Честит 8 март – Международния ден на жената!

Скъпи трудови жени, майки, сестри, съпруги,

Пожелавам ви да бъдете силни, уверени и смели и в мечтите, и в начинанията си. Вашето призвание е да правите света по-добър, по-хубав и по-усмихнат. Ако през вековете жените не са били равнопоставени на мъжете, то днес КНСБ неотстъпно се бори за техните социални права, за достойни доходи, безопасни и здравословни условия на труд и за осигуреното им майчинство.

Скъпи български жени,
Приемете най-сърдечни поздравления от името на Конгресното ръководство на КНСБ и лично от мое име по случай Международния ден на жената!

Пламен Димитров
Президент на КНСБ

Осми март е ден, в който международната и европейската общественост под егидата на ООН, ЮНЕСКО, Европейския парламент, Международната и Европейската конфедерации на профсъюзите правят равносметка на постигнатото в политиките за равнопоставеност на половете. Жените от своя страна заявяват своята солидарност и решителност да продължат да се борят срещу дискриминацията основана на пол и възраст, недостойното заплащане на труда и накърняването на човешките им права.

България има ясна политика по равенството между половете, нейните принципи са категорично закрепени във фундамента на действащата сега Конституция. Равенството на половете е постановено и в законите за защита от дискриминация, за борба с трафика на хора и редица други. Въпреки императивите на законите, ратифицираните конвенции на МОТ, идеята за равенството между половете все още не може да намери своето реално изражение в живота, особено сега в условията на икономическата и финансовата криза.

Равнопоставеността в правата, не води еднозначно до фактическа равнопоставеност на двата пола в заетостта. Наблюдават се устойчиви различия в трудовата и професионална реализация на мъжете и жените, които не могат да се обяснят с естествени различия или специфичен професионален избор. Освен прикритите форми на фактическа дискриминация, сериозна бариера пред пълноценната реализация на жените в заетостта и деловия живот са и социалните ангажименти към семейството и най-вече за отглеждането на децата и/или зависими членове на домакинството.

Независимо от правните възможности за по-справедливо разпределение на семейните ангажименти, все още е в сила наложилата се традиция семейните ангажименти и най-вече отглеждането на децата да се поемат предимно от жените. Характерът и отговорността, тежестта и дълготрайността на семейните ангажименти при определена семейна и социална среда прави непосилно съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти и поставя най-вече младите семейства, и по-често жените пред алтернативен избор – или професията и работа, или  семейството и децата. Избор, който почти винаги е силно повлиян или по-точно предрешен от възможностите за осигуряването на доходите на домакинството, защото заетостта е условие за ефективно поемане на социални ангажименти в семейството. Именно в тези ситуации, в които едно лице не може да се откаже нито от заетост, т.е. от доход, нито да пренебрегне семейните си ангажимент се налага прилагането на мерки и политики за балансиране на професионалния и семейния живот. Тази проблематика, като сравнително нова област за договаряне между социалните партньори, навлиза бавно, но устойчиво в практиката на социалния диалог и преговорите на отраслово/браншово ниво.

Данните от Преброяване на населението 2011 г., показват, че в резултат на естествения прираст и миграционните процеси, броят на населението в България продължава да намалява, като достигна до 7 364 570 души, жените са 51.3%, а мъжете 48.7%. За последните 10 години населението е намаляло с 0.7%, като 2/3 от намалението се дължи на отрицателния естествен прираст, а 1/3 на външната миграция. Продължава тенденцията и през 2010 г. на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете –  26.2 години, докато през 2001 г. е 23.8 г.

В България вече е утвърден еднодетният модел, като типична форма на семействата. Повече от половина (53,2%) са семействата с едно дете от всички семейства с деца, като 33% от тях са с един родител. В същото време, намалява относителният дял на семействата с две деца и вече представлява 41,5% от, като от тях с един родител са 13,8%.

За съжаление днешната ситуация и статистика поднасят все повече тревожни и песимистични данни по отношение на статуса на жената в семейния и обществения живот и на пазара на труда. Българската жена все още продължава да бъде изключвана от новия „мъжки свят” на политическия и икономически живот, да бъде пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството, и на работното място.

Позицията на жените на пазара на труда

  • Заетите жени в българската икономика в края на 2011 г. са близо 1 милион и 425 хиляди, като над 90% от тях са наети по трудови и служебни правоотношения, а жените работодателки са само 31% от общия брой на работодателите. Заедно с това, близо 2/3 от неплатените семейни работници са жени. Коефициентът на заетост на жените между 15 и 64 години намалява с 2,8 процентни пункта в сравнение със същия период на 2008 г. и достига 56,8 %.
  • § Включването на жените в предприемачеството е относително ниско – едва 38,8% от самонаетите са жени. Всички статистически данни и изследвания на практиката показват, че и в предприемачеството жените са поставени при неравни стартови условия – наред с техните по-неблагоприятни финансово-икономически възможности, свързани с по-ниските им доходи, те са поставени  в неравностойно положение и при осигуряването на кредити, поради по-малкото доверие на финансовите институции.
  • § С преобладаваща женска заетост са отраслите: образование – 83,4% от наетите в отрасъла; здравеопазване – 81,3%; преработваща промишленост – 50%, търговия  - 55,6%.
  • § Много от жените са принудени, поради икономическите обстоятелства, да работят в икономиката в сянка, което означава без трудови договори, социално осигуряване, с ниски и несигурни доходи, както и да приемат каквато и да е работа, независимо от своята квалификация и образование, защото стесненият пазар на труда предлага работни места за неквалифицирани и/или млади жени.
  • § Безработицата сред жените се увеличава почти два пъти за последните четири години, от 5,1% в края на 2008 г., достига до 9,9% през същият период на 2011 г. Тезата за неравнопоставеността на жената на пазара на труда се потвърждава от това, че загубилите работа жени, по-трудно от мъжете си намират работа, независимо от от образованието и квалификацията си, което води  до високи параметри на дълготрайната безработица - повече от половината от дълготрайно безработните са жени.
  • § Жените получават по-ниско трудово възнаграждение от мъжете. През декември 2011 г. средната заплата на жените представлява 82,8% от тази на мъжете. В някои отрасли средната работна заплата на жените е с повече от 30% по-ниска от тази на мъжете. Така например, средната работна заплата на жените в “Здравеопазване и социални дейности” представлява 66,1% от заплатата на мъжете, в „Преработваща промишленост” – 69,4%, сектор „Образование” 78,8%, „Финансови и застрахователни дейности” - 71,4%.
  • Нараства относителният дял на жените, които извършват ежедневна трудова миграция, от 38% през 1985, достигат до 41% през 2011 г. Жените  все по-активно се включват в тази гъвкава форма на заетост на пазара на труда. Но това включване е съпроводено със загуба на свободно време, което действа негативно по отношение на съчетаване на трудовите и семейни ангажименти. Нещо повече, продължителните трудови пътувания причиняват продължителна умора, която снижава тяхната производителност на труда, а това се отразя и на трудовото им възнаграждение. Особено тежко се отразява продължителните трудови пътувания за жените –майки.  Досега не са предприети сериозни мерки за компенсация на разходите на ежедневната трудова миграция. Синдикатите упорито се борят такива компенсации да бъдат включени в КТД и да намерят реално приложение чрез фирмените политики на корпоративната социална отговорност.

Очевидно е, че тежестта на прехода към пазарна икономика е по-голяма за жените, отколкото за мъжете, в частност поради орязването на социалните и обществените услуги, влошената финансова ситуация  и заетост и тройното бреме, което са принудени да носят – да осигуряват доходи, да извършват домакинската работа и да възпитават децата. Икономическият и социалният статус  на жените е влошен – намалява ролята на жената в политическия и икономическия живот и приемането на решения, жените в политиката и в мениджмънта на предприятията са малко.

Всичко това свидетелства, че проблемите, свързани със ситуацията на жените, са твърде показателни за възможните негативни социални последствия и изискват специални мерки, политика и намеса на държавата, синдикатите и неправителствените организации, насочени към промяна на ситуацията и гарантиране на устойчиво развитие и ефективно включване на жените в труда и в обществено-политическия живот.

За да се постигне действително равнопоставеност на пазара на труда, политиката на държавата трябва да бъде в посока на :

  • подкрепа за инициативите, които целят да се насърчи и да се извърши оценка на равенството между жените и мъжете в органите по назначаване и в други области, например по отношение на различията в заплащането, категоризирането на дейностите, обучението или професионалното развитие;
  • насърчаване на корпоративната социална отговорност с ангажимент за осигуряване на управленска отговорност за жените и услуги, адаптирани към потребностите на семейството;
  • изграждане на социална инфраструктура: детски заведения, центрове за извънучилищни грижи и грижи по време на ваканция, специализирани институции за възрастни и недееспособни лица, услуги по домове и др.
  • насърчаване  използването на платен родителски отпуск от бащи с деца (осиновители);
  • регламентиране на платен отпуск за работници, които полагат грижи за зависими членове във семейството/ домакинството;
  • възможност за избор на режим на работа, според потребностите на семействата, осигуряващ удовлетвореността на работниците и служителите от параметрите на трудовата среда;
  • финансова и материална подкрепа (доплащания към работната заплата, поемане разходите за детски заведения, центрове за извънучилищни грижи и грижи по време на ваканция, специализирани институции за възрастни и недееспособни лица, услуги по домове и др.);
  • насърчителни схеми за участие на бизнеса в програми и мерки за по-добро балансиране на професионалния със семейния живот.
  • подпомагане чрез системи от данъчни облекчения насочени както към доходите на семейства с малки деца, така също и към семейства полагащи грижи за зависим от тях член на семейството. Със Закона за облагане на доходите на физически лица, да се възстанови практиката за приспадане от годишната данъчна основа на единия родител на суми, диференцирани съобразно броя на децата в семейството, от една страна, а от друга да се разшири обхвата на целевата група, като се приспадне фиксирана сума от годишната данъчна основа на общия доход на домакинствата, в които се полагат грижи за социално зависим член.

КНСБ ще продължи със своята Кампания за защита на фундаменталните права на работното място, с дейността на Обществения женски парламент и Младежкия форум да предизвиква обществен дебат и да настоява за адекватни мерки и политики, насочени към жените, децата и семейството.