Представители от регионалния съвет на КНСБ в Кюстендил от секторите на здравеопазването, образованието, ВиК и пътната областна инфраструктура в областта се срещнаха с кандидата за народен представител и водач на листата на БСП в 10 МИР-Кюстендил Бойко Клечков. Поканата за срещата и инициативата за нея беше от областния координатор на конфедерацията Яни Георгиев.
Той представи меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на България за периода 2022-2026 година. „В навечерието сме на поредните парламентарни избори, които ще определят основните действащи лица, партии и коалиции в 48-мото Народно събрание и изпълнителната власт през следващия политически цикъл. В обичайна практика се превърна ангажиментът на Конфедерацията на независимите синдикати в България като най-голямата синдикална и обществена организация в страната да представя пред българските граждани и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната. Те са нашите своеобразни послания към кандидатите за властта и ние ще ги отстояваме, защото считаме, че политиците не само трябва да се съобразяват с тях, но и активно да работят за осъществяването им през управленския си мандат“, каза областният координатор на КНСБ в Кюстендил.
КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите средногодишно с 12.5%, като предимствено нараства МРЗ – средно със 18.5%, обясни той. Това ще осигури:
- Към 2023 г. минималната заплата да бъде не по-малко от 50% от СРЗ за полугодието на предходната година.
- Към 2026 г. минималната заплата да бъде не по-малко от 50% от средната заплата за текущата година.
- Поне половината от наетите работници и служители да получават „заплата за издръжка“ към 2025-2026 г.
- Минималната работна заплата да ускори приближаването си до „заплатата за издръжка“ и към 2026 г. да надхвърли 80% от нея.
Пред кандидат-депутата Яни Георгиев подчерта, че за постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ за страната.
В този контекст КНСБ призовава политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на правителството, както и настоящите депутати в Европейския парламент, да подкрепят директивата и да работят за нейното успешно и ефективно транспониране в България. КНСБ ще продължи усилията си в тази насока – за осигуряването на по-висока ефективност от практическото приложение на директивата, активно включване на социалните партньори в мониторинга на изпълнението и гарантиране спазването на основните човешки и трудови права на работниците, вкл. правото на синдикално сдружаване и на колективно договаряне.
Искаме ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на МРЗ. За България това означава ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Успоредно с това размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота, категоричен бе Георгиев.
С оглед изпълнението на обвързващия критерий на Директивата – достигане на 80% покритие на наемния труд с КТД, България трябва да извърши необходимите законодателни промени и да набележи мерки за поетапно постигане и устойчивост при реализирането на целта. „Считаме за целесъобразно процедурите по възлагане на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях, посочи областният координатор на КНСБ“, каза Георгиев.
Очакваме държавна подкрепа в усилията ни да възстановим ежегодното бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за ръст на заплатите в реалния сектор, както и да бъдат усъвършенствани правните регулации, касаещи разпростирането на сключени браншови КТД, с оглед по-широкото използване на този механизъм в практиката.
Той заяви, че конфедерацията настоява за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 15%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 20% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на трудаКНСБ настоява за мерки в две посоки: от една страна, еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд), и от друга, ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната.
КНСБ продължава да отстоява правата на работниците и служителите, свързани сдопълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор, като изисква от Правителството да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава.
„Искрено се надяваме, че българските политици са на висотата на времето, в което живеем, ще проявят мъдрост и отговорност, като се съобразят с нашите послания. Те са формулирани на базата на принципни виждания, програмни документи, експертни становища и анализи, но отразяват възгледите и исканията на стотици хиляди наши членове и хора на наемния труд, страданията и болките на българските граждани“, завърши Яни Георгиев.
Кандидат-народният представител и водач на листата на БСП в 10 МИР-Кюстендил Бойко Клечков ще продължи и след изборите на 2 октомври срещите си с ръководството и представители на КНСБ-Кюстендил.
Снимка: radiovox.bg