В навечерието сме на поредните парламентарни избори, които ще определят основните действащи лица, партии и коалиции в 48-ото Народно събрание и изпълнителната власт през следващия политически цикъл. В обичайна практика се превърна ангажиментът на Конфедерацията на независимите синдикати в България, като най-голямата синдикална и обществена организация в страната, да представя пред българските граждани и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната. Те са нашите своеобразни послания към кандидатите за властта и ние ще ги отстояваме, защото считаме, че политиците не само трябва да се съобразяват с тях, но и активно да работят за осъществяването им през управленския си мандат.
- СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА
КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средно със 18.5%). Това ще ни осигури:
- Към 2023 г. минималната заплата да бъде не по-малко от 50% от СРЗ за полугодието на предходната година.
- Към 2026 г. минималната заплата да бъде не по-малко от 50% от средната заплата за текущата година.
- Поне половината от наетите работници и служители да получават „заплата за издръжка“ към 2025-2026 г.
- Минималната работна заплата да ускори приближаването си до „заплатата за издръжка“ и към 2026 г. да надхвърли 80% от нея.
Таблица 1: Разчети за брутни заплати: минимална (МРЗ), средна (СРЗ), медианна (МДРЗ) и „заплата за издръжка“ (ЗИ)
| Вид заплата | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 |
| МРЗ – лв. | 650 | 710 | 850 | 1000 | 1175 | 1400 |
| СРЗ – лв. | 1551 | 1745 | 1963 | 2208 | 2484 | 2795 |
| МДРЗ – лв. | 1086 | 1222 | 1374 | 1546 | 1739 | 1957 |
| ЗИ (лв.) | 1270 | 1525 | 1603 | 1647 | 1685 | 1719 |
| МРЗ/СРЗ в % | 41,9 | 40,6 | 43,3 | 45,2 | 47,3 | 50,1 |
| МРЗ/ЗИ в % | 51,2 | 46,6 | 53,0 | 60,7 | 69,7 | 81,4 |
Забележка: Заплата за издръжка на 1 работещ (семейство от двама работещи и едно дете под 14 г. възраст). За 2022 г. приемаме темп на средногодишно нарастване на ЗИ от 20.1% и се базира на изследванията на ИССИ. Прогнозен ХИПЦ от 5.1% през 2023 г., 2.7% през 2024, 2.3% през 2025 до 2.0% през 2026 г.
За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ за страната.
В този контекст КНСБ призовава политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на правителството, както и настоящите депутати в Европейския парламент, да подкрепят директивата и да работят за нейното успешно и ефективно транспониране в България. КНСБ ще продължи усилията си в тази насока – за осигуряването на по-висока ефективност от практическото приложение на директивата, активно включване на социалните партньори в мониторинга на изпълнението и гарантиране спазването на основните човешки и трудови права на работниците, включително правото на синдикално сдружаване и на колективно договаряне.
Искаме ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на МРЗ. За България това означава ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Успоредно с това размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота.
Настояваме пред правителството – докато не бъде постигнато съгласие между социалните партньори за договаряне на надграждащи минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи, системата от минимални осигурителни доходи да не бъде отменяна, нещо повече – силно подценените с времето прагове, неестествено гравитиращи около МРЗ, да бъдат актуализирани съобразно ръста на осигурителния доход за съответните дейности и групи.
С оглед изпълнението на обвързващия критерий на Директивата – достигане на 80% покритие на наемния труд с КТД, България трябва да извърши необходимите законодателни промени и да набележи мерки за поетапно постигане и устойчивост при реализирането на целта. Считаме за целесъобразно процедурите по възлагане на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях.
Очакваме държавна подкрепа в усилията ни да възстановим ежегодното бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за ръст на заплатите в реалния сектор, както и да бъдат усъвършенствани правните регулации, касаещи разпростирането на сключени браншови КТД, с оглед по-широкото използване на този механизъм в практиката.
Настояваме за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 15%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 20% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
При подготовката на проектите на натурални и стойностни показатели за делегираните държавни дейности на федерациите и синдикатите трябва да се осигури участие, даващо възможност за консултации относно определянето на стойността на Единните разходни стандарти и намеренията на правителството по политиката на доходи на заетите в бюджетната сфера.
По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната.
КНСБ продължава да отстоява правата на работниците и служителите, свързани с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор, като изисква от правителството да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава.
Синдикатът залага изключително много на инициативата за Възходяща конвергенция на работните заплати, която в европейски мащаб предполага прилагането на координирани политики на колективно договаряне, засилване ролята на секторните КТД, но също и широко използване на принципа „равно заплащане за труд с една и съща добавена стойност“ (особено за поделенията на МНК в България).
- ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ, ЗЕЛЕН И ДИГИТАЛЕН ПРЕХОД
Настояваме за темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по ППС, които гарантират достигане на нива 60%[1] (2024 г.) и 67%[2] (2026 г.), при ЕС27=100.
