Пламен Димитров: Да се предоговори частта за въглищната енергетика в плана за възстановяване

Частта за въглищната енергетиката в Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде предоговорена, каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за предаването „Твоят ден“на NOVA NEWS.

Той напомни, че на 5 юли стартира работата на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка под председателството на вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Съветът бе създаден преди повече от две години и досега се бе провел само два пъти.

Димитров обясни, че на заседанието във вторник е станало ясно, че са заложени неприемливи мерки и се бърза с изготвяне на решение до края на септември как точно ще се затварят въглищните централи до 2038 г. Има елементи, които не са договорени правилно, каза Димитров и посочи, че който е одобрил сроковете, трябва да помисли как да ги предоговори.

Това е неприемливо в условията на енергийна криза, когато всички държави се чудят как да намерят еленергия, посочи Димитров и даде пример с Германия, която отваря своите въглищните централи наново.

На своето заседание във вторник Консултативният съвет прие годишна програма и определи състава на първите две комисии към него – по енергиен преход  и за устойчива мобилност.

В коментар за Програмата за 2022 г. Пламен Димитров изрази позицията на КНСБ за категорично несъгласие с предложението за „Изработване на пътна карта за 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенно спиране на изгарянето на въглища до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г. и която да е публична и одобрена от правителството и парламента“.

Пътната карта трябва да бъде изработена до 15 септември тази година от Комисията по енергиен преход, чието първо заседание трябва да се проведе на 8 юли. След това трябва да бъде одобрена от правителството и парламента до края на месец септември. Президентът на КНСБ подчерта,  че в момент, когато електроенергията, произвеждане в комплекс „Марица Изток“ осигурява енергийната сигурност не само на България, но и на част от балканските страни, и когато редица европейски държави отварят отново въглищните си централи, е крайно неразумно да се говори за планове за затваряне на енергийни мощности. Поетите срокове за предаване на различни документи пред ЕК са много неоснователен довод за такива действия и то в такъв кратък период. Това неминуемо ще доведе и до силно социално напрежение, особено сред миньорите и енергетиците, които в момента осигуряват средствата за компенсации на бизнеса и цените за бита. С тези мотиви КНСБ и КТ „Подкрепа“ гласуваха против предложената Годишна програма на КСЕЗС.

Президентът на КНСБ предложи да се създаде работна група, в която да се обсъждат постигнатите договорености на европейско ниво по законодателните предложения от пакета „Подготвени за 55“ и въздействието им върху българската икономика.

КНСБ счита също, че в рамките на КС по Зелената сделка трябва да бъдат сравнени и моделирани различните варианти за декарбонизация на електроенергийния сектор в България, представени през последните месеци от различни организации. Това ще допринесе както за изясняване на инвестиционната рамка в подкрепа на декарбонизацията, така и за необходимостта от преходен механизъм за съществуващите енергийни ресурси.

Конфедерацията настоява и за прекратяване на практиката да бъде игнорирано или само формализирано участието на социалните партньори в процеса на подготовка и обсъждане на крайните варианти на ключови планове за националното развитие на страната. Приетата версия на НПВУ практически беше утвърдена от ЕК без обсъждане със социалните партньори. Този формален подход и липса на диалог не трябва да се допуска при утвърждаване на ТПСП, Енергийната стратегия и предстоящата актуализация на Интегрирания национален план „Енергетика и Климат“.