Икономическият и социален съвет изразява позиция за необходимостта от предприемане на действия от Министерския съвет и Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 190/2019 г. на Международната организация на труда – МОТ (и Препоръка № 206 на МОТ към нея) за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. ИСС подчертава, че Конвенцията е първият международен правен инструмент, в който се определят конкретни, приложими в целия свят стандарти за борба с тормоза и насилието, свързани с труда, кръга на защитените лица, както и мерките, които да се прилагат от ратифициралите я държави.
Това се посочва в Становище на тема: „Ратификация на Конвенция № 190/2019 г. на Международната организация на труда за премахване насилието и тормоза в областта на труда“ , обсъдено и прието от ИСС на пленарно заседание на 29 юни. Докладчици по становището са Валентина Зартова от I група, Чавдар Христов от II група и Татяна Кметова от III група в съвета.
КНСБ настоява за ратификация на Конвенцията още от 2019 г., след като бе приета на юбилейната 108 сесия на МОТ през месец юни 2019 г. От миналата година конфедерацията провежда и кампания „Без насилие и тормоз на работното място“ в подкрепа на Конвенцията.
В становището на Съвета се посочва:
- ИСС се присъединява към усилията, положени в световен мащаб, за въвеждане чрез Конвенцията на приложимо за всички сфери на заетост ново право по повод полагането на труд, гарантиращо на всяко работещо лице да бъде защитено срещу действия на насилие и тормоз, включително насилие и тормоз, основани на пола.
- ИСС обръща внимание, че проявите на насилие и тормоз, срещу които се търси защита, могат да бъдат както между физическо лице, упражняващо правомощието на работодател, и работник или служител, така и между работниците и служителите помежду им и между работещите и трети лица (клиенти, ползватели на услуги, посетители и др.).
- ИСС отчита, че в България са налице отделни нормативни актове, в които се съдържат разпоредби, гарантиращи недопускането на тормоз, свързан с някои аспекти на труда. Същевременно обаче ИСС констатира, че в българското законодателство в сферата на труда липсват адекватни на Конвенцията определения за насилие и тормоз и правни норми, които да гарантират предотвратяването на тези прояви при реализацията на правото на труд, включително няма и специални норми и механизми за защита на жените от специфични форми на насилие и тормоз на работното място.
- ИСС с тревога отбелязва, че в България липсва система за регистриране/събиране от държавните органи на данни, отразяващи конкретни прояви на насилие и тормоз на работното място, което затруднява проследяването на ефективността на предприети мерки, доколкото ги има, с цел тяхното предотвратяване.
- ИСС застъпва становище, че ратификацията на Конвенцията е основание за приемане на конкретна уредба, която да се основава на международен стандарт за превенция, докладване/регистриране и защита от насилие и тормоз на работното място, и това налага определянето на орган, който да следи прилагането на нормативната уредба във връзка с Конвенцията.
- Необходимостта от подобна уредба става още по-наложителна с оглед бързото развитие на новите форми на труд в дигиталния свят като дистанционната работа, работата чрез платформи и други подобни.
- ИСС счита, че при прилагане на Конвенцията е важна ролята на колективното трудово договаряне на всички негови равнища.
- ИСС обръща внимание, че с ратификацията на Конвенцията Р България ще гарантира по-добра и адекватна защита на правата на своите граждани, тъй като Конвенцията доразвива редица международни актове в областта на правата на човека, по които държавата ни е страна и има ангажименти. От гледна точка на членството на Р България в Европейския съюз ИСС споделя становището на Европейската комисия (ЕК), че някои материалноправни разпоредби на Конвенцията са включени в правото на ЕС и че ратификацията от държавите – членки на онези части от Конвенцията, които попадат в области на компетентност на ЕС, е в интерес на Европейския съюз.
- ИСС предлага на Министерския съвет, респективно Министерството на труда и социалната политика, приемане на проект на Закон за ратифициране на Конвенция №190/2019 г. на МОТ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда, както и разработване и приемане на законопроекти за транспониране на Конвенцията, които ще гарантират защитата на всички лица, които полагат труд.
- ИСС също така предлага на Министерството на труда и социалната политика, Министерския съвет и на Народното събрание процесът на транспониране да бъде реализиран в дух на социално партньорство и в съответствие с разпоредбите на съществуващото законодателство – с активното участие на организациите на гражданското общество, на представителните организации на работниците и служителите и на представителните организации на работодателите.
Към момента Конвенцията е ратифицирана и е в сила за 6 държави (Аржентина, Уругвай, Фиджи, Еквадор, Намибия и Сомалия). Ратифицирана е, но все още не е в сила за други
9 държави. Сред тях са Италия (ще влезе в сила на 29 октомври 2022 г.), Гърция (ще влезе в сила на 30 август 2022 г.), Великобритания (ще влезе в сила на 07 март 2023 г.) и
Испания (ще влезе в сила от 25 май 2023 г.).
Конвенцията има за предмет насилието и тормоза, но не изобщо, а конкретно в областта на труда. Още в Преамбюла ѝ (чл. 4, § 1) е формулирано приложимо за всички сфери на заетост ново право по повод полагането на труд, което гарантира защита на всеки работещ човек срещу действия, представляващи насилие и тормоз. В обхвата ѝ са включени
„…работниците и другите лица в сферата на труда, включително наемните работници по определение на националните закони и практики, както и заетите лица, независимо от техния договорен статут, лица, преминаващи професионално обучение, включително стажанти, ученици и чираци, работници и служители с прекратени отношения, доброволци, търсещи работа лица, както и тези, които упражняват властови функции, изпълняват задължения и носят отговорността на работодателя“.
Конвенцията обхваща всички хипотези, свързани с насилие и тормоз при полагането на труд (по повод на работата, на мястото и времето, където и когато работата се извършва). Тези житейски случаи могат да бъдат определени в две групи (чл. 3): – възникнали по време на работа и свързани или произтичащи от работа.
Определението за „насилие и тормоз”, регламентирано в Конвенцията, е общо за двата термина и включва всички неприемливи форми на поведение и практика или заплахата от тях (независимо дали става дума за единичен или повтарящ се случай), като целта, резултатът или евентуалната последица, от които е причиняването на физическо, психологическо, сексуално или икономическо увреждане, включително насилие и тормоз, основани на пола.
ИСС препоръчва при транспонирането да се съблюдава чл. 5 от Конвенцията: „За да се предотврати и премахне насилието и тормоза на работното място, всеки член на Организацията спазва и допринася за прилагането на основни принципи и права на работното място, а именно принципите на свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективни преговори, премахването на всички форми на задължителен труд; ефективна забрана на детския труд и премахване на дискриминацията по отношение на труда и професиите и насърчава достойната работа“.
Транспонирането на Конвенцията гарантира защита от действия на насилие и тормоз на лицата, които полагат труд (чл. 2, § 2 и чл. 12), чрез прилагане на различни механизми – вътрешна нормативна уредба, колективно договаряне, чрез други мерки, съответстващи на националната практика, включително чрез разширяване на съществуващите мерки за безопасност и здраве, или чрез тяхното адаптиране.