Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ призовава всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили, съсловни, професионални и други обществени кръгове, експерти и специалисти за изграждане на консенсусна национална стратегия (доктрина) за справяне с COVID – 19 пандемията, каза председателят й д-р Иван Кокалов по време на проведен днес форум „Здравната система в условията на пандемия от COVID-19“.
Федерацията отбелязва, че досега няма изградена такава национална стратегия, която да описва и препоръчва цялостен алгоритъм за пациента от извънболнична помощ – прегледи, изследвания, престой в къщи при карантина, определени симптоми или инфекция с COVID – 19 през болнична помощ – клинично поведение и грижи след дехоспитализацията и/или отзвучаване на симптомите при домашно лечение. За сравнение – има консенсуси, взети при масово участие на медицинските специалисти за почти всички заболявания в нашата страна, включително и за редки болести с 2-3 случая годишно, но за най-масовото заболяване липсва единен модел как се диагностицира, как се лекува и как се рехабилитира.
На база на своите анализи от федерацията са разработили система от предложения и мерки за справяне с пандемията у нас. Те са включени в „Програма за противодействие на негативните последици от пандемията от COVID 19 и въвеждане на нови организационни модели и практики“.
Основната цел на програмата е създаване на устойчива и ефективна организация за борба с пандемията чрез:
- Въвеждане на постоянни механизми за мотивиране на лекари, медицински сестри и немедицински специалисти за работа в условията на COVID епидемията;
- Гарантиране и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за медицинския персонал;
- Намаляване и изключване въздействието на рисковите фактори на епидемията чрез мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията – социална дистанция, въвеждане на дистанционни комуникационни методи, избягване на хора със симптоми, спазване на лична и обществена хигиена, разработване на национална стратегия за борба с пандемията от корона вируса, разработване на алгоритми и протоколи за необходимото поведение на населението в ситуация на пандемия и организация на медицинските услуги в извънболничната и болничната помощ, въвеждане на електронизация на здравните услуги, въвеждане на телемедицински услуги и др.
От ФСЗ напомнят, че здравната система не може да функционира без квалифицирани и мотивирани медицински специалисти. Тя подкрепя политическото решение на правителството за въвеждане на бюджетно финансиране на лицата, които работят на „първа линия“ и счита, че това е правилно. Подходът, при който лечебните заведения получават „накуп“ бюджетни пари, без оглед на това кои и колко специалисти и служители работят на „първа линия“, обаче не гарантира, че тези финансови средства стигат до персонала. Необходимо е да се има предвид, че допълнителните бюджетни средства следва да се планират и за 2021 г., поради очевидния факт, че извънредната епидемична обстановка ще продължи и следващата година, а не е възможно да се разчита само на здравноосигурителни плащания.
Във връзка с осигуряването на адекватно заплащане на лекари, медицински и немедицински специалисти ФСЗ ще участва активно в социалния диалог и договаряне на достойно възнаграждение, изтъкна д-р Кокалов. Социалният диалог е механизъм за ефективна защита на правата и интересите на работещите и за повишаване качеството на предоставяните здравни услуги.
От ФСЗ апелират и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за медицинския персонал. Сред основните мерки за това са: предоставяне на лични предпазни средства, осигуряване на правилен режим на труд и почивка, спазване на личната и общата хигиена в лечебните заведения, предотвратяване на нараняванията на персонала, осигуряване на подкрепящо и здравословно хранене, на допълнителен отпуск и на лечение в ЛЗ при заболяване.
Изпълнението на тези мерки изисква актуална оценка на риска за COVID-19 в лечебните заведения. Това означава анализ и контрол на оценката на риска всички длъжности и работни места: определяне на рисковите групи работещи; осигуряване на качествени лични предпазни средства, съобразени със специфичните рискове; навременна информация на медицинските работници. Във връзка със значителния брой заразени лекари и специалисти по здравни грижи ние смятаме, че е необходимо да бъдат изготвени и Планове за действие при отсъствие на голяма част от персонала, посочи д-р Кокалов.
От федерацията изтъкват, че за да се приложат мерки за ограничаване на пандемията, са необходими експертни и професионални консенсусни решения.
Въвеждането на цялостна електронизация на процесите на предоставяне на медицински услуги е в центъра на възможните решения с доказан максимален здравен и икономически ефект. За съжаление се закъснява недопустимо, посочват от ФСЗ. Сред възможните решения е и въвеждане на телемедицински услуги – например в образната диагностика или някои други изследвания – ЕКГ и др.
ФСЗ активно ще работи за по-високи доходи на работещите в здравеопазването, особено в сегашната кризисна ситуация, за ефективност на вложените публични средства, максимално опазване здравето на нацията и устойчива здравна система, увери председателят на федерацията д-р Кокалов.
Здравеопазването в цифри:
По време на форума бе отчетено, че през 2019 г. по данни на НСИ у нас работят малко над 29 600 лекари, 7376 стоматолози и 30 546 медицински сестри. По брой лекари на 100 000 население България (399/100 000) е на 6-о място след държавите на ЕС. По брой специалисти по здравни грижи – 485/100 000, се нареждаме на предпоследно място (преди Гърция) в ЕС.
Близо 48% от медицинските специалисти работят в трите големи града – София, Пловдив и Варна, което създава голяма териториална диспропорция.
На този фон България е на първо място в ЕС по брой болници на 100 000 население (OECD и НЗОК) – 5,3/100 000 при среден брой за ЕС 1,91/100 000. Статистиката показва още, че по общ брой на болнични легла (745/100 000) сме на второ място след Германия. Средно в ЕС те са 541 на 100 000 население.
Към 1 ноември тази година от информационната система на НЗОК се вижда, че от общия брой договорени легла – 48 865, са заети 20 224 (41%). Заради пандемията леглата за лечение на пациенти с коронавирус се увеличават от 10 на 20%, като за големите болници ще достигнат 50 на сто от капацитета им.