След успешния завършек на междуинституционалните срещи през лятото и финалния вот на одобрение от страна на Европарламента (гласуване в Пленарна сесия на 14.09.2022 г.) и Съвета на ЕС (на 04.10.2022 г.) беше приет окончателният текст на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. През близо двугодишния период на преговори, започнат от Комисията на 28 октомври 2020 г., двете съзаконодателни институции нанесоха съществени изменения по първоначалния вариант на нормативния акт. Коригираните текстове като цяло надграждат визията на Комисия относно процеса на определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, но се очаква и да способстват процеса на колективно договаряне в европейските държави. На 25 октомври директивата бе публикувана в Официалния вестник на ЕС и на български език.
В тази връзка е важно да се подчертае, че синдикалното движение успя да извоюва много важни победи още в началните постановки на Директивата. На първо място, приложимостта на нормативния документ ще е спрямо всички работници/служители, които имат трудов договор или са в трудово правоотношение (чл.2). Така бяха ефективно пресечени опитите определени групи (като морските служители) да отпаднат от обхвата на Директивата. На второ място, синдикатите успяха аргументирано да защитят колективното договаряне като свой прерогатив. С това беше постигнат важният юридически запис, че синдикатите (а не на общото понятие „организации на работниците“) ще са страна по колективното договаряне (чл. 3).
Окончателният вариант на Директивата като цяло отговаря на визията на европейското и българското синдикално движение относно съдържанието на нормативния документ. Ключовите искания на КНСБ присъстват в текста на Директивата, макар и концепцията за „заплата за издръжка“ да не успя да се наложи като тази референтна стойност, която да се отчита за оценка покупателната способност на МРЗ. Все пак държавите членки следва да се съобразяват с „издръжката на живота“ (чл. 5, ал. 2), когато определят или актуализират размера на МРЗ. Сред останалите задължителни критерии, които следва да бъдат отчитани са: общото ниво на заплатите и тяхното разпределение; темпа на растеж на заплатите; проследените в дългосрочен план национални нива на производителност и тяхното развитие. Съответно всяка държава може да определи и други, отговарящи на социално-икономическия й контекст критерии, които да се формулират заедно със социалните партньори (чл. 7).
Искането на КНСБ за оценка адекватността на законоустановените МРЗ чрез съотнасянето й като 60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата (покриването на т.нар. двоен праг) беше постигнато (запис в чл. 5, ал.4). Така съотношението беше признато като важен референт за държавите, въпреки натиска на Съвета за неговото изписване единствено в рециталите на Директивата. Важно е да се подчертае отново мястото на социалните партньори при избора на индикативните референтни стойности за оценка адекватността на законоустановените МРЗ (чл. 7).
Със записите в чл. 6, ал. 2 беше категорично подчертано, че Директивата не налага въвеждането на субнива на заплащане под МРЗ за страната и удръжки от страна на работодателя, които водят до ниво на заплащане под законово-установената МРЗ. Този запис беше компромисно подкрепен от ЕКП в хода на преговорния процес, защото първоначалното искане за неговото елиминиране не беше подкрепено от Съвета и се рискуваше излишно удължаване на преговорния процес в триалога. Така текстът на чл. 6 на Директивата посочва, че държавите, допускащи субнива на заплащане под МРЗ за специфични групи работници или удържането на суми от заплатата, намаляващи я до ниво под МРЗ, следва да използват принципа на пропорционалност и недопускане на дискриминация.
Постигнато беше искането на КНСБ за стимулиране на секторното колективно договаряне за определяне на заплащането (чрез запис държавите да насърчават и укрепват капацитета на секторните организации и на националните такива, справка в чл. 4, ал. 1) и за преследване на минимум 80% покритие с КТД. Директивата предвижда при отчетен обхват на колективното договаряне под 80% държавите- членки да създадат план за действие за неговото насърчаване, който план да се съгласува със социалните партньори и да включва ясни мерки за увеличаване обхвата на договарянето (чл. 4, ал. 2). Планът следва да се преразглежда съвместно със социалните партньори (поне веднъж на всеки 5 години) и всяка негова актуализация да е публична и оповестена до Комисията. По този начин е постигнато и искането на КНСБ за активно участие на социалните партньори (в частност на синдикатите) в разработването и мониторинга на изпълнение на Националния план за повишаване обхвата на договарянето.
