
Без дефиниция за енергийна бедност и съответното подпомагане на лицата, засегнати от нея, много хора в България ще бъдат силно засегнати, особено на фона на нарастващото обедняване и предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители.
Около това мнение и необходимостта от спешни действия в тази посока и то в комплексен план – като елемент от нужната и все още неслучваща се Енергийна стратегия на страната, се обединиха участниците днес в организиран от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България форум „Енергийната бедност – нови модели и инструменти за справяне“.
„Енергийната бедност е нарастващ проблем в Европа и България и има опасност да се задълбочава. Над 54 млн. души в ЕС живеят в енергийна бедност, като този брой може да нарасне до 80 млн. поради текущата криза на цените не ел.енергията. Според данните на Евростат в България 2,1 млн. лица не могат да отопляват жилищата си адекватно и по стандартите. Без да имаме дефиниция за енергийно бедни, подпомагаме около 350 хил. лица и семейства с близо 500 лева за целия сезон. Нито толкова са енергийно бедните, нито пък това е подкрепата, която имат нужда да получат“, каза при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Димитров напомни, че според изискванията на ЕС и заложените срокове в Националния плана за възстановяване и устойчивост, до края на 2025 г. регулираният пазар трябва да изчезне. С новите цени от 1 юли на парното пък много хора няма да могат да си плащат сметките от новия отоплителен сезон. Президентът на КНСБ посочи, че с актуализацията на бюджета, по настояване и на КНСБ, бяха предвидени допълнителни 50 млн. лв. за помощи за отопление. Това не решава проблема, но е стъпка за подпомагане на повече лица.
Причините над 40% от населението да не може да поддържа домовете си топли са много – ниски доходи, високи цени на електроенергията, ниска енергийна ефективност, недоразвит достъп до алтернативни източници, посочи Димитров. Той обърна внимание, че няма единно разбиране и в Европа какво е енергийна бедност. Собствени дефиниции имат само 4 държави. Трябва да се направи измерване, преценка как и с какво ще подпомагаме енергийно бедните, така че е да значимо и различно от сегашните 100 лв., които се дават на зимен месец.
Има региони, в които процентът енергийно бедни достига и до 100. Трябва да направим така, че да преодолеем тази бедност, посочи тревожни данни и зам.-министърът на енергетиката Пламен Данаилов. Темата за енергийната бедност, и оттам за енергийната ефективност, е изключително важна. За съжаление, последните десет години в различните министерства не са успели да стигнат до единно решение, допълни той. Най-големият проблем е кой ще администрира тази мярка и кой ще се занимава с целия процес, смята Данаилов.
Енергийният експерт Антон Иванов представи модели за определяне на енергийна бедност. Той посочи, че има редица индикатори, базата на на които да се определи количествено обхвата на засегнатите домакинства от енергийната бедност. Възможен подход е чрез използване на индикатори от групата на т.нар. „метод на разходите” – домакинства с разход за енергия над 10% от нетен (разполагаем) общ доход на домакинство; отчитане на „Относителна линия на бедност“; както и на „Нисък доход – висок разход“ – енергийно бедно е домакинство, което отговаря на две условия: разходите му за енергия са над медианните и след приспадане на разходите за енергия, разполагаемият му доход е под относителната линия на бедност. Друг подход е чрез прилагане на индикатори от т.нар. „консенсусен метод”, при който се анализират и оценяват данни, събрани въз основа на мнения на респондентите, получени чрез представителни емпирични социологически изследвания, и отчитат фактори – способност за плащане навреме сметките за ползвана в дома енергия; качеството на жилището, в което живеят (наличие на влага, на течащ покрив); отоплеността на жилището през зимния период и пр.
Задълбочена разработка по проблема представи гл. ас. д-р Теодора Пенева от БАН. Тя посочи данни за измерванията на енергийната бедност също чрез разходния подход, посочен от Антон Иванов, и чрез субективен. Вторият включва данни за домакинствата, които не могат да поддържат дома си адекватно топъл (през 2014 г. 41% от домакинствата не са имали тази възможност, през 2019 г. – 30 на сто), домакинства в жилища с течове, влага (12-13% за периода 2014 – 2019 г.), домакинства в затруднение да плащат комунални услуги (33% през 2014 г., 28 процента през 2019 г.).
