Публикуваме Становище на КНСБ относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, публикуван за обществено обсъждане на 27.07.2023 г., изпратено до министър-председателя на Република България Николай Денков и министъра на енергетиката Румен Радев.
Предлаганите промени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ) касаят най-общо пет насоки, които са обект на становището по-долу. Част от предложенията осигуряват развитие на нови услуги и подобряват конкурентната среда у нас, но преди всичко следва да се посочат два критични въпроса, които не се решават с предложението:
- ЗИД на ЗЕ преполага премахването на регулираните цени за битовите потребители до 31.12.2025 г. или по-рано. Този подход е крайно негативен и ще създаде тежки социални проблеми както поради невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия, така и поради самата организация на плавен преход, която трябва да се случи в рамките на две години.
- ЗИД на ЗЕ въвежда нови по-тежки условия за работа на въглищните централи, като не предвижда възможности за търсене на дерогации или работа при условията на стратегически резерви. При този подход въглищните централи ще преустановят работа дори преди 2030 г.
- Промяна на приложното поле на ЗЕ
В настоящия ЗЕ основните цели са формулирани в 7 точки, като в предложението за ЗИД на ЗЕ са формулирани 9 нови цели. Същественото разнообразяване на целите отново извежда въпроса за необходимостта от насочване на ЗЕ основно към въпросите на сигурното снабдяване с ресурси, регулаторен орган и инфраструктури за пренос. Въпросите за пазара на дребно, разпределение и потребление при крайни клиенти следва да бъдат разгледани в специален закон, така че да се постигне заявената цел за „достъпни и прозрачни цени и разходи за енергия за потребителите“.
В сегашния вариант някои от целите се дублират, като т. 7 от ЗЕ „Развитие на инфраструктури за пренос, разпределение и съхранение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея“ и следните точки от ЗИД на ЗЕ – т. 11 „Съхранение на енергия“ и т. 12. „Въвеждане на нови междусистемни електропроводи между държавите членки, като се вземат предвид целите за междусистемна електроенергийна свързаност, заложени в чл. 4, б. „г“, т. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999“.
Изричното извеждане на изискване за следване на регламент на ЕС също не е добра практика, като според нас трябва да се търси националният аспект по конкретните теми.
Заложената цел в т. 15 – „Гарантиране, че участниците на пазара от трети държави, когато извършват дейност в рамките на вътрешния пазар на електрическа енергия, отговарят на изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз“, е противоречива и е възможно да се използва в искове срещу страната ни, ако в конкретните текстове на ЗЕ не са посочени конкретните случаи на приложение.
Предложението за отпадане на чл. 4 (2), т. 8 „определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа енергия, консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за сигурност на снабдяването“, отменя основен инструмент за осигуряване на национална независимост при доставките на електрическа енергия. Това предложение е насочено пряко срещу запазването на възможностите за използване на местния ресурс от въглища.
- Определеняне на кръга от уязвими и енергийно бедни потребители
Предложението в ЗИД на ЗЕ не отразява в пълнота постигнатото съгласие в рамките на работата на КЕЕ по отношение на връзката между клиент и енергийно бедно домакинство. В тази връзка следва:
- Да се направи връзка между енергийна бедност и уязвимост, за да се изпълни изискването на Директивата за вътрешните пазари на електроенергия, като енергийно бедните домакинства са клиенти, страна от сделката с доставчика на енергия.
- Да се регламентира кой фонд и как, с енергия закупена откъде (дали на свободен пазар или от местен източник с ниска цена – например АЕЦ Козлодуй), ще компенсира конкретно енергийно бедните домакинства.
- За компенсации на всички клиенти да се прилагат отстъпки от сметката според доходното им състояние за основно жилище само за определено адекватно количество енергия в отоплителен или охладителна сезон и друго количество в преходен сезон. Най-добре е схемите за подпомагане да се разработват от специален, нарочен за тази цел, компетентен орган със социални функции.
- Да се направи връзка със социалното законодателство в преходни и заключителни разпоредби, като се позволи енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти да бъдат обект на специални схеми за компенсиране при свободен пазар.
- Разработване на Стратегия или Програма за намаляване на енергийна бедност в България.
- Отпадане на функцията „Обществен доставчик“
Досега функцията „Обществен доставчик“ се изпълняваше от НЕК ЕАД и беше ресурсно обезпечена от наличието на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, работата на собствени ВЕЦ и производителите с най-ниски цени на пазара. Този механизъм осигуряваше ниски цени за потребителите на ниско напрежение, но доведе до генериране на високи задължения на НЕК ЕАД поради т. нар. „регулаторен дефицит“. Предложението за отпадане на тази функция от НЕК ЕАД ще доведе до подобряване на финансовото състояние на компанията, но поставя въпроса за гарантирането на достъпни цени за домакинствата у нас.
От ЗИД на ЗЕ не става ясно кога точно НЕК ЕАД губи функцията на обществен доставчик и тя се прехвърля към крайните снабдители. Препоръчително е да се фиксира целеви срок, който да е до 01.07.2024 г., т.е. да съвпадне с ценовия период.
Според ЗИД на ЗЕ договорите с клиентите на ниско напрежение вече ще са търговски и с крайните снабдители или търговци, но подлежат на регулиране съгласно чл. 30(1), т. 9, но при условията определените цени да са „на ниво над себестойност“. Този подход за регулиране се прилага до 31.12.2025 г. С § 38 се поставя допълнително изискване КЕВР към 01.01.2025 г. да разработи доклад относно постигането на ефективна конкуренция между доставчиците и прехода към пазарно обусловени цени за битови клиенти, като се допуска, че регулирането на цените за бита може да отпадне и преди 31.12.2025 г.
