Дезинформацията представлява заплаха за демократичните общества, особено в период на кризи. Ключови за преодоляването на проблема са повишаването на медийната грамотност, проверката на фактите, общите ни усилия за изграждане на устойчивост в обществото на манипулациите и фалшивите новини.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на провелата се днес конференция „Организираното гражданско общество срещу дезинформацията“. Организатор на събитието бе Икономическият и социален съвет съвместно с Европейския икономически и социален съвет.
Димитров посочи, че все по-трудно е да се различат текстовете и видеата, създадени от изкуствен интелект със стоящи зад това пропагандни цели. Те се превръщат в оръжие и съюзник на популизма и пропагандата. Президентът на КНСБ цитира данни от изследвания на ЕК и на „Евробарометър“, които показват, че обществото ни е силно податливо на дезинформация. Проучване от месец май тази година на Европейската комисия в 9 страни, сред които и България, сочи, че страната ни води по дял на потребителите (47 на сто), които се информират от социални мрежи. Знаем, че те са полето, на което най-лесно пробива и се разпространява невярна информация, каза Димитров. Данни на „Евробарометър“ от юли 2022 г. пък показват, че респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са анкетираните в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.
Дезинформацията подкопава доверието на обществото в институциите, изтъкна още президентът на КНСБ и обърна внимание върху друг аспект – организирането на протести чрез социалните мрежи без спазване на необходимите нормативни процедури за провеждането им. „Зад подобни действия лесно могат да стоят съмнителни цели и подвеждаща информация, базирани са на емоционални внушения, които водят до манипулация на обществото, макар и не осъзнавани веднага“, каза Димитров. Той посочи още, че Европейската конфедерация на профсъюзите отдавна призовава за по-добро регулиране и прозрачност на социалните медии. От изключителна важност са ясното обозначаване на онлайн политическата реклама например, както и прозрачността на финансирането и таргетирането. Само преди дни ЕК поиска от онлайн компаниите да предложат етикет за идентифициране на текстовете и изображенията, генерирани от изкуствения интелект, за да се борят с дезинформацията. Поставянето на етикети на информации, създадени от изкуствен интелект в социалните мрежи, обаче е доброволно. Тепърва се обсъжда и създаването на единна обща дефиниция в ЕС за дезинформация“, обърна внимание Димитров.
Председателят на ИСС Зорница Русинова посочи, че България е първата пилотна държава, в която се провежда подобен форум с фокус върху проблема с дезинформацията. ИСС е консенсусното обединено мнение на работодатели, синдикати, граждански организации. „Когато обединим усилия – формално или не, ще се справим с дезинформацията, която води всяка една европейска държава към нестабилност. Ще успеем да намерим здравия разум и да се чувстваме пълноценни“, каза Русинова.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че дезинформацията е едно от най-големите предизвикателства на демократичното общество. „Лъжливите слухове и дезинформацията са световна заплаха от много дълго време, но днес опасността е много по-голяма, защото цифровите платформи увеличават десетократно пропагандирането и разпръскването на фалшивите новини, обясни вицепрезидентът. В условията на силно конкурентна среда медиите разчитат на информационни субсидии, като публикуват текстове от чужди медии, без да посочват връзка с оригинала. Или често пъти публикуват само една част от този оригинал така, че да променят съдържанието. Това също е фалшива новина“, каза Илияна Йотова.
Социалните мрежи се превърнаха в медии, изместиха пресата, станаха канал за комуникация – много леснодостъпен, и използването му е запълнено с манипулация, която не изисква никаква предварителна подготовка, коментира Йотова. Тя отбеляза, че е достатъчно човек да има мобилно устройство, за да проникне до тези средства за комуникация. Ако преди това да изпратиш послание до публиката изискваше мобилизация на много средства – в цифровата ера всичко това стана баналност, достъпна за всеки, каза още вицепрезидентът. Тя посочи, че борбата с дезинформацията изисква помощта и на държавата. Чрез специализирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за използване на онлайн платформите. Според Йотова дезинформацията е и заплаха за националната сигурност.
Дезинформацията трябва да се бори с повече информация, а не с цензура, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. Според него гражданите трябва да се противопоставят на дезинформацията – не държавата, не държавни институции. Той посочи, че лъжата също е факт и ние не трябва да крием този факт. „Напротив, ако някой лъже, е добре всички да знаем, че лъже“, каза Вълчев.
Според генералния директор на БТА сред начините за борба с дезинформацията е наличието на информация от повече сфери, които носят просвета – култура, образование, наука, специализирана икономическа информация. Повече информация за бекграунда и контекста също е способ за противопоставяне на дезинформацията. Начинът, по който медиите могат да помогнат на хората да се ориентират сред океана от информация, е като свързват нещата, като припомнят как е започнало нещо, как е продължило и в какъв контекст се разгръща.
Истинският начин да помогнем за противопоставяне на дезинформацията е като подпомагаме традиционните медии, каза още директорът на БТА. Според него обществата на свободните народи трябва да предпочитат журналиста пред инфлуенсъра и да насърчават отговорната журналистика. Това означава да подпомагаме редакционната отговорност, посочи той. Кирил Вълчев коментира, че най-важното в борбата с дезинформацията е не ограничаването на източниците, а знанието за това кой е източникът.
В дискусията се включи и президентът на ЕИСК Оливър Рьопке, който посочи, че борбата с дезинформацията е приоритет за текущия мандат на съвета. Димитрис Димитриадис, председател на секцията за международни отношения в ЕИСК пък каза, че европейският съвет е решил да започне с тази кампания от България, защото в този период тя играе много съществена роля в европейската история. „Живеем в многостранен, многополяризиран свят. След февруари 2022 светът и историята се промениха драстично. Тази война промени целия подход към историята, към икономическите събития. Медиите в този период играят много съществена роля. Гражданите могат да предпазят демокрацията и европейските ценности. Цяла Европа в много тясно сътрудничество да работи в тази посока“, обясни Димитриадис. Той подчерта значението на ЕС, еврозоната и Шенген за запазването на стабилността и защитата на ценностите.
Алис Столмеяр, изпълнителен директор на Defend Democracy посъветва да не се повтарят лъжите, на които попадаме в потока от информации в социалните мрежи. „Ако сте тролвани в социалните мрежи, не правете нищо. Това важи и за дигиталните платформи – не кликайте и не четете. Това ще помогне на алгоритъма да засили дезинформацията и да я разпространява повече за вас и другите.“, каза тя.
В дискусията се включиха и председателят на СЕМ Соня Момчилова, както и журналисти.
