Държавата има проблеми, но не е в режим на свободно падане, нестабилност или фискална криза, която да води до заключението, че трябва да затягаме коланите.
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров вчера в предаването „Лице в лице“ по bTV.
„Виновници за инфлацията са очевидните картелни формирования, които КЗК започна да разследва и се надявам, че ще завърши с успех. Важно е да се знае, че няма давност за картелите, т.е. когато и да ги установят, могат да наложат съответните санкции, а те са в сериозни размери. 1/3 от инфлацията в България сме си я произвели сами от неперфектната пазарна среда и злоупотребата с пазарно поведение“, каза още Димитров.
Той обясни, че за две години държавата е разходила над 11 млрд. лева за помощи към бизнеса, различни програми и мерки и от загуби на бюджетни приходи. Тези пари са дали тласък на инфлационни процеси, но са дали тласък и на развитие – за миналата година има почти 4% растеж на БВП. Според него по този въпрос не може да се гледа едностранчиво. Фискалният резерв за последните 4-5 месеца нарасна е 5 млрд. По последни данни към момента той е над 16 млрд. лева.
„Това означава, че може да се компенсира цялата инфлация за тези, на които плаща правителството“, добави президентът на конфедерацията. По думите му в частния сектор синдикатите напредват много добре с договарянето на заплатите. Официалната инфлация кумулативно от 2021 г. насам е 28,4% по данни на НСИ. „Вече има сектори, в които за тези две години сме достигнали около 40% увеличения на заплатите. Но в други като ВиК и текстил ръстът е само 10-12%. Само за година инфлацията при основните стоки е 40-50%. Затова усещането сред повечето хора е, че не са компенсирани и са обеднели. Все пак 30-40% от работещите българи са компенсирани дотам, че покупателната им способност е запазена“, каза още той.
Пламен Димитров посочи, че в момента най-важните цели са завишаването на приходите, затягане на данъчни дупки и въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбата. Благодарение на някои сектори, печалбите за 2022 г. са с 20 млрд. лева повече спрямо миналата година. Според президентът на КНСБ у нас също трябва да се приложи формулата на ЕК за данъците от свръхпечалби, изкарани поради помощи и други обстоятелства. Именно затова и помощите за бизнеса от средата на годината трябва да бъдат таргетирани, смята той. „Тогава бюджетът може да бъде вързан. И да бъдат компенсирани доходите, да бъда увеличена минималната заплата от 1 юли и да бъде изпълнен ангажиментът към учителите, а именно възнагражденията им да са 125% от СРЗ за страната“, поясни той.
По отношение на промените в Кодекса на труда, приети от предишното правителство, според които МРЗ трябва да бъде 50% от СРЗ, Димитров коментира необходимостта от доусъвършенстване на закона така, че синдикати и работодатели да могат да договарят по-високи възнаграждения, както изисква и директивата на ЕК за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне.
„За да произвеждаме повече, трябва и да инвестираме повече. Инвестицията в човешкия капитал също е инвестиция. Повече приходи, разходи, които са крайно необходими на бизнеса и хората, и дефицит, който да е управляем. В момента в ЕК се обсъжда свръхзадлъжняла Западна Европа да бъде освободена от задължението за 3% бюджетен дефицит, но в същото време дисциплинирана Източна Европа не може да се възползва от тази гъвкавост“. Пламен Димитров коментира, че политиците трябва да отстояват това право и за България. „Ако това е цената да не режем пенсии и инвестиционни разходи, трябва да надминем тези 3 процента, като може да достигне и до 4. Дългът ни намаля през 2022 г. Всички държави теглят заеми, за да финансират развитието си“.
Според президента на конфедерацията има оптимистична теория за следващите 6 месеца, има начин държавата да бъде фискално стабилна, хората да получат своите компенсации, бизнесът да получи помощи и да вървим напред.
Цялото интервю може да гледате тук.