ВЪПРОСНИК ЗА СИНДИКАЛНИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА

1. Име на предприятието *
2. Вашата синдикална организация е член на Федерация/Съюз
3. Имате ли в момента действащ КТД (или анекс по заплащането) на ниво предприятие? (само един отговор)

Само отговорилите с ДА на въпрос 3 продължават попълването на въпроси 4 до 8 вкл., останалите преминават направо към въпрос 7 и 8:

4. Кога беше сключен действащият фирмен КТД (анекс към него) във Вашето предприятие? (само един отговор)
5. В сферата на заплащането на труда кои видове плащания регулира действащият във Вашето предприятие фирмен КТД (анекс)? (възможни са повече отговори)
6. Какво предвижда по отношение на основната работна заплата действащият във Вашето предприятие фирмен КТД (анекс)? (един отговор)

7. Как се промени средната работна заплата във Вашето предприятие по отчетни данни на ТРЗ (моля отговорете на всеки ред, като при липса на промяна отбележете с 0 %, а при повишение или намаление - съответно с колко + или - %):

- през 2015 спрямо 2014 г. (%)
- през 2016 спрямо 2015 г. % (може и предварителни данни)
8. По Ваша преценка това изменение / или липсата на промяна се дължи основно на (посочете до 3 отговора):

КНСБ се присъединява към подписката на ЕКП в защита на социалните права

  • SocialRightsFirst



КНСБ се присъединява към инициативата на ЕКП за диалог с Европейската комисия на тема как могат да се подобрят пазарите на труда и социалните системи в ЕС чрез обществена консултация за Европейски стълб за социалните права. До 31 декември 2016 г. работниците, гражданите и организациите могат да заявят своята позиция пред комисията как могат да се подобрят условията на живот на работещите в Европа.

Потребителските цени и издръжката на живот в България - юни 2016 г.

Днес, 27 юли 2016 г., в централата на КНСБ се проведе пресконференция, на която бяха представени актуални данни от наблюденията на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ на потребителските цени и издръжката на живот в България - юни 2016 год.

Пресконференцията бе водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и изследователят от ИССИ Виолета Иванова.

Основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живота на ИССИ на КНСБ през юни 2016 г., ще откриете в прикачения файл:

http://knsb-bg.org/images/stories/docs/BRIFING-uni-2016-R.docx

Скърбим за жертвите в Германия

КНСБ изразява своята солидарност с народа на Германия и изразява своите съболезнования към семействата на убитите, след кървавите нападения през последната седмица.

Скърбим за жертвите и пострадалите. Заставаме солидарни до всички работници и служители, призвани да отстранят преките последици от тези атентати и да осигурят сигурността на хората.

В този напрегнат момент за Германия и за всички европейски страни, които преживяха терористични атаки, каквито и мерки да се взимат от националните правителства за защита на европейските граждани, не можем и не бива да позволяваме нашите демократични постижения да бъдат жертвани, заради подобни ужасни инциденти.

Пламен Димитров – Президент на КНСБ: Брекзит е повод България да поиска повече от Брюксел

- Г-н Димитров, какъв е анализът на КНСБ за Брекзит и последствията от него?

- За нас е безспорно, че нито за британските работници, нито за европейските, най-малко за българските, у нас или във Великобритания, Брекзит е от полза. Обратно, очакваме да се създадат проблеми. За нас е важно, че този акт отваря възможност за истински дебат в ЕС, в който България трябва да формулира най-накрая своя интерес - нещо, което през тези 9 години не сме направили достатъчно видимо. В икономически план отварящият се дебат как да изглежда ЕС занапред трябва да бъде използван в две посоки. Първата са европейските фондове и планът "Юнкер", чиято основна цел е да спомогнат за сближаването и намаляването на икономическите и социални различия в ЕС. И тук България, като един от най-изостаналите региони в съюза, трябва да настоява да бъде приоритетно финансирана с целеви мерки и инструменти. Нашата основна критика към кабинета е, че икономическата политика, която се предлага и развива, не води до трайни и в необходимия размер инвестиции, които да гарантират качествени работни места с едни достойни доходи. Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата от преди кризата и 300 000 работни места остават невъзстановени. Затова отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират, че за българите има перспектива със сигурност в работата и нива на доходите, които не ги карат да имигрират. Ситуацията и нагласите в ЕС в момента предполагат такъв разговор и нашето правителство и премиерът трябва настойчиво и силно да заявят, че страните от периферията на ЕС се нуждаят от повече целеви мерки.