Данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС. Тя трябва да се промени, за да преборим огромните неравенства между бедни и богати в страната ни. Това каза
президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров по време на журналистически семинар „Жизненият стандарт –
във фокуса на медиите“, който се състои в Белчински бани. Съорганизатор на събитието е фондация „Фридрих Еберт“. По думите на лидера на синдиката косвените данъци драматично изпреварват преките.
Според КНСБ е необходимо е преструктуриране на цялата данъчна система, за да има повече справедливост за хората с по-ниски доходи. „Това предполага
поетапна и постепенна промяна на цялата данъчна философия в България“, каза икономистът в КНСБ Любослав Костов.
Затова от КНСБ предлагат девет основни промени в данъчната система. Основното искане на синдиката е да се въведе необлагаем минимум, който да
бъде равен на установената минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Това означава, че хората, които работят на МРЗ, няма да бъдат облагани.
Второто предложение е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до 10 пъти установената МРЗ за страната.
Следващото предложение е за въвеждане на необлагаем минимален първоначален доход до 24 000 лв. за млади семейства. Предлага се и предоставяне на безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаване на кредита.
„Нашата идея е въвеждане на истинско семейното подоходно облагане, какъвто има в много страни в света“, заяви Любослав Костов.
Част от предложенията на синдиката е въвеждането на данък „богатство“. Повод за това е идеята на американски милиардери, които обявиха, че ще предложат на президента Тръмп да се обложат доходите на най-богатите, за да се преборят неравенствата, дори в държава като САЩ. На пето място е въвеждането на данък върху финансовите транзакции.
Предложението е този данък да бъде 0,1 процента при обмяната на акции и облигации и 0,01 процента за договори на дериватни инструменти,
ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС, посочи Костов. Следващото предложение е за повишаване на данъка върху приходите от
дивиденти от 5 процента на 10 процента, за да се следва еднаква логика с тази на корпоративното облагане. В България е една от най-ниските ставки на данък върху
приходите от дивиденти в целия ЕС, което създава условия за „порочни практики“, допълни Костов.
Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. „дигитален данък“ е седмото предложение. Обща консолидирана основа за
облагане с корпоративен данък на компаниите е осмото предложение. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули, което да стане чрез
елементите на прякото данъчно облагане, е последното искане на КНСБ за промяна в данъчната система.
Изчисленията на КНСБ са показват, че реализацията на предвидените мерки ще струва на държавния бюджет 1,6 млрд. лв.. Приходите от това обаче ще бъдат над 2 млрд. лв., което ще остави над 400 млн. в хазната, посочи икономистът в КНСБ.