Разпространението на COVID-19 през 2020 г. предизвика редица макроикономически шокове, както в развитите, така и в развиващите се икономики, които продължават да се усещат и днес. Това бяха шокове на търсенето, шокове на предлагането, както и политически шокове. Въпреки това, конкретно за икономиката на България, вътрешното търсене остана единственият фактор, който отчете положителен принос към БВП. Според КНСБ като основна причина за положителното въздействие на потреблението в момент, когато всички останали индикатори отбелязват отрицателни стойности, е нарастването на заплатите в публичния сектор и политиката по доходите, която бе предприета от изпълнителната власт в рамките на предходните бюджетни процедури. Ясно се вижда, че когато има по-активна доходна политика, то това оказва положителен резултат върху формирането на по-висок реален растеж и съответно БВП. Настояваме тази политика на стимулиране на вътрешното търсене посредством конкретни макроикономически политики за повишаване на доходите на обществото да продължи. Тя има своите сериозни икономически аргументи.
КНСБ счита, че строго балансираният бюджет не трябва да бъде водещата цел на една икономическа политика. Сама по себе си тази политика не допринася за по-бързото излизане на българската икономика от кризата. Това е една от причините, поради които КНСБ настоява за сравнение всяка година между планирани приходи и разходи и реализирани такива. Създава се погрешно усещане сред обществото, че държавата харчи много, докато в същото време реализира излишъци и поддържа по-скоро рестриктивна икономическа политика във времена, когато е необходимо точно обратното.
Освен това, настояваме да се премахне наличието на максимално допустимо ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение според нас не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще.
Оценката на КНСБ по отношение ефективността на управление на дълга за тази и следващите години е положителна. КНСБ винаги е споделяла мнението, че чрез емитирането на държавен дълг в разумни граници може да се стимулира финансирането на дългосрочни държавни капиталови разходи. Държавният дълг на България е сравнително нисък и е добра алтернатива, при наличието на подходящи и разумни идеи за дългосрочно инвестиране, да се използва като допълнителен източник на средства за реформи и публични инвестиции.
Данъчната система в България се нуждае от реформиране. Предлагаме:
- Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;
Таблица 2: Ефект от въвеждането на необлагаем минимум върху ръста на МРЗ и СРЗ в периода 2023 –2026 г.
| 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | |
| СРЗ – (лв.) бруто | 1745 | 1963 | 2208 | 2484 | 2795 |
| СРЗ – (лв.) нето при необл. минимум | 1437 | 1627 | 1838 | 2068 | 2328 |
| СРЗ – (лв.) нето без необл. минимум | 1366 | 1537 | 1728 | 1944 | 2188 |
| МРЗ – (лв.) бруто | 710 | 850 | 1000 | 1175 | 1400 |
| МРЗ – (лв.) нето при необл. минимум | 617 | 739 | 870 | 1022 | 1218 |
| МРЗ – (лв.) нето без необл. минимум | 555 | 665 | 783 | 920 | 1096 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
- Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 90 лв. за 2023 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек през 2023 г., ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 140 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2023 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 1080 лв., през 2024 г., 2025 г. и 2026 г. съответно – 1320 лв., 1488 лв. и 1680 лв.
- Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2023 г. на месец ще се спестяват 74 лв. /888 лв. годишно/, а в края на периода през 2026 г. – по 122 лв. на месец, или общо 1464 лв. на година.
Ако бъдат възприети тези наши искания за промени, ще се гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и ще се повиши тяхната реална покупателна способност. По този начин ще се стимулира потреблението, а оттам и реалният икономически растеж. Нашите предложения биха помогнали и за постигането на по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет.
Индустриалният сектор изостана в своето развитие. Нуждаем се от пълна ревизия на поставените цели, усъвършенстване на инструментите и тяхното по-детайлно прецизиране в процеса на „възраждане на българската индустрия“. Нова финансово-инвестиционна политика на европейско и национално ниво трябва да осигури безпрепятствен достъп на Източна Европа и в частност на България до върхови технологии, използвайки възможностите на Invest EU, JTF и RRF.
Обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността при сигурен мониторинг за пълноценно използване на публичните разходи и инвестиции, с оглед постигане на целите на политиките, включително за засилване на устойчивостта при икономическото възстановяване като се дава предимство и се насърчава търсенето на еко-иновативни стоки и услуги.
Инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на националната автономност, поради което трябва да се насърчат с приоритет инвестициите в промишлени отрасли, които са от жизненоважно значение за сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването.
При провеждането на политики за индустриална специализация устойчивите и цифрови трансформации трябва да стимулират и подкрепят разработването на ясна пътна карта за регионите, с регионални планове за възстановяване и инструменти, които да предоставят индивидуален подход за изграждане на индустриални клъстери и зони с необходимата инфраструктура.
В енергийния сектор стабилността е от ключово значение не само за икономиката на страната, но и за националната сигурност. Националният пазар на електрическа енергия остава силно концентриран, но с развитието на регионалните пазари тази ситуация ще се променя. Това поставя на дневен ред възможностите на страната ни да запази един силен пазарен субект на регионален пазар, какъвто е БЕХ ЕАД, в който да остане мажоритарният държавен дял.
Съгласно приетите реформи по НПВУ се очаква ново увеличение на цените на енергоносителите след въвеждането на частична либерализация на цените на електроенергията, което е предпоставка за нарастване на дела на домакинствата, просрочвали задълженията си за битовите сметки и съответно нарастване на енергийната бедност. В тази връзка максимално бързо следва да се приложат на практика заявените намерения за въвеждане на национална дефиниция за енергийно уязвими домакинства и съответно да се предложат политики за тяхната защита.
