Секторен анализ в Земеделието: 87% от работещите са самонаети, необходими са специфични схеми за осигуровка при безработица

 

В българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите и семейните работници. Динамиката обаче показва, че те намаляват. През 2007 г. са били 897 хиляди, 2013 г.– 557 хиляди, а през 2018 г. - 375 хиляди. Намаляването на семейната работна сила е по-висока в сравнение със спада на общата работна сила и това показва ниска степен на приемственост на земеделския труд между поколенията. При прилагане на адекватни финансови мерки в аграрната политика за насърчаване на приемствеността в отрасъла, което е един от приоритети на ЕК за следващия програмен период, може да се постигне социален ефект и е възможност за съхранение поне на 1/5 от сегашните земеделски стопанства. Освен мерките, свързани с финансовото подпомагане, от важно значение за привличането на млада работна ръка в отрасъла са технологичните, ергономични, социално-битови и други условия на труд.

Това се посочва в анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор Земеделие, който бе представен на форум в КНСБ в края на септември. Анализът е изготвен от Федерацията на независимите синдикати от земеделието и очертава състоянието, тенденциите в развитието както на сектора като цяло, така и на колективното договаряне. Форумът бе открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, на него присъства зам.-министърът на земеделието Лозана Василева, която подчерта важността на социалния диалог за развитието на сектора. По време на форума ФНСЗ подписа рамково споразумение за сътрудничество и партньорство с Националния съюз на земеделските кооперации в България, който бе представен от неговия председател Явор Гечев. 

ФНСДУО настоява за 20% увеличение на заплатите в администрацията през 2021 г.

В Бюджета на Република България за 2021 г. да залегне 20% ръст на заплатите във всички структури на централната и местната администрация, които не са получили 30% увеличение на средствата за персонал във връзка с работа в условия на Covid–19 (на основание Постановление на Министерски съвет № 240 от 31.08.2020 г.) . За това настоява Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) към КНСБ.

Федерацията предлага още увеличение с 20% на единните разходни стандарти за делегираните от държавата дейности във функция ”Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.

Възнагражденията в тази система изостават сериозно от тези в останалите бюджетни сектори. Тези средства ще съдействат за по-лесното прилагане  на  подготвяната  Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, която се очаква да  влезе в сила през 2022 г.

Пламен Димитров: Без учителите нямаме шанс да направим дигитална трансформация

През следващите 4 години дигиталните умения на всички българи трябва да бъдат драстично подобрени. 3,2 млн. работещи българи и още 250 хил. безработни имат нужда от подобряване на дигиталните им компетентности, за да бъдат пригодни към променящия се пазар на труда, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на форум за социалния диалог в образованието, организиран от конфедерацията съвместно със Синдиката на българските учители. Той се проведе на 2 октомври и на него присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, зам.-кметът на Столичната община Тодор Чобанов, социални партньори, синдикални лидери в предучилищното и училищното образование.

Без учителите нямаме шанс да направим качествената промяна и България да направи тази дигитална трансформация. Това е огромно предизвикателство и единственият мултипликатор сте вие, обърна се към учителите Димитров. Той напомни, че предвидените евросредства за страната ни по фондовете за възстановяване и за справедлив преход са 25 млрд. лв. и част от тях ще са насочени именно за дигитални умения.

Президентът на КНСБ открои СБУ като еталон за социалния диалог и за сключване на колективни трудови договори. Той посочи, че през последните години българският учител е приоритет.

Председателят на СБУ Янка Такева подчерта добрия диалог с образователното министерство и че страната ни е единствената в ЕС и на Балканите, подписала два колективни трудови договора и анекса в образованието по време на пандемията, а специалните клаузи заради корона кризата, служат за пример и в Европа.  В осем областни града е договарен допълнителен отпуск за учителите за тази година, като София е първият, в който е постигнато. Отделно има клаузи и за работа с учениците, отсъствали заради заболяване, както и ако учителите използват собствен ресурс за онлайн обучение.

Такева подчерта необходимостта от нов стандарт за подготовка на бъдещите педагози, предвиждането на повече практика. 24% от българските учители имат и второ висше образование, 87 на сто са с пета степен на квалификация, като само тази година такава са придобили 8 хил.

ВиК секторът: Ниски заплати, необходимост от инвестиции и от нов закон

 

  • VIK

Ниски възнаграждения, липса на специалисти и на достатъчно финансиране, необходимост от промяна на законодателната и регулаторната рамка. Това са част от проблемите, които характеризират ВиК сектора у нас и които бяха обсъдени на форум „Социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в системата на ВиК“. В дискусията се включиха президентът на КНСБ Пламен Димитров, зам.-председателят на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ Евгени Янев, изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ Илиян Илиев, председателят на Управителния съвет на компанията Иван Иванов, директорът на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в министерството на регионалното развитие Иванка Виденова, Ангел Престойски от Съюза на ВиК операторите, представители на КЕВРq управители на ВиК дружества.

