КНСБ призова членовете на Европейския парламент от България да подкрепят Директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС при предстоящото ѝ гласуване в ЕП на 14 септември.
С писмо до българските представители президентът на КНСБ Пламен Димитров апелира за тяхната подкрепа и изтъкна важността на новата директива.
“Директивата представлява реален шанс за подобряване на положението на най-уязвимите работници в Европа, чиито разходи за издръжка се увеличават с всеки изминал ден. Още преди да се заговори масово за настъпването на кризата в покупателните възможности на трудещите се почти всеки десети работник в ЕС-27 беше изложен на риск от бедност, като 7 от 10 работещи на минимална работна заплата бяха в ситуация, в която едва успяваха да покрият своите разходи. Сега положението е дори още по-лошо: нарастващите разходи за енергия, храна и други основни стоки и услуги означават, че все повече и повече трудещи се биват тласкани към бедност. Работниците са жертви на тази криза, като покупателната способност на заплатите им намалява, докато цените на ежедневните стоки се покачват. Още през юли наетите на минимална заплата в 16 държави-членки на ЕС трябваше да заделят еквивалента на месечна заплата или повече, за да поддържат осветлението и отоплението у дома си. Изчисленията показват, че подобна ситуация се среща в осем държави членки през 2021 г.”, посочва Димитров в писмото.
В него се казва още: “В България ситуацията е още по-тревожна, не само от най-ниския размер на МРЗ в сравнение с държавите членки на ЕС, но и от закъснялото ѝ увеличение с 9.2% от 1 април, което вече беше „изконсумирано“ от растяща инфлация. Към юни покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6.6% спрямо същия период на миналата година. Близо 1/5 са наетите лица по трудово и служебно правоотношение на МРЗ в българската икономика. Това постави пред сериозни затруднения работниците и служители назначени на МРЗ от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Последните данни на НСИ, показват, че над 75% от българите изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи.”
Димитров изтъква и тревожната тенденция за намаляване на броя на работниците, обхванати от колективен трудов договор, в 22 от 27-те държави-членки на ЕС. Често те не могат да се присъединят към синдикат поради страх от репресии от страна на работодателите.
Освен за насърчаване на колективното трудово договаряне (като основен инструмент за постигане на справедливо възнаграждение от труда), директивата ще способства и за повишение на заплащането. Тези цели ще бъдат постигнати, като директивата наложи:
- Рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, която гарантира, че държавите-членки трябва да вземат предвид покупателната способност, издръжката на живота и развитието на производителността в дългосрочен план. Държавите- членки следва да отчитат тези критерии при определянето на законоустановените минимални заплати, с което ще се направи стъпка напред при борбата с бедността сред работещите;
- Задължението държавите-членки да насърчават колективното договаряне и да се борят с разпадането на синдикатите, а за страни с покритие на колективното договаряне под 80% – задължение да се изготви план за действие за повишаване обхвата на колективното договаряне;
- По-силно участие на синдикатите при определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати;
- Изискване към предприятията и подизпълнителите, изпълняваащи обществени поръчки, да спазват правото на сдружаване и колективно договаряне в съответствие с Конвенции 87 и 98 на МОТ.
КНСБ и българските работници и служители ще следят гласуването в Европейския парламент и ще очакват Вашата подкрепа в Пленарна зала, обръща се още към евродепуатите Димитров.