КНСБ винаги е призовавала да не се робува и да не следват остарели идеологеми, особено когато сме в условията на безпрецедентна икономическа криза. Не смятаме, че се намираме в ситуация, която ни позволява да правим консервативен бюджет. Той бе такъв в продължение на няколко години, когато икономиката беше във своята възходяща фаза.
Според КНСБ в условията на икономически спад от такъв порядък (над 8% на годишна база) няма кой да поеме системните рискове, освен държавата. Няма как без нейното участие да се избегнат процеси като масови фалити и висока норма на безработицата. В такава ситуация са необходими превантивни икономически мерки, които у нас в началото бяха рекордно малки спрямо останалите страни-членки на ЕС.
Освен това, по цял свят централните банки на държавите не са кредитор, а пазарен участник (market maker) от последна инстанция. Това означава, че те могат: 1) да печатат пари; 2) да изкупуват и продават ценни книжа; 3) да осигуряват ликвидност във всички видове пазари; 4) да изменят ЗМР[1] на банките и т.н. Ние нямаме нормална централна банка заради валутния борд и съответно нямаме нито един от инструментите на паричната политика. Ето защо този дълг не просто е необходим, а до голяма степен и задължителен.
Тезата, че нашите деца ще плащат „непосилния държавен дълг“ е нищо повече от евтин популизъм, тъй като единственото, което се плаща по държавния дълг е лихвата, която в момента е рекордно ниска, благодарение на комбинация от фактори за които много пъти сме говорили през тази година в наши предишни позиции. Позитивното е, че страната ни разполага с едни от най-ниските стойности на държавен дълг в целия ЕС, както и едно от най-ниските съотношения дълг/БВП, което предполага голяма гъвкавост и възможности, стига те да бъдат правилно използвани. Следователно, дори едно по-шоково влошаване на това съотношение, при равни други условия, няма да ни постави в по-малко благоприятна ситуация спрямо останалите икономики в ЕС що се касае до управлението на публичните финанси.
Очевидно, с оглед на извънредната епидемиологична обстановка през 2020 г., няма как да се спазва стриктно „Стратегията за управление на държавния дълг 2020 – 2022г г“. Кратка справка на заложените параметри от страна на МФ за периода до 2022 г. е представена на Таблица 1.
Таблица 1: Прогноза на МФ за основните параметри по държавния дълг за периода 2018 – 2022 г. (преди извънредната епидемиологична обстановка)
Основни параметри на дълга преди кризата “COVID-19”:
- Към края на 2019 г. делът на държавния дълг спрямо БВП на България е бил 18,6%, което в абсолютно изражение е малко над 22 млрд. лв;
- Заложените цели в СБП и в останалите документи, касаещи изпълнението на фискалните параметри преди кризата, бяха за достигане на съотношение от 17% към края 2022 г. Все пак, макар процентно да бе предвиден спад, то в абсолютно изражение бе заложено очаквано повишение с ок. 2 млрд. лв. до сумата от 24,3 млрд. лв. Тази разлика идва от заложените по-високи прогнози за ръст на реалния БВП, който практически ерозира значението на дълга в България като процент. Такава бе тенденцията у нас през последните години;
- Доказателство за тази ерозия може да се види в прогнозата за размера на БВП от последната макроикономическа прогноза, която МФ публикува преди кризата, есенната. Там е заложен размер на БВП към края на 2022 г. от 143,3 млрд. лв.
Очаквани изменения на основните параметри на дълга след „COVID-19”:
- Отчитайки изтегления дълг през пролетта на 2020 г. в размер на 1,2 млрд. лв. и емитираният преди няколко дни, в размер на 5 млрд. лв., това означава категорично, че България ще се отклони значително от всички прогнози, които са били заложени до този момент за изпълнението на дълга. Това би означавало, при равни други условия (непоемане на нов дълг), че към края на 2022 г. размера на държавния дълг би бил в размер на около 31 млрд. лв.