По време на форума бяха представени изводи и препоръки от секторен анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне и на предизвикателствата пред договарянето на работните заплати в системата на ВиК.

От години 16 хил. заети в сектора получават недостойни възнаграждения. Заплатите трябва да се увеличат с над 40%, за да се компенсират ниските им нива, посочи Пламен Димитров. Това означава, че занапред ръстът на възнагражденията трябва да изпреварва средния за страната и годишно да е с най-малко 15%, за да се компенсира изоставането. Необходимо е да се вземат мерки и за квалификацията и преквалификацията на заетите. Във все повече дружества няма нито един ВиК инженер, проблемът се задълбочава, дружествата не могат да привлекат необходимите млади кадри, а средната възраст на заетите става по-висока, очерта още проблеми Димитров. Той даде пример с образованието, където също дълги години бе регистриран отлив на кадри, но сега ситуацията е променена след целенасочени усилия и сериозен ръст на възнагражденията. ВиК секторът също е достатъчно важен и значим, за да му се обърне внимание, каза Димитров.

Секторен анализ: Производителността на труда в енергетиката е 4,5 пъти по-висока от средната за икономиката

  

  • IMG_5020

Производителността на труда в енергийния сектор е с 4,5 пъти по-висока от средната общо за икономиката и с почти същото равнище по-висока от тази в сектор „Индустрия“. Това показва „Анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор „Енергетика – Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, изготвен от Национална федерация на енергетиците – КНСБ. Той бе представен днес на форум, в който взеха участие президентът на КНСБ Пламен Димитров, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на федерацията Георги Петров, главният оперативен директор на ЧЕЗ и член на управителния съвет на Българската браншова камара на енергетиците Душан Рибан и др.

Димитров представи някои от данните в анализа, който обхваща 2010-2018/2019 г. Средната брутна заплата в страната за този период има 87% ръст, докато в енергийния сектор той е 36,6%. Това развенчава мита, че енергетиката е най-скъпо платеният, каза Димитров и подчерта, че въпреки това на браншово ниво има много добри договорености и практики – минималното стартово заплащане за работещите без професионална квалификация е 1,2% от минималната работна заплата, а за специалистите коефициентът е 1,5 на сто.  

Високо е и покритието с колективни трудови договори - над 60 процента от всички наети в сектора са обхванати от КТД на ниво предприятие или браншови договор. За България средното ниво, за което и Европейската комисия ни предупреждава, е 30%, а в някои сектори и под 20 на сто, подчерта Димитров.

Анализ: 2 млрд. лв. от икономиката изяжда сивият сектор в хранително-вкусовата промишленост

Сивият сектор е сред основните проблеми в хранително-вкусовата промишленост. Само от намаляването му наполовина годишно ще се получат 1,5-2 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Това се посочва в Секторeн анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в хранително-вкусовата промишленост, представен на форум в КНСБ в началото на септември. 

Разработката е на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост към КНСБ с участието на работодателски организации от сектора - Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Сдружение на производителите на растителни масла и масло продукти и Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България.

Целта на анализа е да очертае основните проблеми в системата на социалния диалог и сътрудничество между партньорите на секторно и браншово равнище в процесите на колективното трудово договаряне, да идентифицира добрите практики. Той представя развитието и състоянието на сектора, предизвикателствата и възможностите за подобряване на диалога и обединяване на усилията на социалните партньори за развитието му.

В анализа се посочва, че до голяма степен решаването на проблема със сивия сектор е в ръцете на социалните партньори. „Налагането на някои антикорупционни мерки, ограничаващи сивия сектор, неизисква наличието на сериозни финансови ресурси от страна на държавата. В това отношение работодатели и синдикати имаме многообщи предложения. На първо място е въвеждане на диференцирано ДДС за основни хранителни продукти. На следващо място е въвеждането на обратно начисляване на ДДС за стоки, „чувствителни” към ДДС измами.  По строг контрол върху продажбата на стоки на дъмпингови цени,  на качеството и етикетирането на предлаганите  хранителни продукти в големите търговски вериги , тези които се разфасоват и опаковат на място“, се казва в изследването.

Открита бе Шестнадесетата спартакиада на учителите

 

  • Spar

На тържествена церемония в сряда бе открита официално Шестнадесетата спартакиада на учителите. Тя се провежда от 1 до 6 септември в курортен комплекс Албена. Спартакиадата е под патронажа на премиера Бойко Борисов, президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева и Сюзан Флокан, европейски директор на Европейския синдикален комитет по образование. Специален гост на откриването бе и министърът на образованието Красимир Вълчев.

