– Г-н Костов, държавният бюджет за 2023 г. бе приет с голямо закъснение. Какво е мнението Ви относно параметрите на финансовата рамка? Подкрепени ли бяха синдикалните предложения при гласуването му от Народното събрание (НС)?
– Първоначалният вариант на Бюджет 2023 имаше сериозни недостатъци, особено по отношение на доходите на хората, заети в бюджетния сектор, и на нереалистичното планиране на капиталовата програма и приходите от данъци. В резултат на това КНСБ отправи искане за допълнителни средства в размер на 305 млн. лв. Тази инициатива беше мотивирана от факта, че възнагражденията в множество случаи не успяваха да изравнят дори половината от увеличението на инфлацията, като разликата с възнагражденията в частния сектор беше още по-забележителна. В някои случаи дори не се регистрираше никакъв ръст.
Заради тези неблагоприятни условия бяха предприети редица протестни действия, включително публични прояви и индивидуални срещи с представители на политическите партии. Проведените активности доведоха до позитивни резултати. Благодарение на усилията ни работещите в центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, Министерството на правосъдието, НАП, НОИ, ДАНС, МВР, Агенция „Митници”, ДА „Технически операции”, ГД „Изпълнение на наказанията”, ГД „Охрана”, БНР, БАБХ, Изпълнителната агенция по горите, Селскостопанската академия, културните институти, музеите, галериите и регионалните библиотеки получиха увеличение на своите възнаграждения от общо около 300 млн. лв.
– Достатъчни ли ще са тези средствата до края на годината?
– Не, категорично не са достатъчни. Разходите в бюджета са над 70 млрд. лв., като тези 300 млн. лв. са едва 0,4% от размера на тези разходи. Те ще стигнат само за няколко месеца да се покрие ръстът на цените. Но няма да стигнат, за да повишат реалната покупателна способност на работещите. Хубаво е, че се предлага минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв. от 01.01.2024 г., но трябва да кажем, че това е изцяло успех на синдикатите, които се пребориха още в 48-ото НС да има промяна в чл. 244 на Кодекса на труда. Сега вече всяка година размерът на минималната заплата ще бъде поне 50% от размера на средната. Следващите месеци ще настояваме да се добави точно тази думичка „поне“, тъй като в момента съотношението е фиксирано и макар да нарасне с над 150 лв. МРЗ от 1 януари, то тя все още не отговаря на критериите за адекватност, на издръжката на живота и куп други индикатори, които са заложени в Директивата за адекватни минимални заплати. Тази директива трябва да я транспонираме до 1 година. С две думи, посоката е вярна, но има още много работа по отношение на механизма за определяне на МРЗ.
– Правителството обяви, че работи усилено по всички закони, свързани с второто плащане по НПВУ, да бъдат приети до края на септември. Според Вас възможно ли е България да не успее да усвои всички средства по Плана?
– Реализацията на всички инициативи по НПВУ е свързана с поемане на отговорност за представяне на конкретен план за енергиен преход, който се основава на прогнози за производството на електрическа енергия от въглища, развитието на проекти за заместващи мощности или изграждане на нови ВЕИ мощности. Този ангажимент следва да бъде обоснован и приет от Министерския съвет и Народното събрание и ясно да бъде обяснено на работещите в този отрасъл кой взима решенията и съответно кой носи отговорността за тях.
– Един от най-сериозните проблеми пред строителния бранш е забавеното прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. Какви действия според Вас трябва да предприеме държавата, за да помогне на сектора?
– Това създава неравновесие и несправедливи условия за участниците в отрасъла. Необходимо е да бъдат изготвени подробни насоки и инструкции за прилагане на Методиката за индексация. Тези насоки могат да съдържат примери, обяснения и стъпки за изчисление.