
Настояваме за спешно приемане на нова Енергийна стратегия на България, енергийният сектор да не бъде обременяван със социални функции, за запазване на комплекса „Марица Изток“. Това се казва в позиция на Националната федерация на енергетиците (НФЕ) към КНСБ, приета на заседание на Координационния ѝ съвет на 16 декември 2021 г. Тя е по коалиционното споразумение, приложение №3 „Енергетика и проблеми в отрасъла“ и засяга всички остри проблеми в сектора, както и предложения за тяхното решаване. Позицията е изпратена до председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и енергийния министър Александър Николов.
Публикуваме пълния текст на позицията:
Уважаеми господа,
Оценяваме усилията на политическите сили в състава на новото правителство – „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ за сключване на Коалиционно споразумение и предлагане на краткосрочни и дългосрочни мерки за решаване на важните въпроси в различните сфери на дейности в т.ч. сектор Енергетика.
Настояваме:
1. Спешно изготвяне и приемане на нова Енергийна стратегия на РБългария – тази мярка е посочена в дългосрочните цели в Коалиционното споразумение, а темата е неотложна. Това е един от най–важните и многократно поставяни от Национална федерация на енергетиците – КНСБ въпроси пред компетентните институции през последните години, още преди да изтече срокът на действие (2020 г.) на Енергийната стратегия на РБългария, приета 2011 год. Категорично считаме, че само на база на ясна Стратегия и план могат да се защитят отделните мерки в споразумението, включително за осигуряване на енергийните доставки до 2030 г. и новите мощности след това. Стратегията следва да определи приоритетите и мястото в енергийния сектор на: атомна енергия, въглищни централи, електропреносна мрежа, предвидимост на пазар, с цел развитие, съхраняване и сигурност.
Настояваме още в началото на 2022 г. Министерство на енергетиката да поеме ангажимент с конкретни срокове за създаване, обсъждане и приемане на Енергийна стратегия на РБългария.
Настояваме още през първото тримесечие на 2022 г. Министерство на енергетиката да обобщи вариантите за изграждане на нови ядрени мощности, на база на вече наличните анализи и да предложи решение на Министерски съвет.
2. Запазване на енергийния комплекс „Марица Изток“ – въпреки че темата за запазване на енергийния комплекс „Марица Изток“ е поставена като специален акцент, предложените мерки не показват ясно посоката, в която ще се движи правителството. Заявката за преминаване към механизма за капацитет е в отделна точка и не е ясно за какво ще се преговаря с Европейската комисия. По тази тема е необходим ясен ангажимент на всички политически нива и организация за работа на участниците в преговорния процес по НПВУ и ТПСП, включително с участието на социалните партньори. Досега плановете за „справедлив преход“ остават безсъдържателни, което е неприемливо.
Настояваме още през м. януари 2022 г. Министерство на енергетиката да инициира обсъждане със синдикалните организации в комплекса „Марица изток“ на производствените планове, както и конкретните мерки, предвиждани в Териториалните планове за справедлив преход за работните места, социални последици от прехода към нисковъглеродна икономика и компенсаторни механизми.
3. Обръщаме внимание на сериозния проблем, който възникна при всички мрежови дружества, във връзка със задължението за покриването на технологичните загуби чрез купуване на електрическа енергия от борсата на много по–високи от определените им регулирани цени. Дейността на мрежовите дружества е регулирана и следва да се осъществява в обществен интерес, а изкуствено създаваните затруднения за работата им ще има тежки последици за всички.
4. Настояваме разходите за собствени нужди на ЕРП-тата и ЕСО да са на цена на обществен доставчик и възлагане още в началото на 2022 г. на преразглеждане на разпоредбите включени в Наредба No 1 от 2014 г.
5. Настояваме също за осигуряване на необходим финансов ресурс на електроразпределителните дружества за изграждане и поддържане на мрежовата инфраструктура за поемане и изпълнение ангажиментите по Зелената сделка.
6. Считаме за неправилно прехвърляне на текущата печалба само от държавните дружества към държавния бюджет по начин, който възпрепятства Тяхната оперативна дейност, включително инвестиционни, ремонтни и производствени програми. Дружествата вече изпитват затруднения да си осигурят оборотно средства и този проблем лесно може да ескалира в криза. Коректно и справедливо е отнемането на „свръхпечалбата“ да се разпростре към всички дружества особено към тези, които ползват механизми за гарантирано възстановяване на инвестиции, каквито например са ВЕИ– дружествата.
Настояваме предприетите действия за прехвърляне на текущата печалба да бъдат ограничени, а Министерство на енергетиката да изготви отчет за извършените финансови трансфери и мерки за запазване финансовата стабилност на държавните дружества.
7. В случай че се обсъжда реструктуриране на БЕХ и възникне въпрос, относно друго решение за собствеността на акциите, категорично заявяваме, че е допустимо само предоставяне на акции до 15% на борсата, като държавата запази мажоритарните си дялове. Заявките за проучване възможността за премахване на лиценза на „Булгаргаз“ като обществен доставчик следва да се правят едва след задълбочен анализ, а не да се предпоставят като политическа цел.
Настояваме концепциите за преструктуриране на държавните дружества в енергетиката да бъдат обсъдени на браншово ниво, преди да се планират конкретни административни действия.
8. Енергийният сектор не следва да бъде обременяван със социални функции. Предлаганите мерки за защита на уязвимите битови потребители, както и за защита на бюджетни и работещи в обществена услуга организации от плащане на ненужно високи сметки на електрическа енергия следва да бъдат планирани и осъществявани от други ведомства, а Министерство на енергетиката да спомага за тяхната реализация, без да прехвърля допълнително бреме върху държавните дружества. Обръщаме внимание, че приетият мораториум върху цените на електрическата енергия има тежки последствия за сектора, във връзка с което, настояваме за възстановяване на законовия ред за формиране на цени при „Осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите”.
С уважение,
Георги Петров,
Председател на НФЕ