Акценти в започналата годишна конференция на OOН по изменението на климата

Борбата с климатичните промени ще обсъждат представители на близо 200 държави в египетския град Шарм ел-Шейх по време на започналата вчера 27-ма конференция на OOН по изменението на климата. Днес и утре ще се проведе Среща на върха за държавни и правителствени ръководители. През първата седмица се предвижда да се финализират на експертно ниво ключовите въпроси, а по време на министерския сегмент през втората седмица ще се търсят политически компромиси с оглед решаване на конфликтните аспекти и постигане на конкретни резултати и решения.

Основните ключови теми, по които предстои да се водят интензивни преговори в Египет за периода след 2022 г. и по които ще се търси консенсус (или които може да се появят в хода на преговорите, но не са включени в дневния ред), са:

1. Смекчаване на измененията в климата;
2. Пазарни механизми за развиващите се държави;
3. Загуби и щети, свързани с изменението на климата в развиващите се държави;
4. Финансиране на действия за смекчаване и адаптация в развиващите се държави;
5. Прозрачност и отчетност на действията по смекчаване, адаптация и предоставяната/получаваната финансова подкрепа;
6. Работна програма за действия по смекчаване.

Трябва да се отчете, че преговорната сесия в Египет ще се проведе в контекста на нови реалности:

• На 16 август 2022 г. САЩ прие закон, задаващ траектория за намаляване на емисиите на страната наполовина до 2030 г., спрямо нивата от 2005 г.;
• През септември 2020 г. Китай обяви намерението си да стане неутрална по отношение на въглерода държава преди 2060 г., а през декември последваха нови актуализации на целите, включени в NDC.
• Най-скорошният антикризисен стимул на Индия (2021 г.) е по-благоприятен за климата, като две трети от ресурсите са насочени към зелено възстановяване, включително приблизително 3 млрд. щатски долара за разработване на батерии и слънчеви фотоволтаични инсталации. Същевременно, макар допълнителният стимул да е положителна стъпка в правилната посока, Индия планира да разшири значително въглищния си енергиен парк до края на десетилетието и все още не е представила актуализирани цели за 2030 г. (в своя NDC) към секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
• Настоящата енергийна и геополитическа криза намериха своето отражение на срещата на Г20 в края на август 2022 г. в Бали, Индонезия, на която участниците не успяха да постигнат договореност за съвместно комюнике по отношение на целите за климата и войната в Украйна.

Проектът на заключения съдържа политически послания на Съвета на ЕС по основните елементи от позицията на Съюза за СОР27, като първият му вариант бе представен от Председателството през месец юли т.г. Заключенията бяха разгледани на поредица от неформални видеоконференции на Работната група по международни аспекти на околната среда във формат „Изменение на климата“ и на Работната група по околна среда (РГОС). На 5 октомври т.г. проектът на заключения бе подложен на неуспешно преминала мълчалива съгласувателна процедура, в която не бяха включени разпоредби в параграфи 9 (недостатъчно ниво на глобалната амбиция), 11 (готовност на ЕС да актуализира Национално определения си принос с оглед пакета „Подготвени за цел 55“) и 12 (енергийни доставки от Русия, енергийни спестявания и изкопаеми горива), които бяха оставени за политическо решение от КОРЕПЕР и последващо решение от Съвета.

В проекта на заключения са поставени следните акценти:

• Необходимостта от засилен и спешен глобален отговор на климатичната криза (в т.ч. адаптацията и засилване на ангажиментите за намаление на емисиите с оглед постигането на индикативната цел от 1,5 °C) и възможностите, които амбициозните мерки предоставят, като се реферира към Шестия доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и силния призив на младите хора за повишаване на амбицията;
• Заклеймява се агресията на Руската федерация и се посочват, наред с другото, негативните ефекти от нея върху околната среда;
• Насърчават се страните да приложат солидни национални политики, които да доведат до изпълнението на Национално определените приноси (NDC), в т.ч. подходящи системи за мониторинг, докладване и оценка, както и въвеждането на национални въглеродни такси;
• Заявява се готовност за актуализиране на NDC на ЕС възможно най-скоро, в съответствие с окончателният резултат от преговорите по пакета „Подготвени за цел 55“, като се подчертава ангажимента и усилията на ЕС за ускоряването на енергийния преход – насърчаване на ВЕИ, пестене на енергия и намаляване употребата на изкопаеми горива (с изричен акцент на вноса от Руската федерация);
• Приветства се ангажимента на лидерите на Г-7 за прекратяване на новата пряка публична подкрепа за международния сектор на енергията от изкопаеми горива до края на 2022 г. и се призовава всички страни да поемат подобни ангажименти;
• Изтъква се необходимостта от увеличаване на подкрепата за развиващите се страни при разработването и изпълнението на национални стратегии и планове за адаптиране, както и при наблюдението и оценката на напредъка на действията за адаптиране и се подчертава подкрепата на ЕС за международната устойчивост и подготвеност по отношение на климата, включително чрез увеличаване на международните финансови ресурси;
• Потвърждава се, че е от съществено значение привеждането на всички финансови потоци в съответствие с пътя към ниско-емисионно и устойчиво на изменението на климата развитие, като се призовават всички държави да увеличат усилията си за мобилизиране на финансиране от всички източници в подкрепа на действията в областта на климата и за интегриране на климата във всички финансови потоци. Изтъква се също така значението на прозрачността в докладването. Припомня, че ЕС и неговите държави имат най-голям принос за международното публично финансиране, като са го увеличили повече от два пъти от 2013 г. Наред с потвърждаването на ангажимента за повишаване на този принос се отправя призив останалите донори също да увеличат усилията си. Изразява се готовност за сътрудничество по призива на Пакта за климата от Глазгоу за колективни действия, който да доведат най-малко до удвояването до 2025 г. на финансирането в областта на климата за развиващите се страни (спрямо равнищата от 2019 г.);
• Приветства се създаването и приемането на работната програма за смекчаване, предвиждаща спешно увеличаване на ангажиментите за намаление на емисиите от страните и изпълнението им през това десетилетие. Програмата следва да е основана на науката и на Пакта за климата от Глазгоу и да бъде проектирана по начин, който допълва глобалния преглед, и подкрепя запазването на целта за 1,5 °C;
• Потвърждава се продължаващия ангажимент на ЕС за пълното привеждане в действие на мрежата от Сантяго за предотвратяване, свеждане до минимум и справяне със загубите и щетите възможно най-бързо и в съответствие с процеса, определен в Глазгоу, като се поставя акцент на уязвимите развиващи се страни и финансирането на свързаните дейности;
• Изтъква се отново значението на всеобхватен, целенасочен и ориентиран към бъдещето глобален преглед, който да подкрепи петгодишния цикъл на ПС и да увеличи амбицията за действия и подкрепа за колективното справяне с изменението на климата, като се базира на справедливостта и най-добрата налична наука;
• Подчертава се, че кризите, свързани с изменението на климата и биологичното разнообразие, опустиняването, замърсяването, както и влошаването на състоянието на земята, водите и океаните, са тясно свързани помежду си и се подсилват, като се изтъква, че те могат да бъдат успешно решени само чрез съгласуван подход, който включва взаимноизгодни стратегии.

Припомняме, че на 12 декември 2015 г. Конференцията на ООН по изменението на климата (COP21) прие Парижкото споразумение (ПА). то влезе в сила на 4 ноември 2016 г. и определя целта за ограничаване на повишаването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, със стремеж за ограничаването му до 1,5 °C. То също така има за цел да увеличи способността на страните да се адаптират към неблагоприятните последици от изменението на климата и да приведе финансовите потоци в съответствие с пътя към ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие.