– Обявихте, че в деня на годишнината на КНСБ ще бъде приет меморандум в ключови области, които страната трябва да следва в икономически и социален план. Какви ангажименти ще поискате в областта на доходите от партиите, които са се запътили към властта?
– През последните повече от десет години доходите растат, което е добре, но за следващите четири години смятаме, че трябва да продължи ръстът на средната работна заплата с увеличение и в бюджетните системи, и в частния сектор с поне 13 – 15 процента средногодишно за всяка година. Така ще можем да догонваме и да наваксваме тези огромни дупки, които ни делят не само от западноевропейските държави, но вече и от източноевропейските. Към настоящия момент нашата минимална работна заплата е на дъното, но е толкова на дъното, че е с 38 процента по-ниска от латвийската.
В следващите четири години се очаква възстановяване на икономиката, което все пак е под условие заради пандемията, но допускаме, че през второто полугодие на настоящата година в България, както и в целия ЕС, ще започне възстановителен процес, като в края на годината резултатът ще е брутен продукт, близък или почти равен на този преди шока – на ниво 2019 година, т.е дупката, която се калкулира през 2020 г., трябва да бъде възстановена в много голяма степен – до четири пети. Това е основният сценарий на ЕК и МВФ по повод развитието на икономиките. Очаква се през 2022 г. растежът на БВП да бъде с 3- 4 процента, а може и повече, в зависимост от мерките по оперативните програми, по Националния план за възстановяване и устойчивост. От това как ще бъдат ориентират и управлявани огромните милиарди, растежът може да е далеч по-голям от заложения за 2022 г. и за годините напред. Ние смятаме, че през 2022 г., 2023г ., и 2024 г. нашата икономика може да расте с повече от пет процента, ако тези 29 милиарда евро, които са на прага ни, се ориентират към преструктуриране на икономиката, модернизиране. За следващите управляващи мандатът ще мине именно в това – как да се направи икономиката ни с по-висока добавена стойност, по-дигитална, по-зелена, но и по-конкурентна и с работни места, които дават тези заплати, които искаме, а дори и по-високи.
– Исканията ви в конкретни числа как изглеждат?
– Ще го сметнем тези дни и ще дадем конкретни разчети, но със сигурност ще искаме 13-15 процента ежегоден ръст на средните работни заплати. Толкова средно трябва да се постига през колективно договаряне и през препоръчителните индекси, които трябва да договаряме с бизнеса в частния сектор, но такива заложени средства трябва да има и за увеличение на заплатите в бюджетните системи. Минималната работна заплата трябва да расте изпреварващо с поне над 5 процентни пункта над средната. Ако средната расте с 13 на сто, то минималната трябва да се увеличава с 18 на сто. Иначе тези огромни дупки, които се отвориха в съпоставянето с останалите държави-членки, ще продължат да изглеждат ужасяващо. Ориентират ни темповете на конвергенция, както на икономиката, така и на заплатите. За нас постижимото е още догодина да стигнем 60 процента спрямо ЕС-27. През 2019 г. бяхме на 53 процента конвергенция на заплатите през паритет на покупателната способност спрямо ЕС-27. Това, което ще стане през 2021 г. и 2022 г., може да ни доведе до 60 процента конвергенция, както и на брутния продукт, така и с изпреварващ ръст на заплатите, защото те все още изостават на фона на общия растеж на брутния продукт в по-дълъг период. В края на 2025 г., когато ще приключи мандата на новите управляващи, които ще вземат властта, този индекс на конвергенция трябва да бъде 67 процента през паритет на покупателна способност от ЕС-27. До 2025 г. трябва да стигнем две трети от средноевропейските заплати, изчистено от ценовите различия. Всичко това става на очакванията да влезем в Еврозоната, което ще стимулира уеднаквяването.
– Преди всички избори искате от политиците да поемат конкретни ангажименти към гражданите. КНСБ направи ли анализ колко от тези ангажименти са изпълнени?
– В някаква степен сме правили анализ. Началото на мандата на това правителство, което си отива, съвпадна с конгреса на КНСБ от май 2017 година. На този конгрес приехме декларация по доходите, която искаше в края на 2022 г. минималната работна заплата да стане 800 лева, а средната работна заплата 1700 лева. Към онзи момент това изглеждаше доста нереалистично, имаше доста спорове между ГЕРБ и БСП кой на какво да заложи, наддавания. ГЕРБ каза, че в края на техния мандат минималната заплата ще е 650 лева, а 1500 лева средната заплата. Което е с една идея по-малко от исканото от нас, но ние говорим за след една година, когато се надяваме, че темпът на ръста на средната работна заплата ще се запази. Тя расте през последните години с около 100-150 лева минимум на годишна база, така че през 2021 г. и 2022 г. смятам, че ще се стигне до 1700 лв., а минималната заплата ще се приближи до 800 лева. Ние анонсирахме искането за 750 лева минимална заплата от догодина. Това изглеждаше тогава не много реалистично, но сега сме близко до неговото изпълнение, така че аз съм умерен оптимист.
За 12 години, от 2008 г., издръжката на живота се е увеличила с 34 процента. Преди кризата издръжката на живота на работещ беше 947 лева , а преди дни огласихме, че трябват 2542 лева, т.е разделено на две, единият работещ трябва да вкара в семейството 1271 лева нетно, за да може това семейство да покрие издръжката на живота. През това време средната нетна заплата, това, което влиза в джоба, от 424 лева през 2008 г., е стигнала 1065 лева през последното тримесечие на миналата година. Ръстът е над два пъти. Това доказва, че през всичките тези години сме успявали да натискаме управляващите да увеличават заплатите, така че да е изпреварващо издръжката на живота. За този период има една трета ръст на издръжката на живота и два пъти ръст на средната работна заплата.
Проблемът е, че средната работа заплата и заплата над нея се получава от една трета от българите, а две трети от българите получават под средната работна заплата до минималната, което показва нашия изкривен пазар на труда. Затова говорим, че бедността и сред работещите българи продължава да бъде проблем.
– Ще продължава ли да се задълбочава тази бедност, тъй като най-вероятно се очакват трансформации в икономиката, превръщането й в дигитална постковид икономика? Ще се губят ли работни места и ще обедняваме ли повече ?
– Зависи. От една страна – ние затваряме тези дупки в доходите, макар и бавно. За 10-15 години във времето приближаваме заплатата към необходимите средства за издръжка на домакинството. Това показват и нашите изследвания, следим всяко тримесечие колко от домакинствата получават доход на член от домакинството под прага на бедност. Дори и в кризата това число намалява – домакинствата с общ доход на човек под прага на бедност от юни 2020 г. до декември 2020 г. , за шест месеца, са намалели от 28,5 процента на 22 процента, като всички останали, които са в интервала от прага на бедност до необходимите средства за издръжка и над средствата за издръжка, растат. Това е очевидна тенденция и се обяснява с ръстовете на заплати, пенсии, макар и не с темповете, с които ни се искаше.
– Каква е причината за толкова голямо неравенството в доходите в България?
– Разделението между дигиталните създатели, дигиталните ползватели и дигитално неграмотните в България ще се задълбочава все повече. Сега дигиталните създатели се мръщят на заплата под 4-5 К, както казват те, и то нетно. Всички онези, които създават дигитален продукт, не само в IT сектора, но и извън него, получават два-три пъти, дори и пет пъти доход над средната работна заплата, а дори и не го харесват.
Дигиталните ползватели, всички онези, които са дигитално грамотни, са със сигурност със заплати над 2000 лева в много от секторите, или поне са около средната заплата и малко над нея. Те са онази една трета, която получава заплата над средната. В долната част, хората са със заплати, близки до минималната, работещите бедни. Те остават в недигитализираните сектори. Те са с ниски умения въобще, дигитално некомпетентни и неграмотни. Имаме около 450-500 хиляди постоянно работещи, които са на минимална работна заплата, макар и тя да расте. И още поне 250 -300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лева разстояние от нея в реално изражение. Това оформя драматичното разделение на пазара на труда и групата на работещите бедни, които и по тази линия – дигиталната си неграмотност, ще губят все повече конкурентни предимства и умения да намират работа.
Затова ние толкова много настояваме през последните три-четири години да се обърне внимание на базовите дигитални компетентности и на специфични такива. Социалните партньори вече работят по специална операция и се очаква до година и половина да определят какви са конкретните дигитални компетентности и умения, които трябва да притежава съответният работник в около 1200 основни професии и във всички сектори. Хората трябва да знаят в следващите три -пет години какви дигитални умения трябва непременно да придобият с парите от европейските програми. Вече са отделени близо милиард – 500 милиона лева за дигитални компетентности по ОПРЧР в новото издание 2021 – 2027 г. , и още 280 милиона лева за ваучери за базови дигитални умения по плана за възстановяване, заделени по наше настояване. Тези пари веднага трябва да стигнат до тези най-неграмотни дигитално няколкостотин хиляди български работници, за да могат да имат шанса след това да получат специализираните дигитални умения, които да се финансират от националните средства, защото бизнесът очевидно не иска да инвестира в тази посока.
Тази тема е много сложна, изключително противоречива, никой не може да каже точно какво ще стане на пазара на труда, но това разделение на дигитални създатели, дигитални ползватели и дигитално неграмотни ще го има. Евентуалната намаляваща ножица между тях ще създава възможността бизнесите да намират такава работна сила. Тези милиарди левове европейско финансиране трябва да се ориентират не само в инфраструктурата, тези проекти безспорно са важни, но трябва да бъдат насочени и в дигиталната свързаност, и във всичко останало, което касае и позеленяването на икономиката, което е друга голяма тема.
– Поискахте окрупняване на мерките и обща мярка в подкрепа на заетостта. Има ли съгласие това да се случи? Обсъдихте ли го с правителството?
– Изчакахме търпеливо да минат всякакви важни въпроси за извънредното положение в здравната част – ваксини и др. през първите седмици на 2021 г., но в последните няколко дни и седмици водим интензивни разговори и с финансовия министър, с министъра на труда. Ще поискаме и среща с премиера /бел.р. синдикати и работодатели поискаха вече такава среща, искането беше оповестено след интервюто/, за да финализираме този въпрос, тъй като имаме известни различия в разбирането на финансовия министър за тази мярка.
Припомням какво предложихме с АИКБ още октомври-ноември в НСТС и тогава се получи общо съгласие. Съгласие даде и министърът на труда, а вицепремиерът Томислав Дончев пое ангажимент, че социалните партньори ще изработят законовата база заедно и най-късно от 1 април ще влязат новите консолидирани мерки. Искаме на всички мерки, които в момента са в различни порядки, за затворени бизнеси и за такива, които по някакъв начин изпитват негативно въздействие от административни актове на изпълнителната власт заради пандемията, да бъде дадена възможност за минаване в общ режим.
Основната идея в предложението е, че се въвежда постоянен нормативен ред и универсален подход за подкрепа от страна на държавата за всяко предприятие, без значение от коя икономическа дейност, както и за неговите работници при единствено условие – реализиран спад на нетните приходи от продажби 20 и повече на сто, по сравнение със същия месец на предходната година, поради пазарен шок или друг непредвидим икономически стрес. В тези случаи предприятието има право на финансова подкрепа до 25 на сто от нетните приходи от продажби за съответния месец на предходната година. Ако по същите икономически причини едностранно работодателят въведе непълно работно време, то работниците имат право на подкрепа в размер 75 на сто от брутното трудово възнаграждение за месеца преди въвеждане на непълно работно време, пропорционално на неотработените часове, но за не повече от 4 часа дневно и до 6 месеца в календарната година. От 1 април трябва да е ясно, че имаме такова законодателство. Първо заради Ковид ситуацията, но и заради всички фирми, които занапред могат да имат проблеми в случай на пазарни шокове. Така заетостта ще бъде запазена и няма да има протести и дандании.
– Какви са прогнозите на КНСБ за безработицата?
– Предупредихме, че ще има известно движение на безработицата и ще стигне до 6-8 процента, но според нас тя ще бъде в рамките на едноцифрено число през цялата година. В момента е критично как ще се развие второто тримесечие, тъй като в него още няма ясни знаци за възстановяване на растежа. Може да се очаква известно нарастване, но ще е в рамките на едноцифрено число. Аз очаквам заради сезонния фактор, през лятото, в края на второто тримесечие, в цялото трето тримесечие и в четвъртото, заради възстановяването на икономиката, безработицата да бъде по-ниска и от сегашните седем процента, които бяха достигнати.
– Как изглежда работникът, който трябва да бъде защитаван от КНСБ, по време на пандемия ?