Възможностите за подпомагане на икономическото възстановяване чрез привличане на финансиране за нисковъглеродни проекти, дигитализация и кръгова икономика вече са част от НПВУ и КНСБ ще продължава да работи активно, така че да се достигне по-бързо до реализация с икономически и социален ефект.
КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки: първо, запазване сигурността на доставките на нашия енергиен пазар и второ, гарантиране на социалната справедливост при осъществяване на трансформацията на енергийния сектор. Такива мерки са:
- За осигуряване на устойчивост на производствената и социална програми на държавните дружества в комплекса „Марица изток“, при изпълнение на решението на Народното събрание (ДВ, бр.11/ 07.02.2020) за предприемане на всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на „Български енергиен холдинг“ – ЕАД;
- За осигуряване на финансовата стабилност на НЕК ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД, като дружествата запазят своите важни функции по отношение на националния енергиен пазар;
- В случаите на ограничаване на производствени дейности, поради наложени политически решения, да се осигури адекватен пакет за социална защита на работещите. Освен съответните компенсации за ранно пенсиониране и предсрочно освобождаване, да се прилагат и механизми за финансово участие на работниците в дългосрочни проекти чрез въвеждане на задължителна квота за участие в новосъздавани дружества за управление на активи и развитие на нови технологии.
Енергийният сектор е в състояние на дълбока трансформация, а изпълнението на амбициозните цели на ЕС за радикално намаляване на емисиите на парникови газове поставят още по-тежки предизвикателства пред енергетиката и работещите в нея. КНСБ нееднократно са заявявали позиция, че енергийният сектор осигурява критични доставки за икономиката и домакинствата в страната и неговата надеждност е ключова за националното развитие.
Сектор Селско стопанство е традиционен за България и той има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, създава суровини за много други отрасли и сектори на националната икономика, но и предоставя работа и доходи на значителна част от населението в селските райони.
Секторът е сред най-динамично развиващите се по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, провокирани и от амбициозните цели, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в глобален мащаб. Именно селскостопанският сектор е в центъра на кръговата икономика и биобазираните общества, съхраняване и развиване на регионите.
Подпомагането в отрасъла с европейски средства, национални схеми и доплащания, се изразява в сериозен ресурс – по около 7,5 милиарда евро на програмен период. Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП обаче показват, че 80% от финансовите средства се усвояват от едва 6-8% от земеделските производители.
Ниските доходи в земеделието обясняват до голяма степен отлива на работна ръка от сектора, но това не е единствената причина за негативните нагласи за труд в земеделието. Секторът се характеризира и с редица рискови фактори, тежки условия на труд, непривлекателен имидж в обществото. Настоящата пандемия хвърли още светлина върху тези печални факти. Недостигът може да бъде преодолян с нарочни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места.
Сектор транспорт е ключов във всяка една икономика и съществуването на съвременния свят е немислимо без транспорта във всичките му видове. Спешно трябва да обърнем внимание на проблемите и да насочим приоритетно инвестиции в следните направления:
- Подобряване на настоящата рамка за градска мобилност;
- Постигане на устойчива мобилност;
- Постигане на екологосъобразна мобилност;
- Цифровизация – незаменим двигател за модернизиране на системата;
- Мобилността (на разположение и на достъпни цени за всички).
В секторите Въздушен и Воден транспорт са необходими спешни действия, включително по време на възстановяването им от сегашната криза. Тези видове транспорт трябва да имат приоритетен достъп до допълнителни възобновяеми и нисковъглеродни течни и газообразни горива, тъй като в краткосрочен план липсват подходящи алтернативни задвижващи системи.
Пристанищата и летищата следва да се превърнат в мултимодални транспортни възли за мобилност, свързващи съответно всички видове транспорт. Пристанищата по вътрешните водни пътища и морските пристанища имат голям потенциал да се превърнат в нови центрове за екологосъобразна енергия, осигуряващи интегрирани електроенергийни системи, водород и други нисковъглеродни горива, както и в изпитателни платформи за повторно използване на отпадъците за кръгова икономика.
Зеленият преход: На 14 юли 2021 г. Европейската комисия представи Първия пакет предложения „Подготвени за цел 55“, допълнен с втори пакет предложения от 15 декември 2021 г. Пакетът от законодателни предложения има за цел да приведе рамката на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката в съответствие с новата му цел в областта на климата за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% в цялата икономика и да я насочи към постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез социално справедлив, конкурентоспособен и екологосъобразен преход.
В края на миналата година Европейският съвет потвърди общата цел за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., като Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие по организацията на Фонда за справедлив преход (ФСП). Това дава възможност по-ясно да се определят националните приоритети, които могат да бъдат финансирани по двете основни линии на Плана за възстановяване и устойчивост: Многогодишната финансова рамка (МФР) и Ново поколение ЕС (НПЕС).
Считаме, че е необходимо с по-бързи темпове да продължи работата и да се представи ясна визия, стратегически приоритети, специфични цели и обхват на действията по инициативите на Зелената сделка.
