Росица Йонкова е областен координатор на КНСБ в Габрово. Публикуваме нейно интервю в днешния брой на областния вестник “100 вести”.
– Какви инициативи организира КНСБ?
– КНСБ успоредно организира няколко инициативи в цялата страна.
Една от тях е Националната кампания на КНСБ за ратификация на Конвенция № 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда (заедно с Препоръка № 206 относно насилието и тормоза), приета от юбилейната 108 сесия на МОТ през юни 2019 г. Регионалният съвет на КНСБ – Габрово проведе информационно-разяснителна кампания сред своите синдикални членове в областта. Освен това, откри гореща телефонна линия, на която се приемаха сигнали за насилие и тормоз на работното място и имаше възможност за консултация с психолог. Обажданията бяха от жени, които работят предимно в мъжки колективи и търпят различно, включително унизително отношение било то от колеги, било то от работодател.
Работниците казват, че срещат трудности да съобщят за съществуващ тормоз на работното място и има неяснота към кого да се обърнат за решаване на подобен тормоз на работното място.
Друга инициатива на синдиката и на Европейската конфедерация на профсъюзите, която осъществихме в Габрово, е „За повече демокрация на работното място”. В тази връзка проведохме среща с мениджмънта на една от средноголемите текстилни компании в града. Целта на кампанията е утвърждаване на принципа работниците да участват активно в процеса на вземане на решения за техните компании.
Във връзка със своята 30-годишнина КНСБ провежда масирана „Зелена кампания” в цялата страна. На първия етап, ние засадихме овощни дръвчета в селата Генчовци и Прахали и лавандула в централната градска част на Габрово. Предстои „Зелената кампания” да се проведе и в Дряново.
Друга доброволческа инициатива на КНСБ е реновирането на обществени пространства. В Габрово ние пребоядисахме пейки и цветни пространства в двора на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания.
Другите две национални кампании, които КНСБ провежда са „Да спрем рака на работното място” и „Бъдещето на труда и дигитализацията”.
– Имате ли програма за обучение на безработни?
През годините придобихме опит в обучението на безработни лица. Съвсем скоро направихме първите стъпки към нов проект, като получихме писмо за намерение от една от социалните институции в Габрово да бъде наш партньор по предстоящия проект на КНСБ „С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост“. Той ще бъде част от Националния план за действие по заетостта 2022 година и ще даде възможност трайно безработни, включително и лица с увреждания да бъдат обучени по част от професия и да влязат в заетост.
– Доволни ли сте от КНСБ от увеличените пенсии, другите социални добавки и предстоящото увеличение на средната работна заплата или имате претенции за повече? Как ще изкарат тежката зима хората, безработните и социалнослабите?
– Макар и да се върви в правилна посока относно увеличаване на доходите, ние настояваме за незабавни действия за подкрепа на домакинствата. Те трябва да започнат в най-кратък срок, тъй като януари месец вече ще е късно. Категорично има основание за притеснение как ще изкарат тежката зима хората с ниски доходи, безработните и социалнослабите. Най-голямата тежест се посреща от тях и съответно тяхната реална покупателна способност намалява най-много. Имаме дълбок проблем с възможността те да посрещат основните си месечни нужди. Със сегашните темпове на ръст на разходите няма как да стане.
Инфлацията до края на годината ще стане три пъти по-голяма от миналата година. Цената на олиото вече минава 50 % увеличение. Нашите очаквания са цената за килограм бял хляб да стигне 2 лева до края на годината.
Спешните мерки до края на 2021 г., които максимално бързо трябва да бъдат приети са:
Да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят критерии за „енергийна бедност“ и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане;
Да се подготви проект за национална краткосрочна (догонваща) стратегия за качествено и ускорено нарастване на доходите от труд до 2024 г., с оглед влизането на България в еврозоната, която да включва темп на нарастване на МРЗ 17,5 % годишно и 12,5 на сто за средната. Стратегията да включва достигане на съотношение МРЗ/СРЗ от поне 50% и периодично тестване на адекватността на минималната работна заплата съобразно издръжката на живот в страната;
С постановление на МС, да се установи нов размер на минималната работна заплата за страната – от 1 ноември 700 лв;
От 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност, при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация;
Да се предвиди ежегодно нарастване с по 5 п.п. на дела от линията на бедност за съответната година, който формира базовия доход на лицата, подпомагани парично по ЗСП, докато базовият доход стане равен на самата линия на бедност.
За времето на карантина и/или домашно лечение от Ковид-19 на деца до 14 г. вкл., както и домашно лечение от Ковид-19 на лица над 60-годишна възраст за подпомагане разходите за отопление да се предвиди (ПМС) предоставянето на половината от еднократната помощ по чл. 16 ППЗСП;
Да се предостави еднократна „антиковид“ добавка в размер на 360 лв. (по 120 лв. на месец) за октомври, ноември и декември 2021 г. на безработните с право на минимално обезщетение;
Да се повиши сумата за дневни пари на командирован в страната работник/служител от 20 лв. на 35 лв. (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната). Размерът на дневните не е актуализиран от 2008 г. и на практика не може да покрива нормално хранене поне два пъти дневно на командированото лице.
