн анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в хранително-вкусовата промишленост, представен на форум в КНСБ в началото на септември. 

Разработката е на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост към КНСБ с участието на работодателски организации от сектора - Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Сдружение на производителите на растителни масла и масло продукти и Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България.

Целта на анализа е да очертае основните проблеми в системата на социалния диалог и сътрудничество между партньорите на секторно и браншово равнище в процесите на колективното трудово договаряне, да идентифицира добрите практики. Той представя развитието и състоянието на сектора, предизвикателствата и възможностите за подобряване на диалога и обединяване на усилията на социалните партньори за развитието му.

В анализа се посочва, че до голяма степен решаването на проблема със сивия сектор е в ръцете на социалните партньори. „Налагането на някои антикорупционни мерки, ограничаващи сивия сектор, неизисква наличието на сериозни финансови ресурси от страна на държавата. В това отношение работодатели и синдикати имаме многообщи предложения. На първо място е въвеждане на диференцирано ДДС за основни хранителни продукти. На следващо място е въвеждането на обратно начисляване на ДДС за стоки, „чувствителни” към ДДС измами.  По строг контрол върху продажбата на стоки на дъмпингови цени,  на качеството и етикетирането на предлаганите  хранителни продукти в големите търговски вериги , тези които се разфасоват и опаковат на място“, се казва в изследването.