Подчертаваме необходимостта от изготвяне във възможно най-кратки срокове на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България.
КНСБ формулира изискването за равен достъп до най-новите технологии на европейско ниво и настоява тази теза да бъде отразена като национална цел на развитие. Считаме, че страната ни трябва да има стратегия за привличане на значителни инвестиции в индустрии, свързани с нисковъглеродния преход, които максимално да оползотворят активите и потенциала на засегнатите сектори.
Политиките на декарбонизация ще имат много отчетлив ефект върху българската индустрия, в частност върху енергоемките отрасли, които може да бъдат както поставени под регулативен натиск посредством новото законодателство. Това предполага да се извършат задълбочени секторни оценки на въздействието до 2030 г., в съответствие с новите цели, за да се установи какво е постижимо през следващото десетилетие в съответните сектори.
В този контекст КНСБ приветства създаването на гъвкав набор от правила за държавната помощ, които да бъдат свързани с инвестициите за постигането на целите на Зелената сделка. Настояваме да се представи цялостна концепция, с оглед на постигането на синергичен ефект между различните източници и инструменти, както и да се прецени съотношението грантово-заемно финансиране и да се набележат мерки за привличне на частни инвестиции.
КНСБ счита, че с по-бързи темпове трябва да продължи работата по разработването на проекти за нова интегрирана енергийна архитектура на градската среда, включваща нискоемисионни инсталации за отопление и електропроизводство за домакинствата и публичните сгради. Убедени сме, че развитието на ВЕИ по проекти, изпълнявани от енергийни кооперативи, с цел насърчаване на възобновяемите енергийни източници, ще допринесе за насърчаване на предприемачеството в тази област.
КНСБ счита, че трябва да продължат усилията за разработване на модели за изграждане на индустриални зони, базирани на нисковъглеродни инвестиции. Институтът за устойчив преход и развитие, трябва да се превърне в звеното, което да свързва науката, бизнеса и работещите за създаване на работещи платформи за ефективна трансформация на научни знания и нови технологии в нови промишлени производства и заетост, съответстваща на нуждите на 21-ви век.
- ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА
Водещ принцип в сферата на образованието е тясното обвързване на резултатите от ученето с изискванията на пазара на труда. Той следва да бъде заложен в Държавните образователни стандарти за всички професии, с цел насочване на доставчиците на образование и обучение към приоритетни и търсени знания, умения и компетентности, особено дигитални. В този контекст КНСБ счита за много важно:
- Разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение), чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес;
- Създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори, или по професионални направления, в т.ч. за равно третиране на МСП.
Сред приоритетите трябва да бъдат предучилищното и училищното образование чрез годишно осигуряване на средства в размер на не по-малко от 4.5-5% от БВП. Това ще гарантира ежегоден ръст на единните разходни стандарт за финансиране на образователните институции с минимум 20 % и запазване на размера на работните заплати в сектора 125% спрямо средната за страната. Наред с това е необходимо да бъдат осигурени средства от Държавния бюджет за построяване на нови училища и детски градини, с цел въвеждане на едносменен режим на обучение до 2027 г. и пълен обхват на децата в предучилищна възраст.
Във връзка с недостига на учители в образователните институции е необходимо да се стимулират студентите за придобиване на педагогическо образование чрез осигуряване на целеви стипендии и създаване на финансови и морални стимули за задържане на младите учители, както и да се развият и разширят политиките за повишаване квалификацията и кариерното развитие на педагогическите специалисти.
Наложителна е по-тясна взаимна обвързаност между професионалното и висшето образование с пазара на труда и бъдещите работни места, ускорено преминаване от образование към заетост, включително чрез нови стимули за работодателите и заинтересованите лица да инвестират в обучения, актуализирани учебни програми, насочени към придобиване на практически умения и компетентности у завършващите професионално и висше образование.
План-приемът във ВУЗ трябва да отговаря на настоящите и бъдещи потребности от вид квалифицирани кадри на пазара на труда, като периодично се актуализират учебните програми съобразно нуждите на бизнеса и съвременните методи на преподаване.
КНСБ счита, че е неотложно въвеждането и гарантирането на трипартитния принцип в управлението и контрола на системата за УЦЖ и активно включване на национално представителните социални партньори (работодатели и синдикати), за повишаване на качеството, особено на професионалното образование и обучение и за гарантиране на обвързването с потребностите на пазара на труда.
За целта е назряла необходимостта от въвеждане на Секторни фондове за квалификация и преквалификация, приоритетно ориентирани към перспективни за икономиката ни сектори, особено в тези, с висока добавена стойност – с разписан механизъм за отчисление на процент от годишната печалба или от Фонд „Работна заплата” на всяко предприятие, за което работодателите да ползват данъчни облекчения.
Други три съвременни инструмента за учене през целия живот трябва да намерят възможно най-бърза реализация:
- Утвърждаване на ваучерната система за финансиране на професионално обучение и ключови компетенции на заети, самонаети и безработни лица по апробираната процедура, с ясно разписани права и отговорности на всички страни;
- Въвеждане на индивидуални кредитни карти за ППО (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи при нискодоходните лица с ниска квалификация;
- Откриване на индивидуални сметки за обучение на лица с по-висока квалификация, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници – държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.
