Публикуваме позиция на EPSU, industriALL Европа и „Еврогаз“ – европейските социални партньори от газовия сектор, във връзка със справедливия зелен преход и предложението за разделяне на газовата и водородната инфруструктура при преразглеждането на третия енергиен пакет. Позицията е подкрепена и от Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост.
Ние, европейските социални партньори от газовия производствен сектор, „Еврогаз“ – представляващ работодателите, EPSU и industriALL Европа – представляващи синдикатите, припознаваме значението на третия енергиен пакет и нуждата от създаване на значителни условия за възникването на конкурентен сектор за възобновяеми и ниско въглеродни газове. Проектирането на пазар на газ, съобразен с бъдещето, трябва да гарантира покритието с нови форми на газ, което ще бъде най-съществено за постигане на съответствие с амбициозните цели в областта на климата. Това трябва също така да съответства и да подкрепя работниците и общностите, засегнати от този преход. Неотдавнашното предложение на Европейската комисия съдържа значително по-строги правила за отделяне на водородните операции от вече предвидените изцяло за природния газ в третия енергиен пакет. Това би могло да обезкуражи някои инфраструктурни оператори да инвестират във водородна инфраструктура или да инвестират в така необходимото обучение и преквалифициране на работната сила. Отделянето на собствеността по същество изисква от операторите на тези инфраструктури, ако са свързани с дружество, осъществяващо дейност по конкурентни дейности, да отстъпят своите специално предназначени активи за водородна инфраструктура, дори ако са отделни като дейност от това дружество по отношение на управлението, организацията, правната форма и вземането на решения. Убедени сме, че не е в интерес нито на работниците, потребителите, нито на компаниите и че не обслужва прехода в бъдеще към изграждане на водородна инфраструктура, която да отговаря на по-строги правила за отделяне на водорода. Вместо това законодателната рамка на ЕС трябва да улесни същинския преход към газовата инфраструктура и да създаде условия за Справедлив преход на работната сила.
Концепцията за Справедлив преход трябва да бъде твърдо заложена в политиката на ЕС за декарбонизация. Никой не може да бъде пренебрегнат и всеки индивидуално трябва да има право на преход от едно работно място към друго, включващо продължаващо обучение с възможност за стратегическо работно място, изискващо висока квалификация. Адаптирането трябва да бъде подкрепено от територии, региони и отрасли, като социалните въздействия трябва да се управляват правилно. Новите правила за отделяне на водородната инфраструктура рискуват да поставят този основен принцип под въпрос.
Ето защо е необходимо да се приоритизира преобразуването на съществуващите газови активи, вместо да се изграждат нови мрежи, тъй като спестяването на разходите ще бъде на 81 %, според оценките на Европейската комисия. Използването на съществуващите мрежи позволява предлагането и търсенето да бъдат комбинирани и свързани със съществуващите подземни складови съоръжения с по-голям капацитет на съхранение. Адаптирането има не само икономически ползи, включително за потребителите, но и най-добре ползва съществуващите активи.
Наложително е целите на политиката в областта на климата отгоре надолу, да се съгласуват в сътрудничество „отдолу нагоре“. Този процес следва да включва всички съответни заинтересовани страни, участващи в бъдещата интеграция на водорода в енергийна система.
Газовата промишленост има ясна роля в това бъдеще. Тази инфраструктура е актив, който може да бъде адаптиран, за да спомогне за понижаване на разходите за енергийния преход. В газовата промишленост работят милиони хора в цяла Европа. Днешните млади таланти ще управляват и поддържат тази инфраструктура. Активният социален диалог трябва да започне днес, за да се подготви за предстоящите промени.
Ясно е колко важно е да се улесни преходът на газовата промишленост и нейната многобройна квалифицирана работна сила. Неосъществяването на това ще доведе до сериозни социални и икономически последици, оставяйки безброй работници без заетост и похабяване на човешки капитал и енергийна инфраструктура.
Предложените правила за отделяне относно водородния риск правят точно това. Разпоредбите по същество забраняват (особено след 2030 г.) комбинирането на водородни и метанови операции от един субект. Това ще означава, че повечето оператори на газова инфраструктура на ниво разпределение и пренос ще бъдат силно обезкуражени да инвестират в преоборудване, пренасочване на съществуващата инфраструктура за природен газ или изграждане на специализирана нова водородна инфраструктура. Малко вероятно е дружествата да инвестират в активи, които рискуват да не могат да притежават или оперират в момента, в който са изградени там.
Без перспективата за възвращаемост на инвестициите е малко вероятно те да инвестират и в решаващото преквалифициране на работната сила, необходима за изграждането и експлоатацията на тези активи. Същевременно правилото може да възпрепятства привличането на нови активи, които ще бъдат от съществено значение за прилагането на енергийния преход в момент, в който недостигът на квалифицирани работници вече рискува да го забави. Повишаването на конкуренцията не следва да се преследва като самоцел, особено когато ползите са неясни, а се рискува със значителни отрицателни ефекти за работниците и ползвателите. Последните месеци бяха изключително предизвикателни за потребителите, предприятията и работниците, а разумното действие е гарант за момента.
Освен това считаме, че всякакви субсидии, от европейски или публични средства, следва да идват със силни условия, основани на принципите на социалния диалог: зачитане на синдикални права, колективно договаряне, споделяне на информация, консултации, както и качествено създаване на работни места. Енергията е съществена услуга и трябва да бъде достъпна за всички за реализиране на правото на енергия, залегнало в европейския стълб на социалните права.
Днешната газова промишленост е силно ангажирана с ефективен социален диалог и колективно договаряне, които се доказаха като основни инструменти, предвиждащи създаването и поддържането на висококачествени работни места и справедливи преходи в заетостта в продължение на десетилетия. Трябва да разчитаме на експертния опит и ноу хау от газовия сектор и работещите там, за да улесним и да даваме възможност за преход към декарбонизиран газов сектор до 2050 г. Реализацията на това би означавало мобилизиране на квалифицирана работна сила и съществуващата инфраструктура. Това би предотвратило недостига на умения и отрицателните последици за общностите в засегнатите региони, както и по-ниски обществени разходи. Газовата работна сила на ЕС вече прилага енергийния преход, но трябва да бъде подкрепена, за да играе тази роля и за в бъдеще.