Сдружение „Младежки форум 21 век“ организира в Смолян международен обмен на добри практики в екоземеделието

В периода 23-25 септември 2021 г. в Смолян се проведе международно учебно посещение за обмяна на добри практики в управлението на околната среда, екоземеделието и младежкото предприемачество.

Посещението беше реализирано в рамките на проект B2.6D.11/01.07.2019 „Подобряване на управлението на околната среда от МСП, управлявани от младежи“ (EnvironmentYou), финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция-България 2014-2020“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и националните фондове на страните, участващи в програмата.

Участие взеха над 30 експерти и млади предприемачи в земеделието от България и Гърция, представители на партньорските организации по проекта: Гръцки национален младежки съвет, Аграрен университет-Пловдив, Фонд за регионално развитие на Централна Македония, Сдружение „Младежки форум 21 век“, Еврорегион Нестос-Места, Регионален център за професионално обучение към ТПП-Благоевград и Сружение за регионално социално и икономическо развитие.

В първия ден на визитата участниците посетиха родопското планинско селце Момчиловци, където бяха посрещнати от всеотдайната кметица Сийка Суркова и един от най-младите земеделски производители в селото – Андрей Андеев. Основен поминък в Момчиловци са картофопроизводството, високопланинското животновъдство и селският туризъм, с който жителите на Момчиловци се гордеят, че са пионери в България. Сийка Суркова представи предизвикателствата и възможностите за развитие на малките планински населени места в региона, като акцент беше поставен върху развитието на екоземеделието, животновъдството, производството на българско кисело мляко и туризма. Участниците имаха възможност да се запознаят с историята на Фестивала на киселото мляко, който традиционно се провежда всяка година в Момчиловци, както и да се насладят на автентичния български вкус на известното киселото мляко с марка „Момчиловци“.

Повелителят на Мурсалския чай – Андрей Андреев, сподели своя опит в екоземеделието, разказвайки за историята на създадената от него преди няколко години Ферма за култивиран мурсалска чай, както и за опита му в производството на пчелен мед и шипков мармалад. Той представи целия технологичен процес на отглеждане на мурсалски чай, както и иновативните решения, които е въвел в отговор на предизвикателствата в отглеждането и брането на билката. Участниците бяха изключително впечатлени от вдъхновявящия разказ на Андрей, който може да бъде определен като добър пример за новото поколение земеделци.

В рамките на срещата бяха представени и добри практики в развитието на животновъдството и семепроизводството на картофи в Момчиловци, както и предизвикателствата, пред които са изправени местните фермери.

На 24 септември 2021 г. участниците посетиха комплекс „Млечен дом“ в с. Смилян, където бяха посрещнати от стопанката Милкана Йорданова, която разказа за историята на комплекса и на изградената в него модерно оборудвана по европейски стандарти мандра „Родопа милк“. Тя е създадена през 1993 г. с основна дейност млекопреработка и през годините става известна с голямото разнообразие на екологично-чистите млечни продукти, произвеждани по стари български, италиански, швейцарски и холандски рецепти. В началото се произвеждат традиционни български млечни продукти, а по-късно, след обучение на технолози в Швейцария, започва производството на швейцарски и холандски сирена. Изключително предимство е, че мандрата е разположена в екологично чист район, а хигиената в предприятието е на европейско равнище.

За доброто качество на сирената е важна суровината – родопското мляко, добито високо в планината по поречието на река Горна Арда. Според Милкана, хубаво сирене не може да се получи от мляко, издоено от хранено със силаж животно. Кравите трябва да са пасли по тучните родопски пасища, а през зимата да са хранени само с фураж и сено. Млякото е важно и за кашкавала – за да стане жълт на цвят, стегнат и с богат млечен вкус, важен е разнообразният състав на тревата, която кравите са пасли. На специфичния родопски тероар се дължи изразеният пикантен вкус на сирената на „Родопа Милк“.

По време на беседата участниците имаха възможност както да се запознаят с технологията на производство на млечните продукти и спазването на екологичните стандарти, така и да опитат най-популярната селекция от сирена на „Родопа Милк“ – каба гайда (гауда), геран (грюер), парнар (пармезан), тейзе (тилзит), ементал, пекорино, както и т.нар. „мъжко сирене“ – Родопи (прототип на сирене „Кефалотири“) и жълтото сирене „Смилян“, направено от овче мляко по авторска рецепта.

Пътешествието из Смилян продължи с посещение на създадената през 2005 г. единствена по рода си Етнографска сбирка „Смилянски фасул и традиционни родопски терлици“, която е разположена в читалище „Асен Златаров-1927“. В музейната сбирка могат да бъдат открити всякакви бобени произведения, като едновременно с това е засегната и традицията по изработването и везането на родопски терлици, които са неизменна част от родопската носия. Музеят придобива известност и с най-голямото пано от 23 000 фасулеви зърна, което е с размер 2,10/3,36 м. и в изработката на което са се включили хиляди местни жители и гости на с. Смилян през последните 15 години. Паното е в процедура по регистрация за вписване в Книгата на рекордите на Гинес за най-голям брой уникални участници, включили се в направата му.

По време на посещението домакините Илия Годев, секретар на читалището, и Банко Кичуков от Земеделската кооперация в Смилян разказаха за родопските традиции и обичаи, както и за технологията на производство на смилянски фасул. Агрономът Банко Кичуков е един от многото родопачани, отглеждащи смилянски фасул, като е започнал с половин декар през 2005 г., в момента сее бобовото растение на 3 декера и планира през следващите няколко години да стигне до 10 дка. Споруд агронома към момента площите със смилянски фасул са около 400-500 дка., а сортовете са народна селекция, развивана през годините.

След Смилян, участниците посетиха малкото гранично родопско селце Гудевица и уникалното „Училище сред природата“, където се срещнаха и разговаряха с вдъхновяващия Теодор Василев, председател на НЧ „Бъдеще сега 2006“ по темите за устойчивото развитие, екологичното образование сред младите хора, младежкото предприемачество и развиването на екологичен бизнес. Теодор е лидер, визионер и вдъхновител, който е удостоен с гражданската награда за България на Европейския парламент и реализира редица национални и международни проекти за неформално образование сред природата. „Да изберат една от мечтите си и да тръгнат след нея с усмивка. Пътят ще ги отведе точно там, където ще се чувстват щастливи“, това съветва Теодор всички млади амбициозни хора.

Заредени от посещението на китното планинско селце Гудевица, участниците отпътуваха към Опитната станция по животновъдство и земеделие (ОСЖЗ) в Смолян, където имаха възможността да дискутират с експерти по темите за: европейското законодателство в областта на околната среда и устойчивото земеделие; предизвикателствата и възможностите за малките и средни предприятия, управлявани от млади хора; зелената икономика, екоиновациите и зеленото предприемачество. Участие в дискусията взеха Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ и гл.ас.д-р Росица Шумкова, ОСЖЗ –гр.Смолян. Домакинът на срещата – д-р Шумкова, разказа за извършваната от ОСЖЗ научно-изследователска и консултантско-внедрителна дейност в областта на животновъдството и растениевъдството в планинските райони в страната, за организираните курсове за обучение на млади фермери, както и за производството на картофи, арония, касис, ягоди, малини; полифлорен пчелен мед; прясно икисело краве мляко, краве масло и овче кисело мляко; каракачанска овца и родопски цигай; елитен разплоден материал и животни за угояване от породите Българско родопско говедо.

Последният ден от учебното посещение беше в с. Гьоврен, където участниците посетиха Фермата за коне на д-р Осман Куцев. Младият и вдъхновяващ д-р Куцев разказа за историята на неговата семейна ферма, в която отглежда каракачански коне, печелили неведнъж призовете от Националната асоциация по коневъдство.