Издръжка на живота през септември 2014 г.

Тези изменения бяха очаквани и не са изненада. Продължилата вече 14 месеца годишна дефлация и поддържането на траен спад на някои основни стоки и услуги, донякъде компенсира увеличението от 1 юли на цените на електро и топлоенергията. Този компенсаторен механизъм, обаче, не може да бъде надежден на фона на ниското равнище на доходи и състоянието на домакинските бюджети. Потреблението ще продължава да се свива, което от своя страна ще повлияе за последващо ограничаване на активността на бизнеса и замразяване на инвестициите. Данните за крайното потребление дават ясен сигнал, че все още няма устойчиви положителни промени и то остава недостатъчно, за да раздвижи бизнеса и икономиката като цяло. През второ тримесечие крайното потребление отчита ръст едва от 0.7% спрямо миналата година, след като през цялата 2013 г. намаляваше, за да достигне спад от 2.3%.

Друг важен показател, който дава основание за притеснение е влошаването на бизнес климата през м. септември с 2.6 пункта (спрямо предходния месец), след силния възход през първите пет месеца от началото на годината. Факторите, които затрудняват бизнеса, са несигурната икономическа и политическа среда, недостатъчното потребителско търсене в страната, намалението на поръчките за работа, от което следва и понижаване на очакванията за дейността на фирмите през следващите месеци. Негативните очаквания са повлияни, както от продължаващата правителствена криза, която поражда несигурна икономическа среда, застой в реформите, така също и от намаленото доверие в банковата система. При така очертаната бизнес картина не е изненада спадът през м. август на промишленото производство с 1.9% на годишна база (календарно изгладени данни), съпроводен и със спад от 0.5% на общия индекс на цените на производител в промишлеността. Всички тези данни са предвестник на сериозни икономически проблеми, които няма как да не будят притеснение.

Темпове на нарастване на издръжката на живот през септември (в %)

Разгледан в динамика, тримесечният темп не излиза извън характерните за този период параметри, но на годишна база трендът е низходящ, при това вече се и задълбочава. За втора поредна година през третото тримесечие се отчита спад на годишна база, след като в периода от 2008-2012 г. се наблюдаваше нарастване, при това в диапазон от 1.5% до 13.7%.

Разгледан в динамика, темпът на нарастване на издръжката на живота, в сравнение със септември 2008 г., е с 19.2%. В стойностно изражение издръжката на живота от началото на икономическата криза се е увеличила с над 90 лева на лице от 4-членно домакинство. Нарастването при хранителните стоки е с 25.2%, а при нехранителните стоки с 13.8%.

През същия период безработните лица (15+) се увеличават с близо 175 хил., като нивото достигна до 11.4% през второто тримесечие на 2014г. при 5.8% през същия период на 2008 г. Засегнати най-вече са младите хора, броят им нараства с повече от 32 хиляди лица, а коефициента на младежката безработица (15-29 г.) вече е 16.8% при 9.7% през наблюдавания период 2008г.

Динамика на цените в потребителски групи

По отношение динамиката на цените в края на третото тримесечиена 2014 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи. При хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.8%, а на годишна  с 1.1%. Основната причина за леки колебания нагоре на цените са слабите реколти на редица основни селскостопански култури поради неблагоприятни природно климатични условия. Влияние оказва и сезонният характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове,  които обясняват наблюдаваните спадове (напр. при гроздето) и покачвания в цените (напр. при краставиците). Съществено влияние имат и цените на международните борси на захар, кафе, маслодаен слънчоглед и олио, на суровините на основните зърнени култури (пшеница, царевица), които като цяло следват низходящи тенденции (с изключение на кафето), които  въздействат за задържане на цените не само в България, но и в други европейски страни.

През третототримесечие на 2014г. ерегистрирано нарастване на цените на основни хранителни стоки, при групите:

• Плодове и плодови консерви – с 4.0%;
• Яйца – с 4.1%.
• Кафе, какао, чай – с 4.8%;
• Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – с 1.9%;
• Мляко и млечни продукти – с 1.2%;

Спад на цените се отчита при:

• Животински и растителни масла с 0.3% ( олио спад с 0.9%);
• Захар и захарни изделия с  3.5 % (захар спад с 2.7%).

Задържането на стойността на издръжката на живота основно се дължи на нехранителните стоки, като средно за групата се отчита намаление с 0.3%, а на годишна база с 1.3%.

Нарастване на цените е  регистрирано при следните групите:

• Осветление, отопление и енергия с 2.1%;
• Услуги свързани с образованието с 1.1%;
• Автомобилни бензини и моторни масла с 1.5%.

По-силно изразено е намалението при групите:

• Облекло, обувки и лични принадлежности с -2.4%;
• Съобщения с -1.8%;
• Хотелиерски услуги и почивно дело с -6.4%

Границата на абсолютната бедност отчита слаб ръст спрямо предходното тримесечие от 0.4%, като в стойностно изражение достига до 212,12 лв. на 1 лице. Регистрира се нарастване при хранителни стоки с 0.4%, и със същият темп е нарастването и при нехранителните стоки, спрямо предходното тримесечие.

Структурният разрез показва, че поскъпването на живота на бедните домакинства през първото тримесечие се дължи на нарастването на цените на някои основни хранителни стоки, характерни за домакинствата с ограничен потребителски модел, като: млека и млечни продукти (+0.5%); яйца ( +4.1%), пресни зеленчуци (+0.6%).

Измерването на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и  общия доход на лице от домакинството (НСИ) е  въз основа на данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за второто тримесечие на 2014 г. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

• под линията на абсолютната бедност остават 21.2% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 212 лв.). В сравнение със същия период на миналата година се наблюдава намаление на дела на бедните домакинства с 2.3 процентни пункта (23.5%). В абсолютно изражение са около 1 млн. 529 хил. лица, като за годишен период броят им намалява с около 166 хил. лица;
• с общ доход на 1 лице от домакинството до 340 лв. са 55.4% от домакинствата в страната (около 3 млн. 996 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 23.9% (около 772 хил. лица) спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г.
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 341 до 561 лв., т.е. в диапазон между МРЗ и издръжка на живота са 22.9%;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (561 лв.) са около 21,7%. Броят на лицата за годишен период нараства с около 289 хил. души.

Тримесечните данни отчитат лек спад на дела на крайно бедните домакинства, но разгледан в динамика, този дял остава относително стабилен с леки колебания в зависимост от спецификата на наблюдаваното тримесечие и измененията на цените на основни групи стоки. В крайна сметка, за повече от 1/5 от домакинствата доходите гравитират около прага на бедност и при форс мажорни обстоятелства (загуба на работа, прекратяване на трудовата дейност след навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.) бързо се озовават под прага на бедност, а излизането от „дъното” е сложен и продължителен процес.

Очерталата се тенденция на трайно задържане на ценовите нива, определено облагодетелства високодоходните групи. От началото на годината относителният дял на домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живота плавно нараства и вече се задържа трайно около 20%. Това се дължи на факта, че нарастват предимствено високите работни заплати, (а в домакинствата – доходите на високодоходните групи), което е свързано със ситуацията на пазара на труда, а именно търсенето на високо квалифицирана и качествена заетост. Това недвусмислено свидетелства за задълбочаване на диференциацията и  подоходното неравенство.

В крайна сметка, все още 78.3% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Динамика на работна заплата

Средната работната заплата (СРЗ), като основен източник на доходи, регистрира сравнително ниски темпове на нарастване през последните две тримесечия. На годишна база се наблюдава ръст с по 2.3% съответно през първо и второто тримесечие. Задържането на темпа на нарастване на работната заплата се обуславя преди всичко от частния сектор, където годишното нарастване съответно е едва с 0.5% през първото и с 0.6% през второто тримесечие. В обществения сектор, ръстът на СРЗ е съответно със 7.0% и 7.4% през първите две тримесечия, спрямо същия период на миналата година.

В сравнение с динамиката на наетите лица, тази тенденция има други измерения. През второто тримесечие броят на наетите лица намалява с 0.6% (или с 12 780 лица), след като през първото тримесечие се отчита спад с 0.8% на годишна база (16 990 лица). В обществения сектор наетите лица бележат спад с 4.2%, или с около 24 хил.лица, докато в частния сектор се отчита нарастване с 0.8%, или с над 13 хил. лица. Тези данни са доказателство, че постигнатият по-висок ръст на СРЗ в обществения сектор е следствие на намаляване на броя на персонала.

Тенденция на трайно намаление на ръста на работната заплати, често е съпроводено със задържане и дори спад на наетите лица. Пример за такива случаи се наблюдава през второто тримесечие при следните икономически дейности:

•  „Издателска дейност”- спад на РЗ с -8.9%; наети лица спад с -2.7%;
• „Търговия на едро, без търговия с автомобили и мотоциклети”  спад на РЗ с -6.8%, наети се задържат на същите нива (+0.2%);
• Добив на неметални материали и суровини”  спад на РЗ със -7.2%, наетите спад с 1.6%;
• „Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт” спад на РЗ с -21.9%, ръст на наетите лица с 3.9%;
• „Производство на химични продукти” –РЗ спада с -0.6%, наетите лица бележат ръст от 5.3%.

Диференциацията между най-ниската (426 лв.) и най-висока работна заплата (2471 лв.), достига до 5.8 пъти. Важно е да се отбележи, че броят на  наетите лица с  най-високо възнаграждение е с около два пъти по-малък от този с най-нисък размер (23 579 лица).

На минимална работна заплата (МРЗ) при пълно работно време през второто тримесечие на 2014 г. са наети 263 450 лица или 12.1% от всички наети. Наблюдава се нарастване на броя на наетите на МРЗ  спрямо предходното тримесечие, когато техният дял е 10.9%. Повече от два пъти е нарастването на наети на МРЗ в „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия” и в „Хотелиерство и ресторантьорство” (+20.5%). Значително темп на нарастване бележат в „Административни и спомагателни дейности” (+17.9%) ,„Култура, спорт и развлечение (45.1%).Увеличението на размера на МРЗ от началото на 2014 г. е  с 9.7%,  но все още е твърде недостатъчно, за да сме отново на последно място в класацията на ЕС-28.

На фона на тази картина увеличение на цените на електроенергията с близо 10% от началото на м. октомври следва да се разглежда като фактор за поскъпването на живота, чиито ефекти очевидно ще се проявят в пълна сила от следващото тримесечие. Данните за домакинските бюджети, показват, че разходите на домакинствата за жилища, електроенергия, вода и горива през първото и второто тримесечие на 2014 г. са съответно между 14.1% и 12.1% от общия разход, които са над установения праг за енергийна бедност от 10%. Растежът на цените на тока не е съобразен с ниското равнище на доходи и ниската платежоспособност на домакинствата.

Настоящата система на енергийни помощи е крайно недостатъчна, за да се посрещнат ударите на новото повишение на цената на тока. Общият брой на получилите целеви помощи за отоплителен сезон 2013/2014 г. е 251 876, а това представлява една 16% от лицата живеещи под линията на бедност. Дори и през новия отоплителен сезон този обхват да бъде разширен, не се очаква покритие на всички нуждаещи се от целева помощ за отопление поради критерии, ограничаващи достъпа. Друг важен проблем, е че официалната линия на бедност, все още не е в основата за определяне на  размера на целевата помощ,  а като измерител се използва гарантираният минимален доход. Размерът на ГМД е 65 лв. и не е променян от 2009 г. Линията на бедност не се прилага като критерий за изчисляване на социални помощи. Определянето на линията на бедност е икономически инструмент, който не се използва в политиките за социално подпомагане и който не влияе върху доходите на хората.

Още по-обезпокоителен обаче е фактът, че поскъпването на енергийните източници са едно от най-важните разходни пера за българските домакинства с ниски доходи (особено работещите бедни), чиито потребление и разходи са фокусирани точно към тях. Поради ниската степен на еластичност този тип разходи практически правят невъзможно разширяване на разходните пера в посока – здравеопазване, образование, свободно време, транспорт и др. Следователно се очертава ново свиване на потребление и разширяване обхвата на бедните домакинства.

Всичко това, буди тревога, ако не бъде съпроводено с нарастване на доходите, както и на разработване на нови мерки и политики насочени както към енергийните компании, така също и към нискодоходните домакинства чрез въвеждане  на ново тарифно отчитане.

По данни на Евростат (SILC), през 2013 г. 43% от населението на страната живеят в условията на тежко материално лишение. Това са лица, чиито условия на живот са тежко ограничени от липсата на ресурси, за да си позволят поне 4 от следните 9 лишения: 1) да заплатят наема или сметките си за комунални услуги, 2) да поддържат дома си адекватно затоплен, 3) да посрещнат неочаквани разходи, 4) да ядат на всеки два дни месо, риба или протеинов еквивалент, 5) да прекарат една седмица на почивка извън дома си, 6) да притежават кола, 7) да имат пералня, 8) да притежават цветен телевизор или 9) да телефон.

По този показател страната ни заема първо място сред страните в ЕС 28, следвана от доста по- ниските в стойностно изражение Румъния (28.5%) и Унгария (26.8%). От гл.т. на различните региони в България, през 2013 г. в най-тежко положение се намира Североизточният регион със стойност на показателя от 49.8%, докато на обратния полюс се разполага Югозападният регион с 34.4%. Тези данни красноречиво свидетелстват, че жизненият стандарт на бедните в България изглежда е по-нисък от този във всички други страни от ЕС.

Прогноза за 2015 г.

Допълнителната калкулация на вече настъпили ценови изменения на електроенергията,  дава основание да считаме, че на базата на първичния ефект и на косвеното влияние върху всички стоки и услуги, средните стойности на издръжката на живот през зимните месеци ще достигне около 568 – 570 лв., или нарастване с около 28-30лв. общо за 4-ри членно домакинство. Очертаващата се динамика от нарастването на монополните цени са силно обезпокоителни за българските домакинства и трудно могат да бъдат понесени без адекватни промени в доходите, особено на ниско платените работници, формиращи категорията работещи бедни.