Вместване в 2,5% дефицит, както е заложен, на касова основа значи малко повече данъчни приходи спрямо тези в проекта на служебния кабинет и орязване на разходите, които всички твърдяхме, че трябва да бъдат орязани, защото са раздути – тези за издръжка и капиталовите разходи. Смятам, че има поне още 500 млн. лева резерв при капиталовите разходи, които няма да бъдат изпълнени.
Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Тази сутрин“ по бТВ.
Той е на мнение, че като цяло не е толкова сложно да се върже този бюджет. Но изрази и своите притеснения: „Дивидентът, който на 100% искат и вече има разпореждане да се вземе от държавната енергетика, ще я обезкърви и ще направи невъзможно да се реализират ключови проекти като възстановяването на ПАВЕЦ Чаира – много важен обект за развитието на зелената енергия. Също така намаляването на емисиите на ТЕЦ Марица-изток 2, което е ключово, за да може да бъде той конкурентен на пазара, а това няма да бъде възможно с изземването на парите. И най-вероятно ще бъде забавен строежът на нов блок в АЕЦ Козлодуй, който също няма да има ресурсите“.
В разходната част на бюджета всъщност са запазени едно към едно социалните плащания и заплатите, както бяха предвидени от служебния кабинет, в което няма никаква изненада, посочи Димитров. „Това дава някаква визия за увеличение на разходите в образованието да речем, а именно запазването на средствата за педагогическия персонал на 125% от СРЗ за страната от 1 януари“. Той уточни, че учителите са в стачна готовност, защото от много време няма яснота дали това ще бъде прието от парламента.
По отношение на останалите плащания, които КНСБ настоява да бъдат компенсирани поне с инфлацията, президентът на конфедерацията подчерта, че общественият сектор не компенсира инфлацията, както направи частния.
„Кумулативната месечна инфлация, която се отразява на джоба на българина, за последните две години – от началото на 2021 г. до сега, е 29,2%. Частният сектор е компенсирал тази инфлация, даже с 2,5% отгоре, докато общественият е на минус 8%. Затова настоявахме там, където мима нужда, да бъдат дадени съответните средства. За тази цел трябваха около 460 млн. лева за полугодието, а в проектобюджета виждаме предвидени 160 млн. 300 млн. ни липсват за заплати. Това е искането, което отправяме към министър Василев, към кабинета и към парламента. Някои от направленията протестираха – БНР, архиви, НОИ. При тях има нужда от компенсиране на инфлацията и трябва да бъде направено това усилие. Ние сме показали как да балансираме разходите и с този дефицит това да се случи“, заяви Пламен Димитров.
Цялото интервю може да гледате тук.