Битовите потребители вече се ангажират със сключване на договор за доставка на електрическа енергия, като са разширени изискванията в Раздел VI „Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги“. Тук е задължително да се предвидят мерки за информационна кампания, както и увеличаване на ресурсите на КЕВР за контрол при оплаквания от крайни битови потребители.
Показателна е промяната в чл. 94а, при което снабдяването с електрическа енергия от крайния снабдител на обекти на битови крайни клиент вече не е услуга от обществен интерес. Така от определението за услуга от обществен интерес е отпаднало регулирани цени и се заменя със съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени, както вече се определя „универсална услуга“ за доставка на електрическа енергия.
Крайният снабдител осигурява на битовите крайни клиенти ползване на универсална услуга, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, т.е. когато не са направили избор на търговец. Може да се предположи, че това ще е най-честият случай за голяма част от битовите потребители. Във връзка с това предвидените текстове в ЗИД на ЗЕ § 13 са недостатъчни по отношение на задълженията на енергийните предприятия, предоставящи универсална услуга, конкретно за предоставяне на информация на всички потребители, както и за ясно определяне на условията за преустановяване снабдяването с електрическа енергия за всички потребители. Специално внимание следва да се отдели при прекратяване на договори и преминаване към друг доставчик.
Със ЗИД на ЗЕ се въвежда условие за компенсации и „доставка на електрическа енергия по регулирани цени под себестойност“ и съответно приходи във Фонд СЕС за покриване на тези разходи. Съгласно чл. 31, т. 14 регулираните цени могат да бъдат под себестойност, но при определени условия. Тези условия са обвързани изцяло със европейски инициативи като действие на Регламент (ЕС) 2022/1854 или с „обявена от Европейската комисия криза на цените на електрическа енергия“. Европейската комисия наскоро обяви, че вече няма условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/1854, така че неговото посочване не е продуктивно. Също така не е продуктивно чакането Европейската комисия да обяви криза, за да се предприемат национални мерки. Националният закон следва да насърчава търсенето на национално решение при кризи, като изисква министъра на енергетиката за изготвя и защитава искания за дерогация, още преди ЕК да е оценила определена ситуация като криза.
Следва да се отбележи, че изискването на § 23 крайните снабдители и търговците на електрическа енергия сключват споразумения за закупуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници за 60% от количествата електрическа енергия, необходима за сделките с битовите клиенти, не винаги означава най-ниска цена. В тази връзка е задължително да се постави изискване за предоставяне на информация преди сключване на договора за прогнозните цени за отделните групи производители в енергийния микс на съответния доставчик.
- Нови пазарни инструменти
Отпада изискването за издаване само на една лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия. Това би трябвало да означава възникване и на други борси, но вероятно ще доведе и до влизане на клонове на големи европейски борси у нас.
Лицензираният борсов пазар, освен досегашните функции, вече осигурява краткосрочни и дългосрочни продукти, като дългосрочните продукти могат да бъдат със срок на доставка до пет години. Също така осигурява специален сегмент на платформата за двустранни договори на организиран борсов пазар на електрическа енергия за споразуменията за доставка на битови потребители. Тези изменения, съчетани с конкурентни борси, ще доведат до по-широко предлагане на произведена електрическа енергия в цяла Европа.
Въвежда се изискването за ползване на клирингови услуги, за гарантиране плащането по сключените сделки на организиран борсов пазар, което се препоръчваше от търговските участници.
Създава се нов търговски участник – независим доставчик на услуги по агрегиране, който съчетава множество товари при потребителя или произведена електрическа енергия. Тази функция е важен елемент от развитието на децентрализацията при производство и потребление на електрическа енергия.
Въвеждат се нови възможности за дългосрочни договори, като споразумения за закупуване на електрическа енергия или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, които се прилагат само за закупуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници през организиран борсов пазар. Въведена е дефиниция за „Нискоемисионни източници“ – това са вятърна енергия, слънчева енергия, геотермална енергия, водноелектрическа енергия и ядрена енергия. Така въглищните и газовите централи са изключени от дългосрочните договори и са принудени да продават на краткосрочните пазари, което прави трудно планирането на тяхната работа.
Фонд СЕС сключва договори с крайните снабдители и търговците на електрическа енергия за финансови гаранции или за разлики по споразуменията за доставка при регулирани цени, а КЕВР организира търгове за сключване на договори за финансови гаранции или разлики. Тези механизми трябва да подпомогнат работата на крайните снабдители в периода на преход към напълно либерализиран пазар. Поради краткия период до 31.12.2025 г. е съмнително дали предлаганият механизъм ще бъде ефективен за подкрепа на регулираните цени, като се отчита условието те да са „над себестойност“.
- Въвеждане на субекта на „граждански енергийни общности“ и понятието „активни клиенти“
За производство на електрическа енергия от граждански енергийни общности и активни клиенти не се изисква лицензия. Считаме, че следва да се въведе граница на инсталираната мощност в рамките на обектите на тези търговски участници, над които е наложително да имат лицензия за производство или да възложат на трета страна управлението на инсталациите, като последната е лицензирана по ЗЕ.
Прави впечатление, че посочените дефиниции и организация на работа на гражданските енергийни общности, представени в ЗИД на ЗЕ са близки, а на места съвпадат, с тези за „общност за възобновяема енергия“, предложени със ЗИД на ЗЕВИ по-рано тази година. Това по-скоро ще доведе до противоречия и затруднения, поради което е препоръчително тези нови субекти за децентрализирано производство, разпределение и потребление на енергия да бъдат определени в един закон и да следват ясна логика за разграничаване на приложното поле.