– В пандемията се размениха за кратко време процесите. През февруари миналата година все още се обсъждаше откъде да внесем работници, обсъждахме сини, зелени карти, трети страни. Тази тема вече не е актуална. Данните на НСИ показват, че на годишна база през последното тримесечие на 2020 г. наетите лица на трудово и служебно правоотношение са намалели с по-малко от 60 000. Реално загубените работни места от наети лица за годината на нетна основа, минусът по-малко наети в края на 2020 г. спрямо края на 2019 г., е точно 57 000 души. През цялото това време регистрираните безработни се увеличаваха с различни темпове и те се увеличиха с повече от тези 57 000 души. Смятам, че трябва да се казва, че причината за повечето регистрирани безработни в сравнение с хората, които реално са загубили заетостта, е простичкият факт, който често пропускаме – много българи се върнаха, загубиха работните си места навън, а не в България. Не можаха да се върнат да работят и част от тях останаха безработни. Според мене този процес не се наблюдава и по никакъв начин по него не се работис мерките на пазара на труда, а трябва да има целеви мерки.
– Кои хора бяха първо освободени в кризата?
– В кризата нискоквалицираните първо бяха освободени, което също има известен принос в ръста на средната работна заплата. Но не само това е причината за ръста. Хората с ниски дигитални компетентности ще бъдат силно заплашени в следващите три години от една доста бурно развиваща се технологича модернизация. Кризата даде технологичен тласък. Шоково увеличение има на работещите от вкъщи за тези девет месеца – близо пет пъти увеличение на хората, които работят дистанционно. Бяха под шест процента, а сега наближават около 30 процента. Това променя характера на труда, но не влияе негативно върху заетостта на хората. За да могат да работят дистанционно, трябва да имат поне базови дигитални компетентности, затова казвам, че значимостта на тези умения, дори и сред хора, за които те не са били особено важни, расте с всеки изминал ден. Ако искаме да имаме шанс в зелената икономика и в свързаната с нея дигитална трансформация на икономиката, работната сила трябва непременно да скочи със сериозни нива нагоре от своите сегашни знания и умения в тази област.
За миналата година данните показват, че най-силна загуба на работни места и спад на заплатите има в ресторантьорство, туризъм, хотелиерство, малко в търговията, някои сектори в преработващата промишленост, които са свързани с туризма. Във всички останали доходите растат и работните места не са загубени, имаме асиметрична криза, която се развива и в икономиката, и в заетостта, която не засяга драматично индустриалната ни база, хората с устойчиви доходи, с устойчиви работни места, но засегна мнозина, които са с временни договори, наети в сезонните сектори, в незащитени режими. Хората останаха там в много по-голяма степен на произвола на съдбата, отколкото би трябвало да бъде. Затова има асиметрични оценки – онези, които са загубили своят работа, затворени са шест или осем месеца, за тях кризата е огромна и са прави. Тези, които продължават да работят за износ и увеличават своите пазари и продукция, увеличават и заплатата, и заетостта си. Затова средната работна заплата през 2020 година ще се увеличи с близо 9,5 процента номинално изражение, дори и в тази тежка криза. Това се дължи на ръстовете, които направи държавата в част от големите сектори, но и в онази част от частния сектор, където нямаше спад на заетост и доходи.
– Справи ли се правителството със здравните мерки?
– Аз не съм специалист по тези мерки . За мене е обезпокоително, че продължава да расте броят на заразените. Все още здравните заведения не са в състоянието, в което бяха през втората вълна, но има опасност да се стигне до там. Устойчивият брой на починалите не е никак нисък, всичко това е тревожно. Няма тежки мерки към икономиката, локдаунът не е такъв, какъвто е в някои от западните държави, но от друга страна в здравен план не съм сигурен, особено за ваксинирането, че успяваме да сме на нивото, на което трябва да бъдем. Бих дал някаква средна оценка за здравните мерки. При първата криза реакцията беше много добра, във втората криза не чак толкова, а сега се лутаме кога и какво да направим. Не мисля, че отварянето на заведенията беше належащо, трябваше да се намери режим за компенсиране на тези хора, а не да им даваме по 24 лева и да чакаме те да могат да преживяват с тях. На самите заведения трябваше да се дадат компенсаторни мерки директно, а не да ги отваряме, за да видим, че пак ще стигнем до същите нива на починали на ден.