Президентът на КНСБ Пламен Димитров проведе работна среща с лидера на партия АБВ Румен Петков и зам.-председателя й Любомира Ганчева. По инициатива на партията на нея бяха обсъдени подготвяните промени в Кодекса на труда, състоянието и бъдещето на енергетиката, отражението на Зелената сделка върху България.
От АБВ изразиха своята позицията по подготвяните промени в Кодекса на труда, по които наскоро приключи обществено обсъждане. Според нейното ръководство за тях основният проблем на пазара на труда в България са “работещите бедни”. Любомира Ганчева заяви, че партията категорично възразява на предложените корекции в Кодекса на труда, „които са опит за узаконяване на съвременното робство“.
Пламен Димитров представи позицията на КНСБ за сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд. Конфедерацията настоява Кодексът на труда да се приведе в съответствие с Конвенция 1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО за някои аспекти, свързани с организацията на работното време. За целта в Кодекса на труда трябва да се възстанови принципът, произтичащ от чл. 4 на Конвенция 1 на МОТ, според който сумирано изчисляване на работно време е допустимо само за непрекъсваеми производства и дейности.
КНСБ е на мнение и ще отстоява становището си, че към момента чл.142 от КТ относно сумираното изчисляване на работното време не е съобразен и със съвременните изисквания на Директива 2003/88/ЕО. Според нея при непрекъсваеми производства сумираното изчисляване не трябва да надвишава повече от 52 ч седмично, а осигурената от закона междуседмична почивка трябва да бъде поне 36 ч. Според КНСБ при сумирано отчитане на работно време 24 часа от междуседмичната почивка винаги трябва да се ползват в неделния ден.
По повод предложеното допустимо договаряне на по-висока годишна норма извънреден труд – до 300 часа вместо сегашните 150 чрез колективен трудов договор, сключен на браншово равнище между национално представителните организации на работниците и работодателите, КНСБ ще обсъжда такава промяна, само ако има сигурни гаранции в закона за интересите на работниците и служителите. Затова конфедерацията предлага допълнение в Кодекса на труда, с което да се уреди, че страните по КТД на равнище предприятие ще могат да разпределят договорената по–голяма годишната норма в рамките на съществуващите в КТ допустими седмични и месечни ограничения за извънреден труд.
И от двете страни бе изказано несъгласие да отпадне задължението за осигуряване на „топла“ храна при извършване на нощен труд и да се замени с „безплатна“. Според КНСБ това може да доведе до предлагане на безплатна, но замразена храна.
Обсъдена бе позицията на конфедерацията по Зелената сделка и инициативите й свързани с нея, сред които за учредяване на национален консултативен съвет с представители на всички институции, партии и експерти от научните среди. Посочени бяха сериозното й отражение върху енергетиката и бъдещето на комплекса „Марица Изток“.
От АБВ споделиха своето виждане за развитие на енергийната система. Ръководството на партията настоява българското правителство и парламент да покажат ангажираност към развитието на ядрената енергетика в България.
И двете страни очакват в кратки срокове да бъде представена енергийната стратегия на България до 2030 г. с очертан хоризонт до 2050 г. Тя трябва да даде яснота за бъдещето на наличните базови мощности и изграждането на нови такива с оглед енергийната и националната сигурност, надеждността, достъпността и регулирането на доставките, енергийния микс и планирането на ресурсите, които ще гарантират развитието на сектора.