КНСБ домакинства курса на Европейския синдикален институт „Превенция на неформалната икономика“, който се проведе в Конгресен център „Глобус“ в София от 26 до 28 януари 2016 г. В интензивната работа се включиха синдикалисти от България, Испания, Литва, Македония, Малта, Словакия и Унгария. Във фокуса на вниманието беше Препоръка №204 на Международната организация на труда (МОТ) относно Прехода от неформална към формална икономика, приета на Международната конференция по труда (МКТ) на 12 юни 2015 г.
Пламен Димитров– президент на КНСБ, който беше докладчик от страна на работниците и служителите по време на 104-та сесия на МКТ в Женева, изложи пред участниците комплексността на предизвикателствата, пораждани в днешния свят от неформалната икономика, обхващаща не по-малко от половината глобална трудова сила и повече от 90% от малките и микро икономически предприятия.
Той се спря на профила на неформалните работници, които в основната си част са: жени, млади хора и мигранти/бежанци, навлезли в неформалната икономика поради липса на достойни работни места и/или прагове за социална защита и недостатъчно ниво на уредби за социална защита (т.е. като стратегия за оцеляване). Така те остават изолирани от покритието на трудовото законодателство и биват лишени от защитата, която предлагат фундаменталните принципи и права на работното място и международните трудови стандарти. Най-често неформалните работници са с ниски заплати или не получават възнаграждение за труда си (т.е. нямат гарантиран поминък и устойчивост на работното място), лишени са от социално осигуряване, както и от здравословни и безопасни условия на труд. Повечето са слабо организирани в синдикати и не са представлявани в консултативните органи.
Едни от основните въпроси, които си задаваме са: Защо трябва да противодействаме на неформалната икономика и защо смятаме, че Препоръка 204 има стратегическо значение за заетостта и бъдещето на света на труда? Първо, както беше споменато по-горе, това е един негативен феномен, засягащ огромен брой хора в целия свят (почти половината от световната работна сила). Препоръка 204 способства извършването на прехода от неформална към формална икономика чрез гарантиране на права и достоен труд за всички. Чрез Препоръката се гарантира един процес на формализиране, който върви ръка за ръка с осигуряване сигурността на доходите, препитанието и предприемачеството на неформалните работници.
Приложението на препоръка 204 ще допринесе за благосъстоянието на обществото като цяло. От гледна точка на работниците и/или работодателите тя предлага подобрен достъп до правото на труд, социалната защита и достойните условия на труд, както и до представителство и национален политически диалог. За предприятията тя осигурява по-добър достъп до кредити и други производствени фактори, включително чрез обществени програми, разширен достъп до пазари, участие в обществени поръчки, достъп до внос и износ по официални канали, намаляване на корупцията, по-добро спазване на търговските договори и т.н. Приносът й за широката общественост се изразява в: разширяване на данъчната основа (увеличаване на обхвата на обществените дейности, намаляване на данъците, и по-голяма справедливост по отношение на приноса в държавния бюджет и ползите от политиките по преразпределение, увеличена ефективност и устойчивост на превантивните и компенсаторни мерки за справяне с риска, по-справедлива конкуренция на националните и международни пазари и по-голяма социална кохезия.
Препоръка 204 може да бъде разгледана още и като силен и практически политически инструмент за изпълнението на Дневния ред за устойчиво развитие (2030 SDG Agenda), особено на цел 8 „Насърчаване на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж, пълна и качествена заетост и достоен труд за всички“ и подцел 8.3 „Насърчаване на политики, ориентирани към развитие, които подкрепят производствените дейности, създаването на достойни работни места, предприемачеството, креативността и иновациите и поощряване формализирането и растежа на малките, средни и микро предприятия, включително чрез достъп до финансови услуги“.
От синдикална гледна точка е важно, че Препоръка 204 е постигната чрез трипартитно споразумение и почти единодушно гласуване в рамките на МКТ. Препоръката сама по себе си е уникален инструмент, предоставящ на държавите от цял свят единно определение за това какво е “неформалната икономика” и кои са субектите в нея. Това е един уникален инструмент на МОТ, чрез който се:
- гарантира преход към формална икономика посредством интегрирана стратегия, набор от политики и координация между институциите;
- насърчава последователността и координацията между широк набор от политически области;
- налага един своеобразен подход, фокусиран върху правата на работното място и налагащ цялостна интегрирана политическа рамка, базирана върху Програмата за достоен труд;
- утвърждава балансиран политически модел на прехода, залагащ на „стимули“, „мерки за изпълнение“ и „санкции“;
- поставя акцент върху ролята на организациите на работниците и служителите и на работодателите при борбата с неформалната икономика;
- насърчава синдикализма като движение, което олицетворява и канализира представителството на независимите работници, а това е важно и по отношение на колективното договаряне. Това се отнася за традиционната синдикална дейност, която се бори за достойни условия на труд за хората в трудово правоотношение.
Организациите на работниците и служителите от цял свят дадоха своя принос в процеса на приемане Препоръка 204. Сега, след приемането на инструмента, те отново са сред водещите страни по нейното приложение. Синдикатите играят важна роля за преодоляването на пропуските в представителството в сферата на неформалната икономика. Много синдикални организации вече насочват вниманието си към подобна дейност и тези усилия трябва да продължат в среда на ползотворен социален диалог.