Приоритетна важност придобива и създаването на стройна система за валидиране и/или продължаващо обучение на работното място на възрастни, което подпомага възстановяване, разширяване и признаване на умения, преквалифициране и надграждане на компетентности за настойничество, кариерно развитие и утвърждаване на концепцията за достойния труд. Необходимо е извършването на детайлен анализ на съществуващата система за професионално обучение и прецизиране на съществуващия режим за лицензиране на центрове за професионално обучение (ЦПО), за да се допускат до пазара само доставчици на качествени образователни услуги
За ограничаване на равнището на безработица са необходими разнообразни мерки на пазара на труда, гъвкави подходи и отразяване на спецификата на отделните региони и характеристики на работната сила. Те трябва да генерират икономически растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет на националното финансиране бъдат целевите групи на младежи до 29 г. възраст, безработните над 50 г. и регионалните програми за райони с висок процент на безработица. Нова квалификация и преквалификация на заети лица над 50-годишна възраст ще допринесе за удължаване на трудовия им живот и за повишаване на заетостта.
Модернизирането на АЗ трябва да продължи чрез предоставяне на нов вид комплексни индивидуални услуги за улесняване на преходите, чрез активиране на услугите по консултиране, ориентиране и информиране – на безработни и заети лица и на работодатели, чрез замяна на конвенционалните услуги с нови услуги по улесняване, упътване и насочване, ръководство, наставничество при управление на кариерата на лицата и осигуряване на високо качество на тези услуги, в т.ч. чрез публично-частни партньорства. За целта може да се възложи на национално признатите социални партньори да извършват услуги от общ икономически интерес, като използват браншовите и регионалните си мрежи.
Създаването на „зелени” и „бели” работни места ще осигури допълнителни възможности за устойчива заетост в екологични дейности, обществени услуги, домакински, социални и дългосрочни грижи, в областта на спа- и уелнес- услугите, за които в България съществуват достатъчно налични природни и добре подготвени човешки ресурси, както и търсене.
В сферата на пазара на труда КНСБ подчертава необходимостта от стабилна и управляема политика за законната миграция и ограничаването на нерегламентираните миграционни потоци. Настояваме за приемането на Национална стратегия по миграция, както и разработване на Национална програма за привличане в Република България на лица с български произход, граждани на трети държави;
От съществено значение е и създаването на възможност за аутсорсване на регистрацията на лицата с български произход в целево създаден от социалните партньори бипартитен орган, с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.
КНСБ настоява за предприемане на мерки за запазване на баланса на българския пазар на труда между местни и чужди работници, като наемането на чужденци в различни сектори на икономиката не става за сметка на свободна работна сила на национално ниво.
С цел осигуряване на защита на заетите зад граница български граждани и повишаване на информираността им (дългосрочни мигранти, сезонно заети, командировани работници, трансгранични работници и др.) КНСБ настоява за разширяване на мрежата от Служби по трудови и социални въпроси към посолствата в държавите членки на ЕС.
- СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ
КНСБ е силно привързана към тезата, че разходите за социални политики и мерки са инвестиция в икономическото развитие и бъдещето на нациите. Амбицията на Европа да изгради един общовалиден стабилен и гарантиращ правата на всички Европейски стълб на социалните права на гражданите е инструментът, за прилагането на който КНСБ е категорично решена не само да съдейства, но и да е с водещи инициативи по най-критичните за България социални показатели.
Успоредно с планираните реформи в системите на социално осигуряване и социално подпомагане, разходите за социална защита трябва да достигнат ниво от 18% от БВП към 2026 г., което би ни доближило до дългосрочната цел на КНСБ за преразпределяне на 20% от БВП за социални разходи, каквато е ситуацията сред водещите страни в Източна Европа.
Тази цел е осъществима при ежегодно нарастване на социалните разходи с ок. 3,3 – 3,4, млрд. лв. при номинален ръст на БВП с ок. 12 – 13 млрд. лв. на година.
Таблица 4: Динамика на БВП и социалните разходите като дял от БВП за периода 2021– 2026 г. (прогнози[3])
| Година | БВП (текущи цени, млн. лв.) | Социални разходи (% от БВП) | Социални разходи (млрд. лв.) | Темп на прираст (млрд. лв) |
| 2021 | 132 744 | 13,7 | 18,2 | |
| 2022 | 154 100 | 15,1 | 23,2 | 5 |
| 2023 | 166 667 | 15,9 | 26,5 | 3,3 |
| 2024 | 179 132 | 16,6 | 29,8 | 3,3 |
| 2025 | 191 485 | 17,3 | 33,2 | 3,4 |
| 2026 | 204 887 | 18 | 36,7 | 3,4 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
Очакванията са БВП към 2026 г. да нарасне с 72 млрд. лв. повече спрямо 2021 г. От тях, 18,4 млрд. лв. е необходимо да бъдат заделени допълнително за социални разходи (без здравеопазване), за да достигнем стойност на преразпределяне от 18%. В дългосрочен период, настояването на КНСБ е това съотношение да достигне поне 20% от БВП. Ако през следващите няколко години успеем да се доближим до тази стойност, то това би било стъпка в правилната посока за постепенно приближаване към исканите от КНСБ 20%. Това означава среден прираст от около 3,3 – 3,4 млрд. лв. на година, което е напълно постижимо с оглед динамиката на БВП от последните години и изпълнението на приходите в бюджета. Този макроикономически сценарий е консервативен и напълно изпълним на база прогнозните стойности на номиналния БВП за следващите години.
Таблица 5: Разходи във функция „Здравеопазване“ и функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ за периода 2021 – 2026 г. (предложение на КНСБ)
| 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | |
| 1. Здравеопазване (млрд. лв.) | 7,04 | 8,34 | 8,84 | 9,34 | 9,84 | 10,34 |
| 2. Социално осигуряване, подпомагане и грижи (млрд. лв.) | 18,2 | 23,2 | 26,6 | 29,8 | 33,2 | 36,7 |
| 2.1. Пенсии (млрд. лв.) | 12,3 | 16,8 | 19,4 | 22,1 | 24,4 | 27,4 |
| 2.2. Социални помощи и обезщетения (млрд. лв.) | 3,8 | 4,2 | 4,9 | 5,2 | 6 | 6,7 |
| 2.3. Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта (млрд. лв.) | 2,1 | 2,2 | 2,3 | 2,5 | 2,7 | 3 |
| Общо (1 + 2) (млрд. лв.) | 25,24 | 31,54 | 35,44 | 39,14 | 43,04 | 47,04 |
| Общо (1 +2) като % от БВП | 19 | 21 | 21,3 | 21,8 | 22,5 | 23 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
- Таблица 5 представя нашето предложение в детайли как да бъдат разпределени тези средства по функциите на социалното осигуряване и здравеопазването. Предлагаме увеличение на средствата за функция „Здравеопазване“ в бюджета с по 500 млн. лв. на година. Общата сума за периода 2022 – 2026 г., която е необходима допълнително, е в размер на 2 млрд. лв. Това ще позволи достигане на разходите за здравеопазване до 5% от БВП през 2026 г.
- Предлагаме увеличение на средствата във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ със същите суми, които бяха записани в Таблица 4 и изведени от прогнозите за макроикономическото развитие. Този ръст ще позволи отделянето на по-голямата част от средствата за перо „Пенсии“, където предвиждаме ръст всяка следваща година, средно с ок. 2,7 млрд. лв. Сумата от 36,7 млрд. лв. в края на периода ще позволи на страната ни да достигне 18% преразпределяне от БВП към разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи.
- Предвиждаме общ ръст на разходите за социални помощи и обезщетение в размер на 2,9 млрд. лв. към края на периода спрямо началото (3,8 млрд. лв. през 2021 г. спрямо 6,7 млрд. лв. през 2026 г.).
- Предлагаме и ръст на разходите за програми, дейности и служби по социално осигуряване, подпомагане и заетост (от 2,1 млрд. лв. през 2021 г. до 3 млрд. лв. през 2026 г.).
- По този начин, общата сума на разходите за двете функции ще бъде в размер на 47 млрд. лв. в края на периода, което ще позволи достигане на съотношение от 23% от БВП на страната ни.
Битката за създаване на повече работни места и удължаване на трудовия живот е без алтернатива за българския пазар на труда. Тя обаче би се обезсмислила, ако в условията на нарастваща гъвкавост и динамични промени на връзките и отношенията в труда не се обвързва с реципрочно повишаване на сигурността и разнообразяване на нейните форми и методи.
- Необходимо е чувствително да се подобри адекватността на обезщетенията за безработица, както на средното, така и на минималното такова. В рамките на посочения ръст на средствата по функции, месечният размер на средното обезщетение за безработица трябва да нарасне и като сума, и като съотношение спрямо СОД, а именно – 60% от размера на СОД. Точно затова, предлагаме средното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 36 лв. на ден на 80 лв. на ден (от 776 лв. месечно на 1 677 лв. месечно в края на периода).
- Аналогичен подход предлагаме и за нарастването на минималното обезщетение за безработица до 2026 г. То трябва да нарасне от 383,40 лв., колкото е в момента на месец (18 лв. на ден), до сума, която към 2026 г. да е равна на 60% от установената минимална работна заплата за страната. Това означава, че в 2026 г. размерът на минималното месечно обезщетение за безработица трябва да бъде – 840 лв. (39,40 лв. на ден при МРЗ 1400 лв. по КНСБ). Разходът за тази политика изисква допълнителни средства за периода до 2026 г., вкл. в размер на ок. 140 млн. лв.
- На внимателна преоценка следва да се подложи обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст, което въпреки неодобрението на почти всички социални партньори беше установено на равнището на МРЗ за страната. Осигурителната система е създадена и съществува за да предлага заместващи заплатата доходи при настъпването на съответния покрит риск, а в случая интересът на осигурените е да получават обезщетението, което е необлагаемо, вместо да работят и да плащат както данък, така и осигурителни вноски.
- Събирайки необходимите допълнително средства за ръст на обезщетенията за безработица и ръст на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г., ще са необходими допълнително минимум 2,7 млрд. лв. Припомняме, че допълнителните средства за целия период по функция „Социални помощи и обезщетения“, които предлага КНСБ, е в размер на 2,9 млрд. лв. (виж Таблица 5).
Периодът на извънредното положение и извънредната пандемична обстановка много ясно очертаха необходимостта от:
- Укрепване приходите на Фонд „Безработица“ на ДОО, разширяване функциите му в преходите от безработица към заетост и обратно;
- Постоянно осъвременяване на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица;
- Регламентиране обезщетения за безработни младежи след образование и до „първа заетост“, както и за принудително заетите в т.н. неизгодни форми;
- Въвеждане режим на частична (икономическа) безработица.
Ролята на пенсионната система за благосъстоянието на нацията и за намаляването на бедността издигат в ранг на приоритет – нейното ресурсно обезпечаване и дългосрочната й жизнеспособност да изпълнява предназначението си. Увеличението на средствата за фонд „Пенсии“, ще позволи провеждането на значителна политика за ръст на пенсиите на хората.
Таблица 6: Предложение за ръст на средната пенсия за периода 2021 – 2026 г.
| 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | 2026 | |
| Брой пенсионери /души/ | 2 104 200 | 2 098 140 | 2 075 800 | 2 060 300 | 2 048 500 | 2 038 500 |
| Средногодишен размер на пенсията /лв./ | 528 | 680 | 761 | 852 | 954 | 1068 |
Източник: ИССИ на КНСБ
- Предлагаме за 2023 г. увеличението на пенсиите да бъде осъществено чрез прилагане на „швейцарското правило“ на ниво от поне 12%, но не по-малко от средногодишната инфлация за 2022 г. Всяка следваща година до края на разглеждания период, да се прилага комбинация от нарастване на приноса на всяка година осигурителен стаж и осъвременяване на пенсиите, така че през 2026 г. да се достигне коефициент на заместване най-малко 65%. Предложените ръстове на Таблица 6 са консервативни и са разчетени при темп на прираст на средногодишната пенсия в размер на 12%.
- КНСБ ще настоява законодателството да се преструктурира така че трудовите права, респ. свързаните с тях социално-осигурителни права, да генерират такива заместващи доходи, които да запазват и повишават покупателната способност на хората.
- Конфедерацията ще се противопостави на прилагането на мерки и политики за повишаване на пенсиите, които изискват огромен финансов ресурс, но не дават резултат за повишаване на всички пенсии като вид и размер.
За по-нататъшното модернизиране на законодателството и повишаване адекватността на пенсионната защита, КНСБ ще продължи да работи амбициозно в контекста на Европейския процес и в изпълнение на ЕССП и ще се бори за:
- Повишаване дела на пенсиите в БВП, подобряване баланса приходи/разходи в ДОО и укрепване финансите на фондовете, основно „безработица“ и „болест и майчинство“;
- Ежегоден ръст на основните параметри на приходите и разходите на ДОО;
- Отмяна на нормативно установения „таван“ на пенсиите, определени от осигурителните доходи на лицата от 2000 г. и до момента на придобиване на права;
- По-нататъшно модернизиране на медицинската експертиза;
- Договаряне на МОД по икономически дейности и групи професии, обвързване с договаряне като минимални работни заплати в съответните ИД;
- Наблюдение на т.н. „фаза на изплащане на пенсиите“ от ДЗПО, с цел предприемане на евентуални корекции, според ефекта, в т.ч. обвързване правата от двата стълба.
Здравето на една нация, освен основна човешка ценност, е и залог за икономически просперитет и благоденствие на обществото. В този смисъл грижата за функционирането на общодостъпна и ефикасна здравна система е инвестиция в икономическото и социално развитие.
КНСБ намира за спешно необходими стъпки за подобряване на здравния статус на населението и оптимизиране на здравната система в следните насоки:
- Осъвременяване на Здравната стратегия от независими експерти и обществени кръгове, освободени от тесни лобистки интереси;
- Прилагане на Националната здравна карта като инструмент за прогнозиране, разпределение и ефективно използване на здравните ресурси;
- Ликвидиране на търговската логика на изграждане и практики в здравната система; налагане на „нонпрофит“ статус на участниците в процеса;
- Гаранции за качество на медицинските услуги и равнопоставеност, своевременност и безопасност за пациентите;
- Реформиране на извънболничната помощ и изграждане на ефективна спешна помощ;
- Създаване на система на „защитени здравни заведения”;
- Ликвидиране неправомерните доплащания от пациентите, ясни регламенти за допълнителни услуги и избор на лекар или медицински екип;
- Прилагане на адекватни механизми за оценка и възнаграждение на труда, повишаване на специализацията и квалификацията на професионалистите;
- Държавно финансиране на мерките и средствата по повод Covid 19;
- Осигуряване на качествена защита при работа в условията на Covid 19.
Законодателството, практиките и методологията в социалното подпомагане и социалните услуги, макар и неотдавна сериозно осъвременени, се нуждаят от допълнително преосмисляне и модернизиране. КНСБ настоява за:
- Повишаване дела на социалните трансфери към политиките на подкрепа;
- Кодифициране на програмите и мерките, с цел комплексен подход при подкрепата на всички уязвими групи и модернизиране на критериите за преценка на състоянието и достъп до права;
- Прилагане на модерни минимални стандарти, които да заменят ГМД при съобразяване с Европейския инструмент за минимален доход;
- Въвеждане на ваучерна система за услуги, в т.ч. услуги в бита;
- Разработване на нормативна уредба за т. нар. „дългосрочна грижа”.