На спортната база в курортния комплекс “Албена” при спазване на всички епидемиологични мерки близо 350 учители от 19 общини от цялата страна се състезават в единадесет спортни дисциплини: дартс, бридж, петанк, плуване, шахмат, баскетбол, мини футбол, тенис на маса, теглене на въже, плажен волейбол, народна топка на плажа.

Шестнадесетата учителска спартакиада на Синдиката на българските учители се провежда в годината, в която се чества 30-годишният юбилей от учредяването на СБУ.

Тя се организира в партньорство с Българска работническа федерация „Спорт и здраве” към КНСБ, която също е учредена преди 30 години. Реализира се и с подкрепата на Министерството на младежта и спорта.

Секторни анализи очертават проблемите, предизвикателствата и добрите практики в леката промишленост

  

  • IMG_4965

Застой на колективното договаряне на браншово ниво, липса на кадри, намаляване на заетите с всяка изминала година, ниско заплащане на труда. Това са част от проблемите в сектор лека промишленост, очертани в два анализа, изготвени от Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост и Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) и от федерацията и Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Те посочват и добрите практики в колективното договаряне и в дейността на предприятията, състоянието на отделните дейности от сектора, предизвикателствата и възможните решения чрез съвместни усилия на социалните партньори за преодоляването им.

Анализите са изготвени в изпълнение на проект „Подобряване адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Целта е укрепване на взаимодействието между синдикати и работодатели чрез определяне на съвместни предложения, мерки, подходи и дейности за разрешаване на проблемите и предизвикателствата пред браншовете на леката промишленост, постигане на ефективен социален диалог, социално партньорство и прилагане на нови добри практики по колективно трудово договаряне за излизане от икономическата криза и развитието на сектора. 

Изводите и препоръките от секторните анализи бяха представени на два форума в края на август. На тях беше обсъдено и актуалното състояние на сектора и трудностите, произтекли от предизвиканата от COVID-19 световна криза. 

Много сектори, като туризъм, хотелиерство, ресторантьорство пропаднаха, но вече и при по-стабилни такива се очертават негативни тенденции и задълбочаване на кризата. Общото очакване е за 5-6% спад на БВП на годишна база, като основен принос ще има това тримесечие и най-вероятно последното. Предизвикателствата стават все повече, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той отбеляза, че 200 хил. работни места са спасени благодарение на схемата 60/40. Докога ще успяваме да ги запазим, зависи от нашите стъпки, каза Димитров.

СБУ отличи победителите в Седмия международен конкурс, посветен на дейностите по интереси в образованието

 

  • SBU
 

Синдикатът на българските учители отличи на тържествена церемония победителите в Седмия международен конкурс „Извънкласните и извънучилищните дейности (занимания по интереси) – за устойчиво качествено обучение, възпитание, развитие и социализация на децата и учениците”. Наградите бяха връчени от председателя на СБУ д.ик.н. Янка Такева, министъра на образованието Красимир Вълчев и президента на КНСБ Пламен Димитров. Конкурсът е организиран от СБУ и е под патронажа на Министерството на образованието и науката.

От 26 до 31 август, при спазване на всички епидемиологични изисквания, свързани с пандемията от Ковид-19, в Саниторно-оздравителния комплекс „Камчия“ за седма поредна година се проведе форум, посветен на дейностите по интереси в системата на предучилищното и училищното образование. Той е организиран от СБУ с подкрепата на СОК „Камчия“ и Фондация „Устойчиво развитие за България“ под патронажа на Красимир Вълчев, министър на образованието и науката. 

Семинарът бе заключителна част от едноименния конкурс, организиран по идея на СБУ, който тази година бе на тема: „Екологичното образование и възпитание в образователните институции за формиране на гражданска отговорност и социална ангажираност у децата и учениците“. В него участваха над 200 учители и специалисти, работещи в сферата на извънкласната дейност от детската градина до дванадесети клас, от центровете за подкрепа на личностното развитие, директори и др. Те имаха възможността да обобщят и мултиплицират добрия педагогически опит, да изразят лична позиция и да предложат авторски решения на поставените проблеми във връзка с един от най-важните и актуални световни проблеми – промените в климата и устойчивото развитие, както и възпитанието на младото поколение в ценностите на екологичната отговорност и социална ангажираност.

Започна деветото издание на Постоянната академия за науки и иновации в образованието на СБУ

 

Стартът на деветото издание на Постоянната академия за науки и иновации в образованието (ПАНИО) на СБУ бе поставен официално на 2 юли 2020 г. в град Хисаря от председателя на СБУ д.ик.н. Янка Такева и министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев.

В първата група участие взеха учители от област Ямбол и област Сливен. Гости на събитието бяха още проф. Димитър Веселинов – директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учителите (ДИУУ) при СУ "Св. Климент Охридски", проф. Росица Пенкова, както и основните лектори на Академията: проф. Дора Левтерова, доц. д-р Надежда Калоянова и г-жа Ирена Соколова.