Пенсиите и заплатите са гарантирани дотолкова, доколкото има пари в държавата. Народното събрание реши след 10 юни държавата да продължи да разплаща това, което плаща до момента, включително индексацията на пенсиите от 1 юли. Това е юридически акт, който позволява да продължим да разплащаме до момента, в който се приеме Бюджет 2023.
Това обясни в предаването „Още от деня“ по БНТ Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на ИССИО.
Според него трябва да има политика по доходите в държавния сектор. При учители, здравни работници, медицински сестри, културни институти, социални домове, радиото и телевизията, трябва да има такъв ръст на доходите, който да компенсира инфлацията до момента – 28-30%, а там където е компенсирана – ръстът да е поне 10%, колкото са прогнозите за инфлацията за следващите 6 месеца.
„Държавата трябва да влезе във своята функция. Частният сектор вдига заплатите, той е по-добър работодател от държавата в тези времена“, каза още Костов.
По думите му доходите може да се увеличат при 3% бюджетен дефицит. „Мисля, че министър Асен Василев има добри индикации в тази посока. Капиталовата програма ще бъде редуцирана до някакви приемливи и обективни норми, тъй като за 6 месеца няма как да реализираме 10 млрд. лева в инвестиционни проекти“.
Главният икономист на КНСБ обясни, че така дефицитът намалява с 2-3 млрд. лева. Наред с това при увеличаване на събираемостта, имайки предвид, че приходите за първо тримесечие на годината по отчет вървят малко по-добре от това, което беше прогнозирано от бившия финансов министър, дефицитът би могъл да намалее с 5 млрд. лева.
„Ако затворим и дупките в ДДС, би имало още половин милиард допълнителни приходи. По естествен път бюджетният дефицит може да стигне около 3% и да се намерят 700-800 млн. за ръст на доходите на абсолютно всички в обществения сектор, за да не губят покупателна способност. Хората не са спрели да се трудят в крайна сметка“, подчерта Костов.
КНСБ настояваа за минимална работна заплата, която да гарантира издръжката на живота. „За съжаление, депутатите отхвърлиха минималната заплата от 1 юли да се повиши на пълни 850 лева. Надявам се това да не продължи занапред, тъй като има чл. 244 в КТ, който казва каква трябва да бъде МРЗ от 1 януари, а именно около 950 лв. Това, което предлагахме е да бъде направена една междинна стъпка 6 месеца по-рано. По-лесно е за бизнеса да го приеме, за да няма рязък скок с 200 лева, а и за хората, които са на минимална заплата, да бъдат облекчени и да се намалят неравенствата, да се повиши потреблението, а оттам и реалният икономически растеж. Имаше всички морални и икономически аргументи да вдигнем минималната заплата сега“, заяви Любослав Костоя.
Цялото интервю може да гледате тук.