За двете години, през които имаме ясна инфлация, особено видима през последните 6-7 месеца, хората средно обедняха с около 30%. Всеки, който не е получил увеличение в подобен размер от началото на 2021 година до сега, трябва да знае, че е в правото си да иска от своя работодател, независимо къде работи, увеличение, с което поне да покрие официалната инфлация.
Това заяви в предаването „Денят започва“ по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ настоява за ръст на доходите за всички в бюджетната сфера с 10% от 1 юли. Според него, ако за една или за няколко години не се спазва 3-процента бюджетен дефицит, няма да се наруши дългосрочната фискална перспектива пред страната ни.
Димитров обясни, че на първо място таргетирано трябва да бъде компенсирана инфлацията с приемането на бюджет за 2023 г.
„Нашите сметки показват, че в частния сектор има предприятия, които за тези две години са увеличили заплатите с близо 50%. За същия период ръстът при други е под 10%. Същото е и в държавния. В бюджетния сектор има места, които достигнаха сериозни увеличения – 20-30%, но други не можаха да стигнат и 15 на сто. Затова с приемането на бюджет за 2023 г. със задна дата е редно да се изчистят тези разлики. А от 1 юли да бъде прието едно общо увеличение, компенсиращо текущата инфлация за годината, която очакваме да бъде около 10%“. Той подчерта, че това е необходимо, за да може да бъде поддържана покупателната сила на работещите, без да пада средното им ниво, като обаче това не означава, че хората ще забогатеят.
Президентът на КНСБ посочи, че в новия бюджет първо трябва да бъдат заложени необходимите средства, за да може да продължи нарастването на заплатите на педагозите, като се спази принципът те да бъдат 125% от СРЗ за страната – „нещо, което беше обещано от всички политически партии“. С точност необходимите разходи за тази цел възлизат на 524 млн. лева. Те са заложени в бюджета, който ще предложи настоящото правителство към парламента, за да може през цялата 2023 г. да се поддържат заплатите на учителите на това ниво, уточни Димитров.
„Многократно коментирахме и ръста на МРЗ от 1 юли на 850 лева. Тази сума вече е ниска, но за нас е първата стъпка, за да не стане прекалено голяма стъпката от 1 януари 2024 г. Всички сметки съгласно действащото законодателство показват, че тя трябва да стане между 930 и 1000 лева от началото на следващата година в зависимост от това как се движи средната работна заплата през първите две тримесечия на текущата“, каза още лидерът на конфедерацията.
Пламен Димитров посочи, че сумарно всички тези увеличения се равняват на разход от около 1,2 млрд. лева на фона на 70-милиардния бюджет за 2023 г. 180 млрд. лева пък се очаква да бъде БВП. По думите му България продължава да произвежда, като за миналата година реалният растеж е 4%, независимо от кризите.
Той коментира и данните печалбите на бизнеса, които към края 2022 г. възлизат на над 47 млрд. лева. Това е почти два пъти повече отколкото през 2021 г. Такива печалби никога не е имало, подчерта той. Според него данък свръхпечалба има пълни основания да бъде заложен еднократно, защото това тези резултати в някои сектори са постигнати неправомерно.
Връщането на ставките на ДДС също мярка, която ние подкрепяме, допълни президентът на конфедерацията. Той разясни, че по този начин ще бъдат „запушени“ данъчните дупки и ще бъдат събрани необходимите средства за бюджета, за да не бъдат орязвани разходи и да бъде запазен широко обсъжданият 3-процентен дефицит, с който България да има шанс за влизане еврозоната.
Цялото интервю може да гледате тук.