По отношение на искането на КНСБ за недопускане на антисиндикални действия от работодатели, кандидатстващи за обществени поръчки и концесионни договори, беше постигнат важен запис в чл. 9 на Директивата. С него ще се гарантира зачитането на правото на сдружаване и колективно договаряне (вкл. договарянето за определяне на заплатите) от икономическите оператори, но и от техните подизпълнители, при кандидатстване за и изпълнение на обществени поръчки и концесионните договори.
Какво предприе КНСБ като действия до момента на приемане на Директивата и какви са бъдещите дейности на Конфедерацията?
КНСБ активно следеше целия преговорен процес в рамките на триалога и изпращаше своите аргументирани позиции относно рисковете от модифициране на важни записи в юридическия документ. Преди решителния вот в Пленарна зала на ЕП на 14 септември КНСБ още веднъж изложи своите приоритети пред евродепутатите, но и очерта динамиката в заетостта на наетите на МРЗ, както и необходимостта за запазване на покупателната способност на населението с минимален размер на дохода.
В края на юни ЕКП представи своя план за действие за транспониране на Директивата, разпределени в 9 тематични направления. След по- малко от месец КНСБ изготви първия вариант на своя план за действие, който впоследствие беше надграден с исканията на основните членове и приет на Координационен съвет.
През месец октомври ЕКП стартира кампания за гарантиране издръжката на живота на трудещите се в безпрецедентните времена на инфлационен натиск. Шестте основни искания на ЕКП, които са в основата на националните кампании на синдикатите за периода октомври – декември, включват:
- Увеличаване на заплатите и мерки за насърчаване на колективното договаряне;
- Плащания, насочени към уязвими (бедни) към икономическите шокове лица;
- Ограничаване на цените (вкл. на сметките за енергия), налагане на данък върху прекомерните печалби на (енергийни) компании, предотвратяване спекулациите при цените на хранителните продукти;
- Защита на доходите и работните места в индустрията, услугите и публичния сектор (вкл. мерки като SURE);
- Реформиране на функционирането на енергийния пазар;
- Осигуряване на място на синдикатите при разработване и прилагане на антикризисни мерки чрез социален диалог.
Пълното и ефективно транспониране на Директивата, с фокус запазването на работните места и ръста на възнагражденията, както и достигането на 80% покритие с КТД, са сред основните искания в националната протестна кампания на КНСБ „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“, стартирала на 19 септември в София и разгърнала се в редица градове в страната.
В България КНСБ има най-голям опит в областта на колективното трудово договаряне в изграждането на законови гаранции за гарантиране процеса на колективно трудово договаряне и предоставянето на експертна и консултантска помощ при разработването на КТД и в процеса на преговори, както и гарантирането на пътища и механизми за мирно уреждане на спорове и предотвратяване на конфликти, следствие от преговорите, сключването и изпълнението на КТД. Ето защо КНСБ следва да бъде основен двигател при предстоящите дейности по транспониране на Директивата от началото до края, укрепването на социалния диалог в страната, включително и при дейностите по разработка на аналитични материали, разяснителни кампании и обучения, насочени към работещите и обществеността, за популяризиране и гарантирано зачитане правото на колективно договаряне, в т.ч. договарянето на заплащането.
Предметът и съдържанието на директивата поставят много въпроси, по които КНСБ има ясно заявени позиции, аргументи и предложения, като например:
- Комплекс от мерки за насърчаване и развитие на колективното трудово договаряне, вкл. и в сферата на държавната администрация(ЗДСл). В това направление са нашите аргументи, отразени в анализа на 154 Конвенция на МОТ.
- Гарантиране правото на синдикално сдружаване, вкл. чрез допълнения в Конституцията на България и Наказателния кодекс.
- Развитие, усъвършенстване на понятието за колективен трудов спор, въвеждането на нови доброволни форми за уреждането на колективните трудови спорове, създаване на нов Закон за упражняване на конституционното право на стачка, съответстващ на чл.50 от Конституцията.