
Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните европейци е нараснала в повечето страни от ЕС през последното десетилетие, показва нов доклад, който подчертава необходимостта от действия за премахване на бедността, съобщиха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Докладът „Неравностойна Европа“ бе публикуван днес и е изготвен от ЕКП и изследователския му институт ETUI. Според данните (на графиката долу) неравенството в заплащането се е увеличило в 14 държави-членки между 2010 и 2019 г., най-вече в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия.
Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-много в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия.
България остава в групата на страните със силно подчертани разлики в заплащането. В доклада страната ни остава негативен пример за най-бедната страна в ЕС с най-драстично ниски показатели спрямо останалите икономики.
През 2019 г. БВП на глава от населението на най-богатата държава членка – Люксембург, е почти пет пъти по-висок от
на най-бедната – България, докато в ЕС-27 средният БВП на глава от населението беше почти два пъти по-висок
от този на България, се посочва в доклада.
Като цяло негативните изводи за неравенствата в ЕС се обясняват от ЕКП като резултат от свиването на дела на работниците, обхванати от колективни трудови договори, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 г. насам обхватът на колективното трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те държави членки на ЕС в резултат на политиките, провеждани от ЕС и държавите членки.
Неравенството в заплащането на труда се е увеличило в 8 от 14-те държави, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като процент от медианната или средната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 г. насам, посочва още докладът.
Констатациите му са в навечерието на заключителните преговори по проекта за директива на ЕС за справедливите и адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. Европейският парламент вече подкрепи на 25 ноември решителните действия за справяне с нарастващото неравенство в заплащането. Увеличаването на минималната работна заплата би намалило значително и разликата в заплащането на жените и мъжете.
Eвропейските синдикати призовават за:
– Праг на достойнство за законоустановените минимални заплати, определен на 60% от медианната заплата и 50% от средната заплата във всяка държава членка;
– Забрана за отпускане на публични средства на предприятия, които отказват да участват в колективни преговори или нарушават споразумения, като част от мерките за увеличаване на обхвата на колективните трудови договори във всички държави членки;
– Гаранции, че новата директива няма да засегне съществуващата добре функционираща система за колективно договаряне в Швеция и Дания.
„Ясно е, че политиките, провеждани на равнище ЕС и на национално ниво през последното десетилетие, са увеличили неравенството и този доклад показва, че много работници са изоставени. Главните изпълнителни директори могат да си позволят повече лукс, докато милиони работещи хора се борят да платят сметките си за отопление, трябва да ядат по-малко и по-некачествена храна и са принудени да задлъжняват, за да си позволят наема. Едва ли е изненадващо, че през последното десетилетие социалната и политическата поляризация нараснаха. Не бихме могли да бъдем по-далеч от „икономиката, която работи за хората“, обещана от Европейската комисия“, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
Тя допълва: „Този доклад показва обаче, че решенията на проблема са също толкова ясни, колкото и причината за него – адекватните минимални заплати са от решаващо значение за намаляване на неравенството, а по-силното колективно договаряне е най-добрият начин за действително справедливо заплащане. Директивата на ЕС за минималните заплати е шанс да се поправят грешките от миналото и да се гарантира, че милиони работещи хора и техните семейства вече няма да живеят в бедност. Ръководителите на ЕС и на държавите членки трябва да покажат спешността, която изисква ситуацията, описана в този доклад, и да приключат преговорите по силна директива възможно най-скоро.“