Предложената от Пенева дефиниция за понятието е: „Енергийно беден е потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си, необходими за извършването на различни нетърговски, битови дейности, за осигуряване на нормативно установени стандарти за отопление в отопляемата част от жилищата, осветление, ползване на различни домакински и други уреди за готвене, осветление, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и пр., които са необходими за задоволяването на съответните основни потребности.“
Според направените изчисления, линията на енергийна бедност е инвидуална и е 523-656 лв. на човек при цените от сезон 2021/2022 г. Мерките за подкрепа могат да бъдат три групи – финансови ( Целеви помощи за отопление; Социална тарифа за електроенергия; Еднократна помощ за мерки за енергийна ефективност при саниране; Кредитни линии и безвъзмездни средства по програми за енергийна ефективност); нефинансови (Автоматична система за сигнализиране при покачване на цените; Информационни кампании; Регистър на уязвими клиенти; Забрана за преустановяване на захранването през зимата; Етичен кодекс на доставчиците на енергия; Консултации и съвети за спестяване на енергия) и дългосрочни (Инсталация на слънчеви колектори при еднофамилни и многофамилни къщи; Подмяна на горивната база на отделните жилища/ жилищни сгради, подобряването на енергийните характеристики на системите за осигуряване на топлина/охлаждане и БГВ (вкл. подмяна на горивната база); Изолация на стени, прозорци, таван, под, тръби, подмяна на радиатори, бойлери); Енергийно ефективни уреди (осветление, електроуреди, малки енергоспестяващи уреди, уреди за спестяване на вода, малки измервателни уреди); Интелигентни измервателни уреди и фактуриране; Граждански енергийни кооперативи).
Презентацията на гл.ас.д-р Теодора Пенева можете да видите тук
Проблемите с енергийната бедност са недооценени и нерешени вече десетилетия в България. Енергийната кризата от есента на 2021 г. прави този проблем особено актуален. нараства напрежението преди настъпването на зимния сезон след увеличението на цените на енергоносителите от 1 юли, което налага по-бързо търсене на решения. ЕК в редица доклади посочват „че България се смята за най-уязвимата страна в ЕС от гледна точка на енергийната бедност“. По-специално, в рамките на населението в риск от бедност, по-голямата част не е в състояние да поддържа домовете си адекватно топли, посочи и Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Тя представи данни, които показват, че 22,2 процента от хората през 2020 г. са с просрочени сметки за комунални услуги, т.е. не могат да плащат в срок сметките за ток, вода и отопление. Средно за ЕС този процент е 6,5. След нас е единствено Гърция с 28,2 на сто от хората, а преди нас Румъния – с 13,9%.
Очакванията са за драстичен скок на сметките за покриване на битовите сметки следствие от по-високите цени на електроенергията и топлоенергията, които ще засегне всички домакинства, но най-тежко ще бъде за домакинствата в положение на енергийна бедност и домакинствата с ниски доходи. Това налага приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“, каза Иванова. Решенията, които КНСБ предлага, са:
- Определяне на модел за количествена оценка на потребностите от енергия на домакинствата с възможност за остойностяване на регионално ниво;
- Мониторинг на енергийното състояние на населението на ежегодна база, е важен елемент от решаването на проблема в глобален и национален план. Към момента стъпки в тази посока не бяха предприети;
- КНСБ, предлага единствен критерий за достъп до помощ за отопление да е доходът на член от семейството, който да се установи на 620 лв. месечно, или 1,5 пъти линията на бедност за 2022 г. По този начин се очаква, че право на този вид подпомагане ще получат не по-малко от 700 хиляди лица и семейства, или минимум два пъти и половина повече отколкото досега.
Презентацията на Виолета Иванова можете да видите тук
През тази година помощ за отопление са получили 261 хил., изплатени са 136 млн. лв. За 2023 г. се предвижда подкрепа да получат над 300 хил. лица, каза Ирина Иванова от МТСП, която също участва в дискусията.
По време на форума бе засегнат и въпросът с поетия ангажимент за затваряне на въглищните централи с Националния план за възстановяване и устойчивост. Не само въглищните централи замърсяват, напротив – те имат модерни инсталации, принос има и транспортният сектор. Трябва да се прецени дали няма възможност да отворим НПВУ и да договорим по-дълъг срок. Без трите централи, не се наемам да прогнозирам какви ще са цените на електроенергията, отделно – съседните страни на Балканите ще изпаднат в криза, коментира зам.-министър Данаилов. Президентът на КНСБ Пламен Димитров напомни позицията на конфедерацията, че на фона на енергийната криза в момента е необходимо да се отложи фиксираният срок за намаляване с 40% на емисиите от производство на електроенергия до 2026 г., както и изготвяне до края на септември на конкретен план как ще затварят централите.