На нея бяха обсъдени предложенията на конфедерацията за данъчна реформа чрез въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната и 15% ставка за ДДС, данъка върху доходите на физически лица и корпоративния данък.
Димитров обясни, че въвеждането на необлагаем минимум ще се отрази положително на всички работещи, независимо от дохода им, а комбинираното му въвеждане с 15% ставка на трите данъка ще доведе до повече разполагаеми средства за хората и стимулиране на потреблението.
Той даде пример как ще се отрази реформата на хората с различни доходи. Ако получават 1000 лв. заплата, на година ще спестят 650 лв. по линия на преките данъци и около 300 лв. от косвените. Това реално означава за всеки работещ 13 заплата в края на годината. За хората с високи доходи крайният ефект също ще е положителен. Ако заплатата е 3000 лв., например, на годишна база ще бъдат платени 382 лв. повече данък върху доходите, но от промяната в косвените данъци, човек ще разполага с поне 900 лв. повече. По този начин крайният кумулативен ефект и върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен.
Целта на предложената от КНСБ данъчна реформа е и постигане на по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет. В момента то е 29% към 71% в полза на косвените и в това отношение България е на последно място в целия ЕС.
От софтуерната асоциацията посочиха, че не споделят духа и философията на предлаганите промени, тъй като те стимулирали икономика на ниската добавена стойност и подхранвали устойчиво мнозинство от хора с минимални работни заплати и уравниловка на ниските доходи. От БАСКОМ смятат, че да се посяга върху персоналните доходи на висококвалифицираните и високообразовани специалисти в иновативните компании е неприемливо. В софтуерния бранш оперират 5 хил. компании, като базовия им разход – около 80%, е за работни заплати. Всяка промяна, която води до увеличаването му, ни поставя в риск, обясниха от БАСКОМ. Те подчертаха, че софтуерната индустрия в България е един от малкото позитивни примери за устойчив ръст, създаване на висока добавена стойност, безусловна прозрачност на сектора и плащане на най-високи секторни данъци към националния бюджет.
Предложението на екипа на КНСБ да се мисли за общо, а не избирателно намаляване на ставката за ДДС, както и за 15% данък върху печалбата в бъдещи периоди може да се обсъжда според асоциацията, но само ако се направи оценка на въздействието, анализ на очакваните резултати на подобен ход, както и се поеме ясен ангажимент къде ще се насочат средствата от по-високите данъчни ставки.
Двете страни обсъдиха и отражението на кризата върху сектора, както и необходимостта от подобряване на базовите дигитални умения на работещите и изоставането на България в индекса за дигитална икономика и общество, според който в ЕС сме на последното 28-мо място по дигитализация.
Двете страни се обединиха около това да работят заедно за изсветляване на икономиката, предвидима и прозрачна бизнес среда.