- Предвид очаквания спад на реалния БВП в интервала между 7 – 9% по последни данни на различните институции, то към края на 2020 г. страната ни може да отчете реален БВП ок. 108 млрд. лв., а не предвидените 126 млрд. лв. Тази разлика от 18 млрд. лв. ще окаже директен ефект върху процентното съотношение дълг/БВП. По наши очаквания, това съотношение към края на 2020 г. ще бъде ок. 27 – 29%;
- Въпреки този на пръв поглед значителен ръст, държавният дълг все още ще остане на сравнително ниски нива. Презапасяването с дълг лесно може да бъде обяснено и мотивирано с необходимостта да се гарантира ликвидност, при евентуални следващи финансови трусове, както и с благоприятния пазарен лихвен процент;
- Задлъжнялостта на страни като Германия например е далеч по-висока (68,3%), като е важно да се отбележи, че там икономическата и социалната структура предполага завишени възможности за обслужване на дълга в сравнение с българските, поради което техният дълг е значително по-устойчив;
- Изглежда, че за втори път в рамките на 10 г. имаме криза, в която въздействието върху бюджета надхвърля 7-9 % от БВП. Това е урок за размера на минималните буфери и гъвкавостта на бюджета, които трябва да бъдат подържани.
КНСБ препоръчва в спешен порядък да се изготвят планове за значими публични инвестиции, които впоследствие да се превърнат в източник на средства за връщането за заетите средства, както и да се помисли за сериозна реформа в данъчната система. Безцелното намаление на държавния дълг, само по себе си, не носи никакви позитиви за икономическите субекти. Ролята на държавния дълг във всяко общество е друга, а не количествено да бъде намаляван и да не участва в процесите по формирането на растежа.
Като приоритетни политики, които трябва да бъдат реализирани с този дълг, ние открояваме:
- Публични инвестиции в значими обществени икономически проекти;
- Налагане на по-силен контрол на нерегламентираните икономически дейности и засилване на борбата със сивата икономика. Най-сигурният път към устойчивост на дълга е устойчивото нарастване на бюджетните приходи;
- Реформа в данъчната система в посока освобождаване от данък хората с най-ниски доходи;
- Реални санкции за укриване на социални осигуровки и данъчни плащания;
Една от основните икономически теории е, че най-слаборазвитата икономика в една интеграционна общност (каквато е България в ЕС), трябва да нараства с най-висок темп. Това се нарича „бета“ конвергенция. Ако поставим на една графика данните за България, то тези данни трябва да показват средностатистически най-високите средни нива на растеж в ЕС спрямо базисния период – това така и не се случва. Вместо това, всекидневно се правят погрешни внушения как никога не сме имали по-висок БВП и по-нисък държавен дълг. Всъщност, БВП на България, ако не е в рецесия, всяка година е рекордно висок. Същата е логиката и за управлението на държавния дълг – ако той не участва в целия процес по правене на икономическа политика, то той става статичен, и нарастването на БВП го ерозира до тези ниски проценти, който регистрирахме през последните няколко години. Твърдения от сорта на „днес сме по-възрастни от вчера“ за нас не са никакво постижение и говорят за консерватизъм. Надяваме се тази посока сега да се промени с емитирането на този нов дълг и средствата, с които страната ни ще разполага по линия на европейското финансиране.
В европейски аспект лятото беше по-добро от очакваното – но все още възстановяването е много неравно, несигурно и непълно. В момента обаче има усложняване на здравната ситуация в Западна Европа. А за България като малка отворена икономика, която е директно свързана и е износител за Западна Европа, шоковете в България идват с леко закъснение – т.е. тепърва предстои да се реализират някои загуби. Подобно на разделянето на буквата К – две съвсем отделни развития за отделните сектори може да наблюдаваме – тези, които могат да се извършват дигитално, и тези, които изискват социален контакт. За да се намалят щетите, КНСБ предлага три критерия, които трябва да спазват икономическите мерки, било то по линия на този заем или следващи такива, а именно: 1) да бъдат добре таргетирани към засегнатите групи; 2) да бъдат навременни и 3) да бъдат временни.
В заключение, КНСБ счита, че към 2020 г. е извървян съществен път в развитието на бюджета, особено във фазата на неговото планиране и последващо изпълнение. Не беше такава ситуацията преди 10 години. От откровено проциклична политика – до стремеж към балансирано неутрална политика към икономическия цикъл [2]. И макар този принцип да работеше до момента, то във фазата на икономически спад няма да е така. Ето защо е необходимо да бъдат използвани всички инструменти на фискалната политика, вкл. държавния дълг. КНСБ оценява положително емитирания дълг в размер на 5 млрд. лв., като очаква те да бъдат правилно похарчено от гледна точка на 1) възстановяване на положителните стойности на растежа и 2) запазване и по възможност увеличаване на реалната покупателна способност на населението.
[1] Задължителните минимални резерви
[2] 1) Планира „предпазливи“ приходи и разходи с буфери, 2) Генерира превишения на бюджетното салдо, 3) В края на годината преразпределя бюджетния излишък, 4) Капиталовите разходи не се изпълняват.