– 15% данък върху доходите на юридическите лица;
– Обща ставка на ДДС на 15%.
Целта на промяната е да се гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и да се повиши тяхната реална покупателна способност, да се стимулира потреблението и реалния икономически растеж като са намали ставката на ДДС, да се постигне по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет, да се ограничи негативният ефект от кризата „COVID-19” върху гражданите.
С въвеждането на подобна реформа ще бъдат постигнати следните резултати:
– Ако получавате 1000 лв. работна заплата, ще разполагате с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на 15% данък върху доходите на физическите лица;
– Освен това, по линия на косвеното облагане, вашите разходи ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които предлагаме в ДДС;
В резултат на тези две промени, общата допълнителна сума, с която ще разполагате на година, ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата;
– Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага на година, ще бъде в 1972 лв.;
– Всички хора, които получават доходи до 2 500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10% на 15%, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум;
– Всички хора, които получават доходи над 2 500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен;
Ако предложението на КНСБ бъде прието, държавният бюджет ще загуби около 4,67 млрд. лв. От друга страна обаче има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които КНСБ предлага като алтернатива на очакваните загуби. По този начин нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително 600 млн. лв.
Един от аргументите за необходимостта от данъчна реформа е съотношението на приходите от преки и от косвени налози. То е 29% към 71% в полза на косвените. В това отношение България е на последно място в целия ЕС. Следователно, посоката на данъчна реформа трябва да бъде насочена едновременно към вдигане на преките данъци и към намаление на косвените такива. По този начин ще се върви към постигане на балансираност. Точно затова КНСБ настоява за промени, насочени към възстановяване на справедливостта и атакуване на бедността.
Преглед на данъчното облагане в ЕС през тази година показва, че във всички страни-членки, освен в България, има въведена форма на необлагаем минимум – нулева данъчна ставка, данъчно облекчение или данъчен кредит. В едва четири страни в ЕС има плосък данък – освен България, това са Румъния, Унгария и Литва. В останалите 23 страни данъчното облагане е прогресивно. Латвия се отказа от плоския данък през 2018 г., а стъпки в тази посока в момента предприема и Литва, съобразни препоръки за това на МВФ и ОИСР. България и Унгария са страните с най-нисък данък печалба в ЕС, като в Унгария той е 9 на сто. България и Румъния пък са страните с най-нисък подоходен данък от 10%.
Пълният анализ, всички аргументи и предложения на КНСБ за данъчна реформа можете да прочетете тук