КНСБ изготви и пакет от мерки за 2022 г.:
Минималната работна заплата за страната от 1 януари 2022 г. да се увеличи на 764 лв;
Да се повишат възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. с минимум 12,5 на сто (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.);
Трудовите възнаграждения на заетите в агенциите „работещи на терен“ (АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и пр.) – да се увеличат с 15 на сто от 1 януари 2022 г;
Натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти да се определят с ръст, който като минимум да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.
Да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на ДОО – МОД за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани и тютюнопроизводители – ниво МРЗ 760 лв; максимален осигурителен доход поне 3600 лв;
На пенсионерите с пенсии под линията на бедност от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на линията на бедност;
Да се отмени тавана на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден;
Премахване на максимално допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение, според нас, не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще;
Реформа в данъчната система: 1) Въвеждане на необлагаем минимум равен на размера на минималната работна заплата и данък върху доходите на физическите лица в размер на 15%; 2) Данък върху доходите на юридическите лица в размер на 15% и 3) Данък добавена стойност в размер на 15%;
Ангажиране на социалните партньори в контрола и мониторинга на изпълнението на заложените в НПВУ инвестиционни проекти и реформи, с акцент върху зеления и дигитален преход, заетостта и социалната сфера.
Преди броени дни КНСБ, заедно с КТ „Подкрепа” и четирите най-големи работодателски организации, ясно изрази своето недоволство от драстичното повишаване на цената на електроенергията за небитови потребители чрез националния протест на 19 октомври в София. Ние настояваме за компенсация на свръхразхода за всеки небитов потребител на електроенергия, с което цената на електроенергията за индустрията поне да се доближи до тази на регулирания пазар. Това трябва да стане от август 2021 г. до месеца, когато цената се нормализира. Освен това искаме да се компенсира поне 75 % от разликата между прогнозната цена на КЕВР (119 лева за мегаватчас) и реалната цена за небитови потребители (около 400 лева през последните дни). Компенсациите трябва да са незабавни, трябва да са адекватни и справедливи и трябва да са за всички.
– Има ли в областта случаи на неизплащане на работните възнаграждения или забавянето им?
– Искрено се надявам да няма такива случаи на потъпкване на основни трудови права. Още повече в динамичната обстановка, в която се намираме. Със сигурност мога да кажа, че там, където има структура на КНСБ, няма такъв случай.
– Заради кризата има ли съкращения на персонал във фирмите?
– Да, имаме информация за съкращения, които са в резултат на намаляване обема на работа или закриване на част от предприятието. Опасявам се, че ако не се вземат спешни мерки за компенсация на нарастването на цената на електроенергията за небитови потребители, както и адекватни мерки за запазване на персонала в секторите, засегнати от Ковид кризата, неминуемо ще се стигне до загуба на работници, включително и масови съкращения. В такива случаи ние винаги съветваме работниците, да внимават какво подписват и ако не са сигурни да се консултират с нас.
– Има ли нарушения на трудовото законодателство, от какво се оплакват работниците?
– Най-често работниците се оплакват от ниското заплащане на техния труд.
Няма нарушения на трудовото законодателство в предприятията и учрежденията, в които има синдикални организации на КНСБ.
Най-честите нарушения на трудовото законодателство са свързани с условията на труд, ползването на отпуск и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Често работниците са принуждавани да напускат по взаимно съгласие или по собствено желание. Това води до отнемане на правото на пълно обезщетение за безработица например. Такива случаи има много често в малките фирми и тези от сферата на услугите.
Имаме вече случаи на социално напрежение в социалните институции и лечебните заведения, по повод заповедта на здравния министър д-р Стойчо Кацаров, която влезе в сила от 25 октомври. Синдикалните ни членове са крайно обезпокоени от изискването за представяне на зелен сертификат от работещите и то в такъв кратък срок, за да имат право да се трудят. Най-големият проблем е липсата на яснота какъв ще бъде статутът на хората, които няма да бъдат допускани до работните си места заради липсата на такъв сертификат, и дали ще получават заплата. Освен това трябва незабавно да се реши и въпросът с осигуряването на безплатни РСR и антигенни тестове за работещите, които не са ваксинирани.
– Навсякъде, където има синдикални организации има ли подписани колективни трудови договори, спазват ли се?
– В областта, нашите синдикални членове имат 100 % покритие от колективни трудови договори чрез действието на сключени такива на браншово, общинско или на ниво предприятие и по този начин получават допълнително различни видове отпуск, възнаграждения, социални придобивки и т. н.
– Има ли случаи, когато работодатели категорично забраняват създаване на синдикална организация във фирмата им?
– По закон работодателят не може да забрани официално членството в синдикат. На нас обаче са ни известни случаи, при които работодатели принуждават новопостъпилите работници не само устно, но и писмено да декларират нечленуването в синдикат. За съжаление, по този начин уж доброволно работникът се отказва от едно от своите конституционни права.