От специална защита се нуждаят децата, майките и майчинството. Благосъстоянието на децата е резултат от множество комплексни условия, фактори, политики и мерки. Благосъстоянието на семействата и взаимоотношенията в тях са решаващи в това отношение, но обществената среда също има определена роля. КНСБ подкрепя мерки за:
- Прилагане на специализирани здравни, социални и пр. грижи за предотвратяване изоставянето на дете (деца) с или без увреждания;
- Строги правила за функциониране на системите за възпитание и обучение на деца, целеви подход към децата от ромски произход;
- Повишаване обхвата на децата, които се нуждаят от специализирани грижи, създаване на условия, близки до семейните;
- Уеднаквяване на обучението и финансовия стандарт за всички приемни родители при професионалната и при доброволната приемна грижа;
- Подобряване финансирането на центровете за деца, развитие на детската и ученическа извънучилищна дейност;
- Изработване на национална концепция за преодоляване на еднодетния семеен модел, засилване стимулите за младите семейства с две деца;
- Постоянно актуализиране размера на обезщетенията и помощите за отглеждане на деца, в т.ч. възнагражденията на приемните семейства.
- СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА
Очакваме от правителството усилия и действия за утвърждаване, задълбочаване и разширяване на националния тристранен диалог, усъвършенстване и развитие на правната му рамка, обогатяване на формите и предметния кръг от въпроси, както и въвеждане на нов механизъм и правна уредба за установяване на представителността на синдикалните и работодателски организации.
Очакваме логистична подкрепа от страна на държавата на секторния (отраслов и браншов) диалог, вкл. обсъждане и приемане на Закон за браншовите организации, както и опростяване на процедурите и окрупняване на представителството на работодателските организации в НСТС, респ. в секторните съвети. Дейността на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество трябва да се изпълни със съдържание предвид предизвикателствата на Ковид-19, Зелена сделка, Индустрия 4.0.
Настояваме за създаване на Секторен съвет за сътрудничество за държавната администрация към Министерски съвет – постоянно действащ орган (подобен на НСТС), с цел регулиране на общовалидни въпроси за структурите на държавната администрация и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството на синдикатите със Съвета за административна реформа.
Настояваме за промени в националното законодателството, гарантиращи пълно и ефективно въвеждане на изискванията на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС, при нейното транспониране, и разработване на Национален план за действие за повишаване на покритието на наетите с КТД в секторите – на отраслово/браншово равнище, на равнище предприятие и по общини за дейности финансирани от общинските бюджети.
Важно е за нас приемането на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция 151 относно защита правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба и транспонирането им в националното законодателство. В съответствие с чл.2а КТ очакваме насърчаване на колективното договаряне и противодействие на антисиндикалните практики, в т.ч. законодателство с норми за защита и санкции.
Считаме, че трябва да бъде подкрепено и насърчено участието на национално представителните синдикални и работодателски организации в Европейския социален диалог (междусекторен и секторен), с цел засилване влиянието им върху разработването и приемането на европейските политики и подобряване на българското представителство на европейско равнище. Подкрепа очакваме и за транснационалния диалог в системите на МНК, които имат поделения в България.
По отношение защита на правата искаме гарантиране на правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и упражняването му по места, а деянията, насочени срещу правото на сдружаване и упражняване на синдикални права, да бъдат криминализирани.
Настояваме за адекватни законодателни мерки, вкл. ратифициране на Конвенция №190 на МОТ относно насилието и тормоза на работното място. Следва да се предприемат и конкретни законодателни стъпки, гарантиращи, че работодателите/компаниите имат отговорно поведение и спазват човешките, трудовите, социалните и синдикалните права на работниците, като в същото време изискват това и от обвързаните с тях фирми по веригата на доставките. В тази връзка, въвеждането на мониторинг на фирмите относно задължението им за зачитане на човешките права и съответните санкции при неспазването им, би имало съществен принос.
Очакваме привеждане на правните регулации за полагане на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
КНСБ иска също гарантиране на правото на работниците и служителите да получат незабавно заработеното от тях трудово възнаграждение, след като са предоставили изискуемия от тях труд на работодателя, чрез промени в действащия чл.245 КТ.
Задължително трябва да се уредят чрез съответните норми в Закона за държавния служител: правото на колективно договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители; правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации.
Искрено се надяваме, че българските политици са на висотата на времето, в което живеем, ще проявят мъдрост и отговорност, като се съобразят с нашите послания. Те са формулирани на базата на принципни виждания, програмни документи, експертни становища и анализи, но отразяват възгледите и исканията на стотици хиляди наши членове и хора на наемния труд, страданията и болките на българските граждани.
[1] Според последните официални данни е 55%
[2] Според последните официални данни е 50%
[3] Прогнозите за ръст на БВП са максимално консервативни. При всички положения, номиналният размер на БВП за 2022 г. ще бъде значително повече, но това е последното официално число, което бе гласувано с актуализацията на Бюджет 2022 г.