Д. Янева: “За 25 години нашата конфедерация, нашият синдикат се утвърди като най-голямата синдикална организация в страната. Независима от политически партии. Незаобиколим фактор в обществено икономическото пространство. З00 хиляди гласуват за КНСБ всеки месец. Така, чрез своя вот към нас, те ни гласуват доверие и подкрепа за това, което правим и за посоката, в която вървим.”
“За 25 години КНСБ има принос в изграждането на гражданското общество. За пръв път сме членове на УС на МОТ. За пръв път в България се проведе световен синдикален конгрес през август 2014г. в София на Международната транспортна федерация.(ITF)
Основният въпрос пред нас е как да усъвършенстваме конфедералната структура, така че да сме по-близо до работещия българин.
Електронният синдикат е факт, преди електронното правителство. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата всеки синдикален член има достъп до електронната платформа, в която е отразен целият експертен потенциал на КНСБ, натрупан през годините .
Кой представлява политически работещия българин? Леви, десни, център, националисти – всички и никой. Дошло ли е времето на директно синдикално представителство пред всички тези демократични партии? Без цвят, а със синдикалната мисия, така че в парламента да звучи синдикалният глас. Това правим от години на местна ниво с наши представители в много общински съвети. Тази практика работи-гласът на трудещите се чува по-добре, независимо от коя партия са влезли в съответния общински съвет. Лилавият цвят е надпартиен.
Репортер: Знаят ли работещите хора правата си и умеят ли да ги защитават? Как им помагате Вие?
Д. Янева: “Икономическата криза, задълбочаващата се дефлация и бедност изострят нуждата от три исконни права на работещите. Правото на стачка, правото на сдружаване и правото ка колективно трудово договаряне. Когато работодател отказва да преговаря с работниците, те могат да преустановят работа и със силата на колективните действия да се противопоставят. Около 90 държави в света имат заложено правото на стачка в своите Конституциия, България също. Нашата Конституция (чл.50) казва, че българските работници и служители имат право да стачкуват за защита на своите икономически и социални интереси, а не в спор с работодателя само. Законът за уреждане на колективните трудови спорове е архаичен и нуждаещ се от промени, които да дават възможност за защита на социалните права. Ако искам да защитя пенсионните си права, то в случая аз нямам проблем с работодателя, а със законодателя. Как да защитя това свое право, кто ЗУКСТ не ми позволява. Аналогично за правото на сдружаване- също гарантирано от Конституцията (чл.49), но без охрана при накърняване правото на неговото упражняване. То трябва да бъде гарантирано в НК. Нека се носи наказателна отговорност от всеки, който препятства правото на сдружаване в синдикална организаия, така както се препятства упражняването на правото на публично сдружаване. Нека освен в партии хората да могат да се сдружават свободно и в синдикални организации.
Накрая, но не на последно място е правото на колективно трудово договаряне, право, което не е защитено от конституцията. Правото на колективно трудово договаряне и механизма на колективно договаряне е единствиният измислен работещ начин за по-справедливо разпределение на дохода на първично ниво в предприятието. Там където се създава принадената стойност и БВП. 63 браншови, 136 общински колективни договори и 1480 КТД в предприятия, общо1679 КТД в България, дават до 29% по-висок доход на работниците, и служителите в сравнение с преддприятията без КТД. Това е ефектът. Това е резултатът от колективното трудово договаряне. По-висок доход, по-голяма сигурност, по-добри условия на труд. Колективното трудово договаряне е пътят, или поне един от пътищата към икономически растеж и борба с бедността, а с особена сила това звучи в най-бедната страна, член на Европейския съюз.
Днес на конференция на високо равнище в Брюксел, организирана от Европейската комисия, в която участва Президента на КНСБ Пламен Димитров, се преосмисля ролята на социалния диалог като необходимо условие за функционирането на социална пазарна икономика в Европа. Целта е да се ангажират изцяло междуотрасловите и секторни организации на социалните партньори от ЕС, както и техните членове на национално ниво, за да се споразумеят за конкретни начини за засилване на социалния диалог на всички нива.”
Източник: http://gabrovosega.bg/index.php?a=4121