Високите равнища на неравенство, които характеризират нашите икономики и общества, се проявяват по различни начини. Например Индексът „Ангажимент за намаляване на неравенствата“ (The Commitment to Reducing Inequalities Index – CRI), публикуван от OXFAM и DFI, поставя България на 62-ро място в класацията. Според доклада българската данъчна система е една от най-регресивните в света. Данните на Евростат и тези на Харвард показват, че е налице тенденция към увеличаване на неравенствата в разпределението на доходите. Тя е особено ясно изразена в страните с плосък данък и страните без необлагаем минимум, каквато е България. Това е проблем от съществено значение, тъй като съществуват огромни емпирични доказателства, които показват, че по-голямото покритие на колективното договаряне и по-справедливата данъчна система водят до по-ниски нива на неравенство в доходите.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в изказването си днес на 111-тата сесия на Международната конференция на труда в Женева.
Димитров е делегат на работниците от България и титулярен член на Управителния съвет на МОТ. В рамките на 111-тата сесия на МКТ президентът на КНСБ е член на Комитета по общи въпроси, на Финансовия комитет и на Комитета за закрила на труда. От 5 до 16 юни делегатите, представляващи работници, работодатели и правителства от 187 държави-членки на МОТ, разглеждат широк кръг от въпроси, засягащи света на труда.
В речта си Димитров посочи, че колективното договаряне и по-справедливата данъчна система са ключови за по-справедливото разпределение на резултатите от икономическия напредък. „Колкото по-голям е обхватът на работниците и служителите с колективни трудови договори, толкова по-малки са разликите в заплащането (ILO, 2022), особено в системите за договаряне на секторно равнище. За да намалим неравенството в доходите, трябва да приложим многостранен подход, включващ политики за осигуряване на справедливо заплащане, включително минимални работни заплати достатъчни за издръжка и засилено колективно договаряне.
Президентът на КНСБ изтъкна още, че дигитализацията и изкуственият интелект също са фактори за увеличаване на неравенствата. Разделението съществува не само между отделните хора, но и между нации, държави, географски региони, индустрии, работни места и т.н. Бъдещите дейности на МОТ трябва да бъдат силно насочени към: несигурните форми на труд и основаната на платформи икономика. Работниците не бива да зависят от изкуствен интелект и алгоритми, върху които имат малка или никаква възможност да влияят. Тъй като работещите през платформи често не са в пряк контакт помежду си, за тях е трудно да се координират, а платформите могат да предизвикат конкурентна динамика между тях.
Трябва да съсредоточим усилията си върху: недооценения труд в икономиката на грижите, генериране на качествена заетост с достъп до социална закрила; незащитения труд в неформалната икономика, пренастройвайки обхвата на законите и разпоредбите, така че неформалният труд да бъде правно обхванат и да се гарантира пълното му спазване; и не на последно място – изкуствен интелект и алгоритмично управление при посредничеството и разпределянето на работата. Може да се наложи да се разгледат въпросите за неприкосновеността на личните данни и рисковете от пристрастие към ИИ, като например дискриминация. В контекста на цифровия преход технологиите се променят изключително бързо, а работните места са подложени на натиск от нарастващите изисквания за дигитална компетентност, каза Димитров.
Той посочи още, че МОТ признава, че постигането на социална справедливост е възможно чрез ефективно прилагане на свободата на сдружаване и колективно договаряне. През годините колективното договаряне доказа, че играе ключова роля по време на криза, като поддържа стабилни заплати, съвкупното търсене и избягва потенциално дефлационно развитие на заплатите, което може да забави възстановяването.
„В България правото на синдикално сдружаване е прокламирано в Конституцията на страната, но не е гарантирано със закон. Липсват защитни и правоприлагащи норми, които да гарантират прилагането на свободата на сдружаване и колективно договаряне. Затова от години настояваме за криминализиране на деянията, насочени срещу свободата на сдружаване и колективно договаряне. Дългогодишното отлагане на приемането на норми в Наказателния кодекс, които да гарантират наказателна отговорност за лицата, които възпрепятстват свободата на сдружаване, е липса на отговорност от страна на държавата“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Пред делегатите Димитров посочи още: Време е за нов обществен договор, който трябва да бъде ориентиран към човека и да гарантира справедливост, основана на правата. Той трябва да включва: 1) универсална трудова гаранция за всички работници; 2) минимални работни заплати; 3) колективно трудово договаряне; 4) социална защита като всеобщо право; 5) борба с неравенствата; 6) справедливо данъчно облагане за работниците; 7) безопасни и здравословни условия на труд и 8) възходящо сближаване на доходите.
Както гласи основополагащият принцип на МОТ – „трудът не е стока“. Става въпрос за достъп до възможности за заетост и адекватен жизнен стандарт, така че всеки човек да може да води продуктивен и достоен живот. Става въпрос за споделен просперитет и гаранция за сигурност, когато доходите са прекъснати, недостатъчни или периодични. И ние, синдикатите, твърдо заставаме зад този принцип, каза още в речта си Димитров.
