Пламен Димитров на бизнес форум в Бургас: Трябва да се въведат секторни фондове за квалифициране на персонала

От предложенията на служебното правителство за актуализация на бюджета се вижда, че няма орязване на разходите, а завишаване на приходите с около 2 милиарда лева и с почти толкова увеличение на разходите. Това ще направи живота на много хора по-спокоен във второто полугодие на тази година. Имам предвид пенсионерите, които ще получат по един или друг начин, предстои да видим как, увеличение на своите пенсии устойчиво, а не месец за месец. На второ, много важно място, според нас е продължаването на мярката 60/40 в модифицирания вариант до края на годината, за което има предвидени около 400 млн. лв. Много е важно и да се осигурят по 1000 лева на всички, които са на първа линия. Задължително е да се задейства и Планът за възстановяване и устойчивост, с който се закъснява ужасно.

Това коментира в Бургас президентът на КНСБ Пламен Димитров, който участва в бизнес форум „Добрите практики между синдикатите и бизнеса“, организиран от „Индустриален и логистичен парк – Бургас“АД и КНСБ. На него присъстваха и директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Бургас Павлин Васков, директорът на Дирекция „Бюро по труда“, Бургас Живко Янакиев. От страна на КНСБ участваха и националният секретар Огнян Атанасов, Диана Найденова, консултант на президента на КНСБ по политиките на пазара на труда, областният координатор на конфедерацията в Бургас Мая Сариева. Срещата бе открита от Георги Кузманов, директор на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“.

През второто тримесечие на тази година икономиката в България започна възстановяване – става въпрос за възстановяване на произведената продукция, реализиране на продажби, износът също нарасна. Надявам се, че през следващото тримесечие ще има още по-добри резултати, каза на форума Димитров. Всяка държава се опитва да стимулира бизнеса си, да отдели повече пари в потребление, за да може да гарантира по някакъв начин устойчивостта на старта на икономиката.

Димитров посочи основните предизвикателства в социално-икономически план пред страната, наблегна на Плана за възстановяване и устойчивост, актуализацията на бюджета, проблемите на пазара на труда.

„Пазарът на труда у нас продължава да бъде силно дефицитен и това няма да се промени през следващите 5-10, а може и повече години“, посочи той. Дефицитът може да се преодолее, ако успеем да осъществим Програмата за масирано завръщане и заселване на българи у нас от чужбина. За нея  се говори от много време. В нея бяхме заложили завръщането на 50 000 български семейства, които работят извън страната ни, коментира Димитров. Той посочи, че България е на трето място в света по негативна демография и възстановяването ѝще отнеме десетилетия, за да може страната да се върне към едно приемливо ниво на производство. Ако този проблем не влезе във фокуса на политиците, ние няма да имаме работници и няма да има и шанс да ги имаме. Опитът да се внесат работници у нас показа редица проблеми. Оказа се, че вносът е нерентабилен, висококвалифицирани работници няма, качеството, което внасяме, не е достатъчно добро за да гарантира услугата или бизнеса, добави Димитров. Той посочи, че вносът на работна ръка може да е само временно решение, но ако държавата не успее да си върне българите от чужбина, проблемът е голям.

Пазарът на труда трябва да предлага необходимите условия на работа – не само като комфорт, безопасност и здравеопазване, но и като заплащане. И тук стигаме до дилемата – как да вдигнем добавената стойност, така че да можем да плащаме по-високи заплати. Решението е технологични нови инициативи, за които вече има европейски пари. Трябва да се въведат секторните фондове за квалифициране и преквалифициране на персонала, които се прилагат много успешно в Германия, Австрия, Швейцария, Белгия и в цялата Скандинавия. Т.е. говорим за финансов механизъм, който се изгражда на секторно ниво, подкрепя се от държавата и се управлява от бизнеса в даден сектор. Имаме такива ресурси. Те са предвидени в оперативната програма „Човешки ресурси“ (2021-2027), добави Димитров.

Диана Найденова говори за „Пазар на труда, програми и мерки за подкрепа на бизнеса“. Бургаска област е една от най-засегнатите от налагането на противоепидемичните мерки, тъй като бизнесът е свързан основно с туризма и услугите. Найденова подчерта, че Бургас е от градовете с ниско равнище на безработица и с най-голям дял от фирми, възползвали се от мерките за запазване на работни места и персонал.

Огнян Атанасов сложи акцент върху безопасните и здравословни условия на труд. Той представи кампанията на КНСБ „Да спрем рака на работното място“ и обърна внимание на бизнеса, че жените все повече извършват дейности, непривични за техния пол, а в повечето случаи заплащането е неравностойно. Обученията, които организира КНСБ по „Безопасни и здравословни условия на труд“, могат да бъдат от полза, както за работниците и служителите, така и за работодателите.

На форума бяха дискутирани възможностите за съвместна работа и партньорство между „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ и КНСБ.