Европейският съд по правата на човека вчера заяви, че правото на стачка има предимство пред “икономическите свободи” на единния пазар, оповестиха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Съдът е постановил, че член 11 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава правото на стачка, не е бил нарушен от Върховния съд на Норвегия, когато е постановил, че стачни действия на пристанищни работници за заплащане и условия на труд са незаконни (делото “Холшип”).
Но за разлика от Норвежкия Върховен съд, в решението се посочва, че свободата на установяване* на предприятията не е равна на правото на стачка и следователно не може да има предимство пред него. ЕСПЧ твърди, че тази свобода не е в противовес на основното право на свобода на сдружаване, а по-скоро само един от елементите сред останалите, които трябва да се вземат предвид при оценката на национално равнище на пропорционалността на стачните действия.
Това е важно решение за европейското синдикално движение, тъй като с него се установява ясна йерархия на правата, като тези на работниците имат предимство пред икономическите свободи. Това е спорен въпрос в правото на ЕС след решенията на Съда на Европейския съюз по делата Viking и Laval, който сега ЕСПЧ изяснява за първи път.
Още преди решението на Европейския съд по правата на човека случаят “Холшип” в Норвегия беше определен като “едно от най-значимите дела в европейското трудово право през този век” от експерта по европейско трудово право Джон Хенди. В основата на делото е спор в пристанище Драммен между пристанищни работници и дружество Holship Norge AS, което се опитва да развали споразумение за заплащане и условия на труд, действащо от 1976 г.
Споразумението, основаващо се на Конвенция № 137 на МОТ, предвижда фиксирани ставки на заплащане и минимални периоди на заетост в отрасъл, който преди това е бил доминиран от работна ръка, наемана почасово. Освен това то дава предимство на регистрираните докери и гарантира, че всяко от норвежките пристанища се обслужва от постоянен резерв от квалифицирани работници, съответстващ на размера на всяко пристанище.
Товарната компания Holship Norge AS, норвежкото подразделение на датска компания, обаче реши да наруши това споразумение, като наеме случайни работници. В опит да спази споразумението, Норвежкият съюз на транспортните работници (NFT) организира бойкот на корабите на Holship Norge AS. Норвежкият върховен съд и съдът на ЕАСТ постановиха, че бойкотът е незаконен, тъй като нарушава свободата на установяване на дружеството.
Това е част от тенденцията в съдебните решения, които поставят интересите на бизнеса над правата на гражданите и рискуват да върнат времето назад по отношение на правата на работниците с десетилетия, посочват от ЕКП. Ето защо NFT и Норвежката конфедерация на профсъюзите (LO), с подкрепата на европейската конфедерация, сезираха ЕСПЧ по случая.
„Решението на съда е стъпка към по-справедлив баланс в полза на правата на човека на стачка и колективно договаряне. Работата на доковете бе сред най-зле платените и най-несигурните начини да си изкарвате прехраната в Европа преди синдикатите да постигнат колективни трудови договори. Норвежките докери бяха прави да откажат да се върнат в жестоките условия от 70-те години”, коментира конфедералният секретар на ЕКП Изабел Шьоман. По думите ѝ без реакция по този казус би се отворила вратичка, която може да се използва от безотговорни работодатели навсякъде в Европа.
Според нея въпреки решението, все още се оставя твърде голяма свобода на преценка за ограничаване на правата на човека чрез позоваване главно на икономически аргументи.
“Този случай очертава избора, пред който е изправена Европа: икономика, изградена върху качествен и добре платен труд чрез колективно договаряне, или надпревара към дъното по отношение на заплатите и сигурността, която ще подкопае социалния модел на Европа и ще увеличи значително неравенството”, коментира още Шьоман.
* Свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги гарантират мобилността на предприятията и специалистите в ЕС. Правото на установяване включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер при същите условия, както предвидените от законите на държавата членка за собствените ѝ граждани.